Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Традиции в червено-черно-бяло

Публикувано на 28 Apr 2010 от

В сърцето на Пловдив

Днешният Локомотив Пловдив се родил на 26 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града.

Районите на гр. Пловдив

Илюстрация 1

Както всички останали пловдивски клубове, Спортклуб също живеел на определена територия от града. С течение на годините клубът обхванал целия ІV-ти административен район на Пловдив – най-голям като територия и исторически най-древен. Ще опишем границите му, които могат да се видят и на приложената карта: от север – р. Марица; от запад – Пешеходния мост, през Главната улица, бул. “Цар Борис ІІІ Обединител” и бул. “К. Величков” до края на града; юг – южния край на града; изток – източния край на града. /илюстр. 1/

Както се вижда, Спортклуб обхващал внушителна територия от Пловдив – неговата централна и източна части. Никой друг пловдивски клуб не се простирал на толкова огромна площ.
Ще илюстрираме казаното относно териториалната принадлежност на клуба с няколко автентични цитата. На първо място идват думите от отчета на Спортклуб през декември 1937г.:
„Спортклуб” се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък.

Ето, това е нашето вдъхновено начало. Раждането на „Спортклуб” донесе израза на нов обществен живот за нас.”

През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част. Ще илюстрираме това чрез две публикации от тогавашната преса. През април на 1948г. в-к “Народен спорт” публикувал два репортажа от Пловдив. За териториалната принадлежност на пловдивските клубове там се казвало:
“В Пловдив има 5 физкултурни дружества: “Славия-Ченгелов”, “Спартак”, “Ботев”, “Локомотив” и “Марица”.

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 2

Най-дейно и с добри организационни кадри е дружеството “Славия-Ченгелов”. За отбелязване е, обаче, фактът, че това дружество има най-слаба материална база от всички пловдивски дружества. Спортистите от “Славия-Ченгелов” дори нямат собствено игрище. В него членуват голяма част от младежите и девойките, живеещи в центъра на града, и по-специално в католическата махала. … Физкултурниците от “Славия-Ченгелов” се представят най-масово на всички физкултурни състезания.” (16 април 1948г.) /илюстр. 2/

Народен Спорт 19 април 1948г.

Илюстрация 3

Три дни по-късно същият вестник писал под заглавие “Материалната база на физкултурниците в Пловдив”: “За сега пловдивските физкултурници използуват игрищата на дружествата “Локомотив”, “Ботев” и “Марица”… В своята строителна дейност Градският народен съвет е запланирал отпущане на място и организиране строежа на игрище за дружеството “Славия-Ченгелов”. Това игрище ще даде възможност на младежта от центъра на града да спортува.” /илюстр. 3/

 
Илюстрация 4

Илюстрация 4

От 1951г. Спортклуб заживял с името Локомотив Пловдив, което носи и днес. Териториалната принадлежност на клуба оставала неизменна – сърцето на Пловдив, ІV-ти район. Илюстрирайки това, ще покажем официалния печат на клуба от 1957г. /илюстр. 4/

Десет години по-късно местният комунистически елит наредил сливане на клубовете Академик, Ботев и Спартак. Това обединение получило името “Тракия” – бидейки пропагандирано като напълно нов клуб. В териториално отношение, „Тракия” обединила дотогавашните райони на Спартак (І-ви) и Ботев (ІІ-ри). Локомотив и Марица запазили дотогавашната си, изконна териториална принадлежност.

Ще илюстрираме с вестникарски цитат факта, че Локомотив Пловдив продължавал да живее в сърцето на града. При това, цитатът не само идва от “Отечествен глас” – пловдивският “официоз”, но думите са от самото решение, оповестяващо промените в пловдивския спорт:

Отечествен глас 21 юли 1967г.

Илюстрация 5

“Тези изменения съвсем естествено поставиха въпроса и за имената на физкултурните дружества. Решението е първото дружество в южната част на града да се нарича “Тракия”, в него като самостоятелен спортен клуб да съществува “Академик”, за да се запазят правата на студентския спорт, в централната част да остане дружество “Локомотив”, а на север – физкултурното д-во “Марица”. /илюстр. 5/

 

Тази териториална принадлежност се запазила до 1989г. – Локомотив Пловдив официално бил базиран в ІV-ти район. Промените, започнали на 10 ноември 1989г., радикално промениха организационната структура на българските клубове – те вече са акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон. Колкото до традиционната им териториална принадлежност – тя все повече изглежда като романтична отживелица.
Началото на края обаче било поставено още преди четири десетилетия – когато в края на 60-те години интензивното строителство започнало да изменя традиционната (социална и урбанистична) структура на Пловдив.

Въпреки всички тези процеси обаче, и днес Локомотив Пловдив пази жива своята връзка с ІV-ти район – от близо три десетилетия там е разположен клубният стадион.

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.