Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Традиции в червено-черно-бяло

Публикувано на 28 Apr 2010 от

Обичта към клуба, изявена от емблематични за града личности

Илюстрация 34

Илюстрация 34

Още от края на 20-те години, хората, които застанали начело на клуба, схващали своята мисия не само в полето на спорта. Стремежът им бил Спортклуб да се превърне в културно-просветна, гражданска организация, осигуряваща цялостно израстване на личността – физическо и нравствено. Ето защо, клубът се ангажирал с множество инициативи: учредил квартална библиотека, поддържал мандолинен оркестър и Коледарски хор, чрез които участвал в благотворителни дела. Освен това, по покана на Спортклуб в Пловдив гостували, за да изнесат лекции, някои от най-уважаваните личности в българската наука и изкуство – проф. Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Вяра Бояджиева. /илюстр. 34/
През годините този просветителски дух на клуба бил въплъщаван от множество негови привърженици – творци, учени, хора на духа. Бихме искали да представим неколцина измежду тях.
Ще започнем с Драгомир Бакев – член на клубното настоятелство през 30-те години, автор на няколко философски книги. Трябва да споменем също юношата на клуба (с името Спортклуб), впоследствие диригент на Хорова капела “Св. Обретенов” – Димитър Русков.
Привърженик на нашия клуб още от началото на 40-те години е и театралният режисьор проф. Крикор Азарян. Неговият колега – директорът на Младежкия театър, Петър Кауков, е още един измежду творците, заобичали Локомотив Пловдив.

Сред академичната общност като привърженик на Локомотив Пловдив се откроява Владимир Янев – доцент по литературознание, автор на множество книги, включително и литературната история на Пловдив. Университетски преподавател е и Лука Станчев – юноша на клуба (с името Спортклуб), председател на основания през 1893г. „Граждански клуб” – Пловдив.

Привърженици на Локомотив Пловдив са още Здравко Гълъбов – журналист и писател, художниците Здравко Йончев и Станимир Видев, колекционерът на произведения на изкуството инж. Харалампи Ванев, лекарят и общественик Златко Илиев, журналистите Дончо Донев (“Марица”), Владимир Григоров (радио “Пловдив”), Стойчо Генов (“7 дни спорт”), Едуард Папазян (“24 часа”), Драгомир Симеонов (“Дарик”).

Илюстрация 35

Илюстрация 35

Наред с тези личности, нужно е да отдадем почит на вече покойните Атанас Кръстев – Начо Културата, възродил Стария град, на художника Георги Божилов-Слона (чиято съпруга – актрисата Катя Паскалева, обикнала заради него любимия му клуб), поета Добромир Тонев. /илюстр. 35/

 

Трябва да почетем още журналистите Георги Яков и Георги Гичев (вратар от спортклубския тим през 1943г.!).

Илюстрация 36

Илюстрация 36

Най-сетне, ще отбележим паметта и на напусналия ни преди година проф. Атанас Джурджев – два мандата ректор на Медицинския университет, инициатор за създаване на кардиологичната клиника в Пловдив, автор на над 150 научни публикации, две монографии, пет учебника. Избран за Медик на годината през 2002г., носител на Златен медал на Световната академия за медицина “Алберт Швайцер”, на Орден за мир “Нагазаки”. /илюстр. 36/

* * *

Изправени да срещнем предизвикателствата на идващото време, такъв бе нашият поглед назад, към завещаните традиции от миналото. Ала имаме такова чувство – ако и да представихме различни традиции на нашия клуб, то като че ли говорихме само за едно – за обичта, на която той се радвал през десетилетията.

Тъй като дълго време сме обмисляли това, ще споделим нашата убеденост, че обичта към Локомотив Пловдив бива в своята същност естествена, чиста, безкористна. Тя не е зависела и не зависи от купи, класирания, постижения. Точно така обича родителят – той обича детето си, защото това е неговото дете, а не защото то получава отлични оценки в училище. И ще го обича независимо дали получава отлични оценки или не.

Oбичта към Локомотив Пловдив е едно от най-впечатляващите проявления на тъй типичния за пловдивчани местен патриотизъм. Тъй като този клуб е тяхна рожба, те го обичат по родителски – такъв, какъвто е, а не защото печели, “мачка” или “гази”.
И ще го обичат независимо от моментните постижения, форма или цели.

Пловдивчани по същия начин обичат и града си – защото е такъв, какъвто е, а не защото представлява “столицата на Тракия”, “втория по големина град” или “икономически перспективен”. Всичко това не повлиява обичта на пловдивчанина към неговия град. Пловдивчанинът обича не икономическия растеж на града, а неговия дух. Той цени не “геостратегическото му разположение”, а неговите традиции и ценности, напластявани с хилядолетия.

По именно същия начин привържениците на Локомотив Пловдив обичат своя клуб. За локомотивеца имат значение не цифрите, а чувствата. Локомотивецът цени не статистиката, а всеотдайността.
Ето защо черно-белият клуб всякога е бил популярен – дори в дните на своите най-тягостни неудачи.

Всъщност, нима този толкова естествен и искрен патриотизъм на пловдивчани не виждаме да се проявява и днес при немалко клубове? Нима не е същото положението в английските дивизии – където клубовете се радват на подкрепа от своите привърженици въпреки липсата на купи, успехи, “телевизионна конвертируемост”.

А нима не е пропито от същия патриотизъм и отношението към българския национален отбор по футбол – или поне не би ли трябвало да е именно такова? Нима, ако българският национален отбор не печели титли и призови класирания – то ще се откажем от него? Ще го загърбим, оплюем, забравим?! Та нали това е нашият отбор – без значение каква е моментната му форма, класирането, играчите? Та нали това е нашият отбор, той представлява нас – тоест, това сме ние самите?

Именно заради това пловдивчанинът обича Локомотив и не му изменя – независимо от превратностите на съдбата. Защото този клуб представлява пловдивчани, неговите привържениците са също тъй многобройни, разнообразни и пъстри – като религия, етнос или бит – каквито многобройни, разнообразни и пъстри са гражданите на хилядолетния Пловдив.
Ето защо черно-белият клуб символизира своя град, а десетки хиляди пловдивчани през годините се вричали в неговата кауза. Защото го обичали, защото той бил техният любимец!

Роден в сърцето на Пловдив, червено-черно-белият клуб заживял в сърцата на неговите горди граждани – и те винаги ще бъдат с него!

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.