ст. “Локомотив – Спартак” /”БДЖ-Левски”/ по време на мачовете на Локомотив през 50-те
Между другото, именно случилото се през 1951г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на тима в “Локомотив”) впоследствие щяло да даде основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне” годината 1936-та, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб бил основан през 1926г., а ЖСК – през 1935г. Тоест, никой от тези два клуба нямал и не можел да има нищо общо с 1936г. (тук изобщо не коментираме Парчевич, който бил основан през 1923г.).
Впрочем, годината „1936-та” се появила твърде късно като „рождена” година на Локомотив Пловдив – едва през 1966г. Дотогава не били отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946г. (10-годишнина), нито през 1951г. (15-годишнина), нито през 1956г. (20-годишнина), нито през 1961г. (25-годишнина). Нещо повече – до 1966г. в нито един исторически документ не се споменавало 1936-та година да била „рождена” за Локомотив Пловдив.
Макар това положение да е достатъчно абсурдно само по себе си, то станало още по-абсурдно, когато през 1966г. изведнъж официално била провъзгласена „30-годишнина” на клуба. Изумително остава откъде внезапно се появила тази „30-годишнина”, още повече, че при официалното честване на „30- годишнината” било обявено – в тържествения доклад, а преди това и в пресата, че Локомотив Пловдив бил наследник на Спортклуб (Славия). Този клуб обаче, както било всеизвестно, бил основан през 1926г. (а пък ЖСК през 1935г.).
Така че абсурдът бил съвършен: през 1966г. се чествала 30-годишнина на един всъщност 40 годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб бил основан през 1935г. и нямал каквото и да било отношение към каквато и да била годишнина през 1966г.
Всъщност, това положение изглежда абсурдно, когато се гледа от позицията на историческата достоверност. От позицията на официалната власт през 1966г., обаче, първоначално се прокламирало, че ЖСК (най-малкият клуб в Пловдив през 1949г.) бил асимилирал Славия (най-големия пловдивски клуб и един от най-големите в България през 1949г.).
След това, като втора стъпка, през 1966г. бил обявен „30-годишен юбилей” – без обаче дотогава годината 1936-та да била по някакъв начин свързвана с учредяването на ЖСК.
Трябва да се каже, че заложеният през 1966г. абсурд бил продължен през 1986г. Тогава, в първото до онзи момент клубно издание, футболният актив на Славия Пловдив за времето 1945-49г. бил приписан на ЖСК Пловдив, без изобщо да се спомене дори името на Славия Пловдив!
Нека обаче сложим точка на абсурдите и се върнем в руслото на историческата хронология. Въведеният през август 1949г. модел на „Доброволни спортни организации” бил преустановен през пролетта на 1957г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който вече щели да се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станал ДФС Левски София, ДСО Ударник София станал ДФС Славия София, СКНА Пловдив станал АСК “Ботев” Пловдив и т.н.
В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици взели думата (протоколът от събранието е запазен) и, говорейки за успехите на Славия Пловдив, предложили дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК „Славия”. Ала въпросът с името на дружеството бил предрешен: тъй като железопътният транспорт бил „прехвърлен” да „се води” в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получило името ДФС „Локомотив” Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес.
1952г. Локомотив Пловдив – полуфиналист за Купата на Съветската армия
Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив” Пловдив били прелети ДСО „Торпедо” и ДСО „Септември”. Приключвайки с организационните трансформации, нека представим футболната биография на този клуб, като тръгнем от годината, в която бяхме спрели – 1948г. От нея, та до 1955г. (след 1951 г. вече под името Локомотив Пловдив) отборът се състезавал в елитната футболна група. През 1953г. делял 3-4 място по голова разлика, а през 1954г. бил най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата Локомотив достигал на два пъти до полуфинали (1952г., 1954г.).
Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в “Б” РФГ – трябва да се каже, че от учредяването на “А” РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.
