Обичта към клуба, изявена от емблематични за града личности
Илюстрация 34
Още от края на 20-те години, хората, които застанали начело на клуба, схващали своята мисия не само в полето на спорта. Стремежът им бил Спортклуб да се превърне в културно-просветна, гражданска организация, осигуряваща цялостно израстване на личността – физическо и нравствено. Ето защо, клубът се ангажирал с множество инициативи: учредил квартална библиотека, поддържал мандолинен оркестър и Коледарски хор, чрез които участвал в благотворителни дела. Освен това, по покана на Спортклуб в Пловдив гостували, за да изнесат лекции, някои от най-уважаваните личности в българската наука и изкуство – проф. Александър Балабанов, Антон Страшимиров, Вяра Бояджиева. /илюстр. 34/
През годините този просветителски дух на клуба бил въплъщаван от множество негови привърженици – творци, учени, хора на духа. Бихме искали да представим неколцина измежду тях.
Ще започнем с Драгомир Бакев – член на клубното настоятелство през 30-те години, автор на няколко философски книги. Трябва да споменем също юношата на клуба (с името Спортклуб), впоследствие диригент на Хорова капела “Св. Обретенов” – Димитър Русков.
Привърженик на нашия клуб още от началото на 40-те години е и театралният режисьор проф. Крикор Азарян. Неговият колега – директорът на Младежкия театър, Петър Кауков, е още един измежду творците, заобичали Локомотив Пловдив.
Сред академичната общност като привърженик на Локомотив Пловдив се откроява Владимир Янев – доцент по литературознание, автор на множество книги, включително и литературната история на Пловдив. Университетски преподавател е и Лука Станчев – юноша на клуба (с името Спортклуб), председател на основания през 1893г. „Граждански клуб” – Пловдив.
Привърженици на Локомотив Пловдив са още Здравко Гълъбов – журналист и писател, художниците Здравко Йончев и Станимир Видев, колекционерът на произведения на изкуството инж. Харалампи Ванев, лекарят и общественик Златко Илиев, журналистите Дончо Донев (“Марица”), Владимир Григоров (радио “Пловдив”), Стойчо Генов (“7 дни спорт”), Едуард Папазян (“24 часа”), Драгомир Симеонов (“Дарик”).
Илюстрация 35
Наред с тези личности, нужно е да отдадем почит на вече покойните Атанас Кръстев – Начо Културата, възродил Стария град, на художника Георги Божилов-Слона (чиято съпруга – актрисата Катя Паскалева, обикнала заради него любимия му клуб), поета Добромир Тонев. /илюстр. 35/
Трябва да почетем още журналистите Георги Яков и Георги Гичев (вратар от спортклубския тим през 1943г.!).
Илюстрация 36
Най-сетне, ще отбележим паметта и на напусналия ни преди година проф. Атанас Джурджев – два мандата ректор на Медицинския университет, инициатор за създаване на кардиологичната клиника в Пловдив, автор на над 150 научни публикации, две монографии, пет учебника. Избран за Медик на годината през 2002г., носител на Златен медал на Световната академия за медицина “Алберт Швайцер”, на Орден за мир “Нагазаки”. /илюстр. 36/
* * *
Изправени да срещнем предизвикателствата на идващото време, такъв бе нашият поглед назад, към завещаните традиции от миналото. Ала имаме такова чувство – ако и да представихме различни традиции на нашия клуб, то като че ли говорихме само за едно – за обичта, на която той се радвал през десетилетията.
Тъй като дълго време сме обмисляли това, ще споделим нашата убеденост, че обичта към Локомотив Пловдив бива в своята същност естествена, чиста, безкористна. Тя не е зависела и не зависи от купи, класирания, постижения. Точно така обича родителят – той обича детето си, защото това е неговото дете, а не защото то получава отлични оценки в училище. И ще го обича независимо дали получава отлични оценки или не.
Oбичта към Локомотив Пловдив е едно от най-впечатляващите проявления на тъй типичния за пловдивчани местен патриотизъм. Тъй като този клуб е тяхна рожба, те го обичат по родителски – такъв, какъвто е, а не защото печели, “мачка” или “гази”.
И ще го обичат независимо от моментните постижения, форма или цели.
Пловдивчани по същия начин обичат и града си – защото е такъв, какъвто е, а не защото представлява “столицата на Тракия”, “втория по големина град” или “икономически перспективен”. Всичко това не повлиява обичта на пловдивчанина към неговия град. Пловдивчанинът обича не икономическия растеж на града, а неговия дух. Той цени не “геостратегическото му разположение”, а неговите традиции и ценности, напластявани с хилядолетия.
По именно същия начин привържениците на Локомотив Пловдив обичат своя клуб. За локомотивеца имат значение не цифрите, а чувствата. Локомотивецът цени не статистиката, а всеотдайността.
Ето защо черно-белият клуб всякога е бил популярен – дори в дните на своите най-тягостни неудачи.
Всъщност, нима този толкова естествен и искрен патриотизъм на пловдивчани не виждаме да се проявява и днес при немалко клубове? Нима не е същото положението в английските дивизии – където клубовете се радват на подкрепа от своите привърженици въпреки липсата на купи, успехи, “телевизионна конвертируемост”.
А нима не е пропито от същия патриотизъм и отношението към българския национален отбор по футбол – или поне не би ли трябвало да е именно такова? Нима, ако българският национален отбор не печели титли и призови класирания – то ще се откажем от него? Ще го загърбим, оплюем, забравим?! Та нали това е нашият отбор – без значение каква е моментната му форма, класирането, играчите? Та нали това е нашият отбор, той представлява нас – тоест, това сме ние самите?
Именно заради това пловдивчанинът обича Локомотив и не му изменя – независимо от превратностите на съдбата. Защото този клуб представлява пловдивчани, неговите привържениците са също тъй многобройни, разнообразни и пъстри – като религия, етнос или бит – каквито многобройни, разнообразни и пъстри са гражданите на хилядолетния Пловдив.
Ето защо черно-белият клуб символизира своя град, а десетки хиляди пловдивчани през годините се вричали в неговата кауза. Защото го обичали, защото той бил техният любимец!
Роден в сърцето на Пловдив, червено-черно-белият клуб заживял в сърцата на неговите горди граждани – и те винаги ще бъдат с него!
