Част втора, четвъртфиналът през 1957г.
Втората статия за турнирните двубои срещу Левски посвещаваме на друг паметен мач. Била есента на 1957г., Локомотив Пловдив за втори пореден сезон играел в „Б” група. Екотът от изненадващото сгромолясване все още кънтял из Пловдив – присъствието на Локомотив във втора дивизия представлявало зашеметяващ факт. И как няма! Та нали ставало дума за клуба, който, тръгвайки от 1938г. бил неизменният фаворит на Пловдив. Безпрецедентната му за родния футбол хегемония се проявявала и на национално ниво: тимът с червено-черно-бели цветове бил единственият сред пловдивските, който от 1938г. неизменно представлявал своя град в елитната дивизия!
Девет поредни сезона, от 1938г. до пропадането през 1955г. – никой клуб в града не познавал такова отстояване футболната чест на Пловдив в елитната група!
И още. Независимо от системата, по която държавният шампионат се провеждал – преки елиминации или единна група, за тези 17 години от 1938г. до 1955г., Локомотив само веднъж не успял да извоюва участие в държавното първенство! Никой пловдивски клуб дори не се доближавал до това постижение – най-близо стоял Ботев, имащ за същия период шест неучастия в борбите за държавната титла.
