Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Традиции в червено-черно-бяло

Публикувано на 28 Apr 2010 от

 

Популярността означава обич

Не може да не се запитаме: защо се получавало така с популярността на Локомотив Пловдив? Защо той бил неизменно подкрепян от внушителен брой привърженици – при това, не само в добрите времена за клуба, но още повече – и в лошите.

Като хора, които близо три десетилетия са привърженици на Локомотив Пловдив, ние достигнахме до един отговор. Всъщност, единственият възможен отговор: Локомотив Пловдив всякога се е радвал на изключителна популярност, защото клубът всякога е бил обичан. Популярността всъщност изразява обичта към клуба. Защото човек не изоставя онова, което обича!

Тази обич към клуба, споделяна от десетки хиляди пловдивчани през годините, намерила въплъщение в едно изключително клубно прозвище – “пловдивският любимец”!
Нека го онагледим чрез примери от тогавашната преса. /илюстр. 27-29/

Илюстрация 27

Илюстрация 27

Илюстрация 28

Илюстрация 28

Илюстрация 29

Илюстрация 29

 

За да оценим последната илюстрация в нейния пълен смисъл, ще бъде нужно да направим съпоставка.
Видяхме, че през април на 1960г. столично издание нарекло един от пловдивските клубове “любимецът на пловдивчани” – ала, всъщност, това определение било отправено към клуб, който… четвърта поредна година се състезавал в “Б” група!
Но и не само това. Този клуб делял футболното поле на Пловдив с два по-стари от него съперника, представляващи едни от най-авторитетните клубове на българския футбол – Спартак и Ботев. При това, те играели в елитната група – и то не без успех. За времето, в което Локомотив бил на второто равнище, то Ботев спечелил бронз (1956г., първи медали изобщо за пловдивския футбол), а през 1959г. Спартак завършил на четвъртото място.
Представянето за Купата на тези два клуба било още по-успешно: в годината, в която Локомотив изпаднал от елитната група, Спартак достигнал финала за Купата, а Ботев бил полуфиналист. През 1956г. Ботев играл финал, през 1958г. Спартак спечелил Купата (пръв сред извънстоличните клубове), на следващата година Спартак отново достигнал до финалния мач, а през 1960г. – до полуфинал.

Всички тези успехи неминуемо носели нови привърженици на Спартак и Ботев. Ала въпреки всичко това – любимецът на пловдивчани продължавал да бъде само един клуб – ако и той четвърта година поред да търпял нерадостната участ на втората дивизия!
При това, този клуб бил наречен “любимецът на пловдивчани” не от някой местен журналист, та да може да се допусне пристрастие. Не, Локомотив Пловдив бил наречен “любимецът на пловдивчани” от пратеника на софийско спортно издание – тоест, от човек, който имал външен, необвързан поглед към футболната ситуация на Пловдив.

Всъщност, едва ли било трудно на софийския пратеник да направи подобна преценка – защото корените на това прозвище били твърде дълбоки. Повече от две десетилетия българската преса неизменно наричала този клуб “любимец на пловдивчани” – независимо от имената, които той получавал.

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.