Световната квалификация на 7 септември т. г. дава повод да разкажем за първия досег между националните тимове на „трикольори” и „адзури”. Този дебютен мач на България и Италия дошъл като естествена последица от засилените спортни и обществени връзки, установили се между държавите след Първата световна война.
Началото положила софийската Славия. През септември 1927 г., бъдещият държавен футболен първенец предприел турне из Италия, постигайки главоломни резултати. Наместо предричаните поражения, „белите орлета” записали поредни победи в Неапол (7:0 и 3:1), надвили Рома с 2:1, отстъпвайки в последния мач на сборен римски тим – 4:5. Радушният отзвук на италианската преса отбелязвал: „българите притежават една изящна техника и много точен пас…” (ил. 1).
Три години по-късно славистите повторили своя „италианския марш” – ала този път били приземени от Рома, 0:5.
Междувременно, из българския спортен печат се коментирал примерът на развита в това отношение страна като Италия. Публикувани били очерци за италиански спортни дейци, включително и за дипломати на тази страна в България – представляващи и съчувственици на спорта (ил.2).
Наред с това, четирима българи били приети за следват във Висшата школа по телесно възпитание в Рим. (ил. 3).
Ето така, извървявайки естествен път, дошъл моментът за първия досег на националните футболни тимове. Той бил планиран за неделя, 17 май 1931 г. – когато на игрище „Юнак” щели да премерят сили България и Италия.
