В сърцето на Пловдив
Днешният Локомотив Пловдив се родил на 26 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз. Тържественото им обединително събрание станало в едно от духовните средища на Пловдив – централното читалище “Иван Вазов”, издигащо снага на самия Понеделник пазар. Тоест, Пловдивски Спортклуб, който четвърт век по-късно щял да приеме името Локомотив Пловдив, се родил в сърцето на града.
Илюстрация 1
Както всички останали пловдивски клубове, Спортклуб също живеел на определена територия от града. С течение на годините клубът обхванал целия ІV-ти административен район на Пловдив – най-голям като територия и исторически най-древен. Ще опишем границите му, които могат да се видят и на приложената карта: от север – р. Марица; от запад – Пешеходния мост, през Главната улица, бул. “Цар Борис ІІІ Обединител” и бул. “К. Величков” до края на града; юг – южния край на града; изток – източния край на града. /илюстр. 1/
Както се вижда, Спортклуб обхващал внушителна територия от Пловдив – неговата централна и източна части. Никой друг пловдивски клуб не се простирал на толкова огромна площ.
Ще илюстрираме казаното относно териториалната принадлежност на клуба с няколко автентични цитата. На първо място идват думите от отчета на Спортклуб през декември 1937г.:
„Спортклуб” се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък.
Ето, това е нашето вдъхновено начало. Раждането на „Спортклуб” донесе израза на нов обществен живот за нас.”
През 1948г. Спортклуб вече носел името Славия-Ченгелов. Клубът все така стоял в сърцето на града, централната част. Ще илюстрираме това чрез две публикации от тогавашната преса. През април на 1948г. в-к “Народен спорт” публикувал два репортажа от Пловдив. За териториалната принадлежност на пловдивските клубове там се казвало:
“В Пловдив има 5 физкултурни дружества: “Славия-Ченгелов”, “Спартак”, “Ботев”, “Локомотив” и “Марица”.
Илюстрация 2
Най-дейно и с добри организационни кадри е дружеството “Славия-Ченгелов”. За отбелязване е, обаче, фактът, че това дружество има най-слаба материална база от всички пловдивски дружества. Спортистите от “Славия-Ченгелов” дори нямат собствено игрище. В него членуват голяма част от младежите и девойките, живеещи в центъра на града, и по-специално в католическата махала. … Физкултурниците от “Славия-Ченгелов” се представят най-масово на всички физкултурни състезания.” (16 април 1948г.) /илюстр. 2/
Илюстрация 3
Три дни по-късно същият вестник писал под заглавие “Материалната база на физкултурниците в Пловдив”: “За сега пловдивските физкултурници използуват игрищата на дружествата “Локомотив”, “Ботев” и “Марица”… В своята строителна дейност Градският народен съвет е запланирал отпущане на място и организиране строежа на игрище за дружеството “Славия-Ченгелов”. Това игрище ще даде възможност на младежта от центъра на града да спортува.” /илюстр. 3/
Илюстрация 4
От 1951г. Спортклуб заживял с името Локомотив Пловдив, което носи и днес. Териториалната принадлежност на клуба оставала неизменна – сърцето на Пловдив, ІV-ти район. Илюстрирайки това, ще покажем официалния печат на клуба от 1957г. /илюстр. 4/
Десет години по-късно местният комунистически елит наредил сливане на клубовете Академик, Ботев и Спартак. Това обединение получило името “Тракия” – бидейки пропагандирано като напълно нов клуб. В териториално отношение, „Тракия” обединила дотогавашните райони на Спартак (І-ви) и Ботев (ІІ-ри). Локомотив и Марица запазили дотогавашната си, изконна териториална принадлежност.
Ще илюстрираме с вестникарски цитат факта, че Локомотив Пловдив продължавал да живее в сърцето на града. При това, цитатът не само идва от “Отечествен глас” – пловдивският “официоз”, но думите са от самото решение, оповестяващо промените в пловдивския спорт:
Илюстрация 5
“Тези изменения съвсем естествено поставиха въпроса и за имената на физкултурните дружества. Решението е първото дружество в южната част на града да се нарича “Тракия”, в него като самостоятелен спортен клуб да съществува “Академик”, за да се запазят правата на студентския спорт, в централната част да остане дружество “Локомотив”, а на север – физкултурното д-во “Марица”. /илюстр. 5/
Тази териториална принадлежност се запазила до 1989г. – Локомотив Пловдив официално бил базиран в ІV-ти район. Промените, започнали на 10 ноември 1989г., радикално промениха организационната структура на българските клубове – те вече са акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон. Колкото до традиционната им териториална принадлежност – тя все повече изглежда като романтична отживелица.
Началото на края обаче било поставено още преди четири десетилетия – когато в края на 60-те години интензивното строителство започнало да изменя традиционната (социална и урбанистична) структура на Пловдив.
Въпреки всички тези процеси обаче, и днес Локомотив Пловдив пази жива своята връзка с ІV-ти район – от близо три десетилетия там е разположен клубният стадион.
