Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Историята на Локомотив Пловдив

Публикувано на 28 Apr 2010 от
ст. "Локомотив - Спартак" /"БДЖ-Левски"/ по време на мачовете на Локомотив през 50-те

ст. "Локомотив - Спартак" /"БДЖ-Левски"/ по време на мачовете на Локомотив през 50-те

Между другото, именно случилото се през 1951г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на тима в “Локомотив”) впоследствие щяло да даде основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне” годината 1936-та, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб бил основан през 1926г., а ЖСК – през 1935г. Тоест, никой от тези два клуба нямал и не можел да има нищо общо с 1936г. (тук изобщо не коментираме Парчевич, който бил основан през 1923г.).

Впрочем, годината „1936-та” се появила твърде късно като „рождена” година на Локомотив Пловдив – едва през 1966г. Дотогава не били отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946г. (10-годишнина), нито през 1951г. (15-годишнина), нито през 1956г. (20-годишнина), нито през 1961г. (25-годишнина). Нещо повече – до 1966г. в нито един исторически документ не се споменавало 1936-та година да била „рождена” за Локомотив Пловдив.

Макар това положение да е достатъчно абсурдно само по себе си, то станало още по-абсурдно, когато през 1966г. изведнъж официално била провъзгласена „30-годишнина” на клуба. Изумително остава откъде внезапно се появила тази „30-годишнина”, още повече, че при официалното честване на „30- годишнината” било обявено – в тържествения доклад, а преди това и в пресата, че Локомотив Пловдив бил наследник на Спортклуб (Славия). Този клуб обаче, както било всеизвестно, бил основан през 1926г. (а пък ЖСК през 1935г.).

Така че абсурдът бил съвършен: през 1966г. се чествала 30-годишнина на един всъщност 40 годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб бил основан през 1935г. и нямал каквото и да било отношение към каквато и да била годишнина през 1966г.

Всъщност, това положение изглежда абсурдно, когато се гледа от позицията на историческата достоверност. От позицията на официалната власт през 1966г., обаче, първоначално се прокламирало, че ЖСК (най-малкият клуб в Пловдив през 1949г.) бил асимилирал Славия (най-големия пловдивски клуб и един от най-големите в България през 1949г.).

След това, като втора стъпка, през 1966г. бил обявен „30-годишен юбилей” – без обаче дотогава годината 1936-та да била по някакъв начин свързвана с учредяването на ЖСК.

Трябва да се каже, че заложеният през 1966г. абсурд бил продължен през 1986г. Тогава, в първото до онзи момент клубно издание, футболният актив на Славия Пловдив за времето 1945-49г. бил приписан на ЖСК Пловдив, без изобщо да се спомене дори името на Славия Пловдив!

Нека обаче сложим точка на абсурдите и се върнем в руслото на историческата хронология. Въведеният през август 1949г. модел на „Доброволни спортни организации” бил преустановен през пролетта на 1957г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който вече щели да се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена: ДСО Динамо София станал ДФС Левски София, ДСО Ударник София станал ДФС Славия София, СКНА Пловдив станал АСК “Ботев” Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици взели думата (протоколът от събранието е запазен) и, говорейки за успехите на Славия Пловдив, предложили дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК „Славия”. Ала въпросът с името на дружеството бил предрешен: тъй като железопътният транспорт бил „прехвърлен” да „се води” в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получило името ДФС „Локомотив” Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес.

1952г. Локомотив Пловдив - полуфиналист за Купата на Съветската армия

1952г. Локомотив Пловдив - полуфиналист за Купата на Съветската армия

Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив” Пловдив били прелети ДСО „Торпедо” и ДСО „Септември”. Приключвайки с организационните трансформации, нека представим футболната биография на този клуб, като тръгнем от годината, в която бяхме спрели – 1948г. От нея, та до 1955г. (след 1951 г. вече под името Локомотив Пловдив) отборът се състезавал в елитната футболна група. През 1953г. делял 3-4 място по голова разлика, а през 1954г. бил най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата Локомотив достигал на два пъти до полуфинали (1952г., 1954г.).

Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в “Б” РФГ – трябва да се каже, че от учредяването на “А” РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.