Обстоятелствата, определяли развитието на българския футбол между 1944г. и 1989г., налагат да се предприеме своеобразен подход, когато се представя биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив. Говорейки за началните години на клуба, този разказ би трябвало да се разклони в две направления. Първото от тях, съвсем естествено, е онова, свързано с клубните “корени” и основното русло на неговото историческо развитие, а второто “разклонение” на разказа за Локомотив Пловдив ще изясни произхода на сегашното негово име.
Джамбаз тепе, IV пловдивски район
И така, най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив ни отвеждат до пролетта на 1922г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на града – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, бил основан спортен клуб “Караджа”. Сред тогава десетките пловдивски клубове, “Караджа” имал честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включили общо осем тима, разпределени в две дивизии. От сега съществуващите клубове Марица се класирала на 2-ро място в 1-ва дивизия, предшественикът на Спартак – „Тракийска слава”, бил 2-ри във 2-ра дивизия, а Ботев – 3-ти във 2-ра дивизия.
Спортен клуб “Атлетик” – Пловдив
Две години след основаването на сп. кл. “Караджа”, отново в IV-ти пловдивски район, бил учреден и сп. кл. “Атлетик”. Тук е нужно да отбележим, че днешното райониране на града е онова, което направил през 1891г. Йосиф Шнитер – той изготвил първия градоустройствен план на Пловдив.
А ІV-ти район бил не само най-старият, но също най-големият (като територия и население) район на Пловдив. Границите му са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица, през ул. “Крали Марко” се излиза на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител”, откъдето се достига до южната граница – Асеновградското шосе, а оттам – ІV-ти район обхващал целия изток, чак до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута”.
8 април 1934г. – “Спортклуб” – “Марица” ПД /приятелска среща/
На тази внушителна територия се намирало не само Трихълмието (с прочутите Старинен град, Античния театър), ала в ІV-ти район съжителствали хора от различни етноси и вероизповедания, които придавали на Пловдив така характерния му космополитен дух: тук, в подстъпите на Стария град, се била установила арменската общност, тук била най-голямата католическа махала със своята внушителна катедрала, в самия край на ІV-ти район стоял кварталът „Столипиново”.
Ала нека се върнем във футболния летопис: на 25 юли 1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище “Иван Вазов”, двата спортни клуба “Караджа” и “Атлетик” се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
1935г. – “Пловдивски Спортклуб”
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
