Личностите, предали обичта към клуба през поколенията
Наред с внушителната подкрепа и всеотдайност на хиляди хора, обичта към Локомотив Пловдив се олицетворява от множество личности. Те за десетилетия свързали съдбата си с тази на клуба, предавайки обичта към него и на своите синове, внуци.
Илюстрация 30
Бихме започнали с Милю Манолов – вратар през 1933-35г. в представителния тим, деятел от настоятелствата през 40-те години, неизменно на трибуната, когато играел любимият тим. Милю Манолов бил един от хората, които онази знаменита снимка увековечила – щастливи привърженици на Локомотив Пловдив, понесли Христо Бонев на раменете си. Днес синът и внукът на Милю Манолов продължават да бъдат страстни привърженици на Локомотив Пловдив. /илюстр. 30/
След това идва Иван Лазаров – дебютирал на 17 години за представителния отбор, записвайки 16 сезона в него. Впоследствие – негов старши треньор, треньор на юношеските формации. Множество от по-сетнешните известни играчи на клуба били негова рожба – например Аян Садъков или Едуард Ераносян.
Георги Киров дебютирал за представителния тим през 1935г. и записал 15 сезона в него. Впоследствие бил негов помощник-треньор, дългогодишен треньор в юношеската школа. Той бил първият треньор на Христо Бонев.
Стефан Паунов дебютирал за представителния тим през 1935г. и записал 15 сезона в него. Впоследствие бил негов старши треньор – под ръководството му клубът спечелил за първи път медал от елитната футболна група.
Аспарух Караянев дебютирал за представителния отбор през 1936г. и записал 14 сезона в него. Впоследствие бил негов помощник-треньор.
Илюстрация 31
Христо Бъчваров дебютирал за представителния отбор на 18 години и записал 19 сезона в него. Впоследствие бил помощник-треньор и старши треньор на представителния тим, треньор в юношеската школа. Останал до последните си дни в клуба, включително през началото на 90-те години, когато се грижел за поддръжката на ст. “Локомотив”. Чрез колаж, посветен на Христо Бъчваров, ще онагледим верността на всички тези личности към любимия им клуб. /илюстр. 31/
Пловдивски Спортклуб Следвайки повелята на семейната традиция, синовете на всички тези личности тренирали в юношеските формации на Локомотив Пловдив. А един от тях заиграл за представителния тим, спечелвайки медал от елитната футболна група – това бил Тодор Паунов, синът на Стефан Паунов. Редом с него играел Илия Тодоров, синът на Атанас Тодоров.
Самият Атанас Тодоров, прочутото ляво крило на отбора, дебютирал в него през 1935г., записвайки 15 последователни сезона.
Впрочем, във вестникарските илюстрации от по-горе се виждат всички тези имена – Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Георги Киров, Стефан Паунов, Аспарух Караянев, Атанас Тодоров. Тези имена прочитаме в червено-черно-белия тим през 1938г. (Спортклуб), 1945г. (С. П. 45), 1948г. (Славия-Ченгелов). Та дори Иван Лазаров и Христо Бъчваров играли в отбора (вече Локомотив) съответно до 1954г. и 1957г.!
Синовете на тези големи играчи и в днешния ден остават верни на клубната кауза. Повечето от тях не пропускат мач на Локомотив Пловдив – Апостол Лазаров, синът на Иван Лазаров; Камен Бъчваров – синът на Христо Бъчваров; Илия Тодоров – синът на Атанас Тодоров; Георги Попов – синът на Христо Попов.
Всички те, заедно с Тодор Паунов (синът на Стефан Паунов), Георги Киров (синът на Георги Киров), Никола Караянев (синът на Аспарух Караянев), Никола Панайотов (внукът на Никола Аров) откликнаха горещо на начинанието за възстановяване автентичния летопис на Локомотив Пловдив. Всички те ни насърчаваха, помагаха със снимки и спомени, присъстваха на „Черно-белите Коледи”.
Всъщност, в настоящата статия нямаме достатъчно място, за да изредим всички онези братя, синове, дъщери или внуци на играчи от 30-те, 40-те и 50-те години, които се притекоха на помощ, щото действителната история на Локомотив Пловдив най-сетне да излезе от наложеното й забвение.
Убедени сме, че всички тези хора олицетворяват традицията да бъде предавана през поколенията привързаността към клуба – при това изразявана от харизмата на отделни личности.
Илюстрация 32
Измежду хората, въплъщаващи клубните традиции, искаме да откроим и Христо Николов. В началото на 1939г. той изработил една от най-популярните клубни емблеми. Двадесет години по-късно, отново той бил създателят на емблемата, която, търпейки няколко модификации, и понастоящем бива използвана от клуба. /илюстр. 32/
Илюстрация 33
Друг сред личностите, олицетворяващи традициите на Локомотив Пловдив, е арх. Здравко Василков. През 1942г. той бил юноша на клуба, един от хилядите пловдивчани, залели софийското игрище „Юнак” на финала за Царската купа през 1942г. От края на 60-те години и през 70-те оглавил футболната секция на клуба. Именно арх. Василков е човекът, който проектирал и построил клубния стадион в парк “Лаута”! /илюстр. 33/
Той бе един от хората, които най-много ни окуражаваха в работата за възстановяване на изконния клубен летопис.
В днешно време пом.-треньорът на Локомотив Пловдив – Стефан Генов, олицетворява връзката с клуба, предавана от поколение на поколение. Неговият дядо – Стефан Генов, бил неизменен член от клубното настоятелство през първата половина на 30-те години.
По същото време, както и в годините след това, клубът ни просъществувал благодарение безкористната помощ от негови привърженици – подпомагащи го финансово в непосилните години на Втората световна война. Едни от тях били братята Торбови – Георги, Спиридон и Панайот (имахме честта лично да общуваме с последния, най-малък от тримата – Панайот Торбов; много отзивчив към нас, той бе трогнат от това, че идва денят истината за любимия клуб най-сетне да възтържествува.)
Братя Торбови били хлебари по професия – фурната им се намирала току до Понеделник пазар (сградата стоеше там допреди година!). Предани и всеотдайни радетели на Спортклуб, те отделяли от личните средства, за да може клубът да посреща текущите си разходи. В оскъдицата на военното време братята Торбови осигурявали хляб за играчите и техните семейства.
Днес двама от внуците на братя Торбови продължават семейната традиция да са страстни привърженици на клуба. А единият от тях – Спиридон Торбов, носещ името на своя дядо, бе човекът, изпял през 2005г. химна на Локомотив Пловдив, създаден от самите привърженици!
