Прости Господи раби твои! Познание дирим в непознатото и страст неистова душите наши владее. Иднините си да познаем и истините да открием за онуй що денят утрешен безмилостно носи. Знак чакаме свише и светлина пътя ни да огрее, че само Ти Господи истината знаеш, за което е било и което ще бъде. Както е записано “Който знание трупа, трупа печал” (Еклесиаст), така днес опечалени ходят миряните Твои, православни. Че отрок женски ги води, в мъгла и тъма взора забулва. Че агаряни чужди със себе си води. Че чедата наши в заблуждение въвежда и едно само словоблудство от уста й излиза. Опасения пъклени мислите тровят, щото помним от Адама, че кога дявола не може, вика жената да поможе.
Грешни сме Господи, че сме способни от брата си да се отречем, по нещастни люде да хвърлим, по вразите свои да злословим и за прошката да забравим. Смирено от Теб само опрощение молим. От нийде помощ не чакаме и сами Господи, с Твоята помощ сполуката търсим. Труден бе пътят ни и големи страданията ни, но и чиста радостта ни. Благодарим Ти Господи Всетворящий, че си създал черно-бялото щастие. Когато славим него, славим Теб.
Пази Боже народа български и града ни пресветъл на многая лета.
