"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

На 31 май 2011г. си взехме последно сбогом с Йордан Делев

Роден през 1932г., бащината му къща се намира на знаменитата ул. „Митрополит Панарет” – петдесетина метра я делят от пл. „Понеделник пазар”.

Естествено, от малък се врича във вярност на Спортклуб – не само защото клубната канцелария стои на метри от дома му; но още затова, че на също хвърлей, но в другата посока, са долепените къщи на Караяневи, Белкови и Паунови – които семейства дали общо шестима играчи за първия отбор, както и няколко членове в управата на Спортклуб!

Ала все пак не футболът станал голямата страст на Йордан Делев. Това бил друг спорт, баскетболът – комуто посвещава целия си живот. Първоначално като състезател, а впоследствие и дългогодишен треньор. Заради треньорската си дейност получава двете най-високи за времето отличия: златен и сребърен медал на БСФС.

През 80-те години встъпва в ръководството на Локомотив Пловдив. Заема длъжността  зам.-председател, участвайки в организирането през 1986г. на т. нар. 50-годишнина на клуба.

Прочети цялата статия…

Д-р Христо Станев

Почти в самото начало на улица „Отец Паисий”, на номер 9-ти, се намира домът, в който живял един от най-обаятелните и харизматични пловдивчани отпреди 1944г. Името му е Христо Станев.

Роден на 20 октомври 1907г. в Пловдив, той произхождал от две уважавани фамилии: баща му Димитър Гребенаров бил известен лекар, неговата майка, Пенелопи, била от семейство Ракаджи.

Ала своеобразен бил пътят, който съдбата избрала за малкия Христо: тъй като сестрата на майка му не можела да има свои деца, той бил осиновен от нейното семейство. Казвала се Елена Ракаджи – Станева, била омъжена за Андон Станев.

Роден в Клисура (родственик на Хр. Г. Данов), той още на 9 години останал сирак – цялото негово семейство било избито в Априлското въстание. След Освобождението се установил в Пловдив, за да се превърне в една от най-именитите фигури на града: съосновател на Пловдивската популярна банка и пръв председател на управителния й съвет, сред основателите още на електрическата компания „Въча” и реномирания в-к „Юг”.

Заедно със съпругата си учредили фондация „Елена и Андон Станеви”, която построила в Клисура трапезария за безплатно хранене на учениците и финансирала най-изявените от тях.

(В дарената от фондацията сграда днес се помещава кметството на града, а една от улиците носи името „Елена и Андон Станеви”).

Семействата Гребенарови и Станеви се свързвали и другояче. С тяхната обща инициатива и средства през 1911г. бил построен един от архитектурните символи на Пловдив – прочутият хотел “Молле” (по проект на италианския арх. Марио Пернигони).

Ул. Отец Паисии

в-к Борба

Представяме ви брошурата, отпечатана по случай 85 годишнината на Локомотив Пловдив!

Прочети цялата статия…

Началото на настоящата година донесе изключително ценна новина. Стана известен непознаваният досега протокол от обединителното събрание на Атлетик и Караджа – чийто съюз преди 85 лета родил Пловдивски Спортклуб.

За да разкажем как се стигна до това откритие, за неговата ценност и онази изненада, която носи – нужно е да тръгнем по стъпките на времето.

* * *

През 1931г. бил обнародван Закон за физическото възпитание на българската младеж, а през декември 1933г. публикували и Правилника за неговото приложение. Съгласно изискванията, спортните клубове трябвало да имат съдебни регистрации като юридически лица.

Така, всеки клуб подготвил документация относно пререгистрирането си, която внасял в съответния окръжен съд. Сред най-важното в клубната документация били протоколите от учредителните събрания. Ставало дума обаче за заверени от клубовете преписи, а не оригиналите.

По този начин през 1934г. в окръжните съдилища на българските градове били обособени папки с документация на всеки спортен клуб. Впоследствие те се съхранявали в съдебните архиви, а не в териториалните структури на Държавен архив.

Ето защо, тяхното съществуване досега не бе известно – поне не и на екипа на loko-pd.com (доколкото липсваше публична информация за съществуване на тези папки с документи за пловдивските клубове).

В края на миналата година обаче, Окръжен съд Пловдив предава своя архив на местната Териториална дирекция „Държавен архив”. По щастливо стечение на обстоятелствата този факт достигна до нас (наистина случайно, защото смятахме, че познаваме всички документи от онзи период, съхранени в Държавен архив, а вероятността за внасяне на нови преценявахме като минимална).

Тъй или инак, този бе пътят, по който стана известен преписът на протокола от обединението между Атлетик и Караджа (ил.1, 2, 3, 4). Смятаме неговата ценност за изключителна – тъй като той разкрива имената на основателите на нашия клуб. Разбира се, част от учредителите са добре познати, за някои разполагаме и със снимки от същото време (Климент Гичев и Христо Сталевски от Атлетик).

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Онова, което обаче истински изненадва – то е датата на обединителното събрание: 25-ти, а не 26-ти юли 1926г.! Тъй като това е въпрос от най-голяма значимост, длъжни сме да му отделим подобаващо внимание.

Представяме на вашето внимание още едно липсващо парче от “пъзела” на историята на Локомотив Пловдив. По-точно от историята на свързаните с нашият клуб организации, а имено емблемата на “ЖСК-Левски”.

Защо е толкова важен този “липсващ” елемент от нея. Защото именно той дава абсолютна яснота относно защо буквата “Л” в емблемата ни е с тази форма, а не като тази на “Левски” София примерно.

На колажа по-долу може да видите имено емблемата на “ЖСК-Левски”, а от двете и страни тези на СК “Левски” Пловдив и тази на “ЖСК” Пловдив. Както ясно се вижда емблемата на “ЖСК-Левски” представлява един своеобразен съюз между двете емблеми на клубовете ЖСК и Левски, които през 1944 година се обединявад под името “ЖСК-Левски”. В емблемата са преплетени “Л”-то на СК “Левски” Пловдив с “крилете и котвата” на “ЖСК” Пловдив.

Една година по-късно, клуба се преименува на “Локомотив”. СК “Левски” Пловдив се отделя отново в самостоятелен клуб, но “новият” “Локомотив” запазва емблемата на “ЖСК-Левски” предвид това, че първата буква от наименованието му отново е “Л”.

През 1948 година тази емблема претърпява малка стилизация, която може да видите на другите колажи в раздела за емблемата на Локомотив Пловдив където формата на “Л”-то е изчистена почти до формата в която блести на днешния герб на Локомотив Пловдив.

Специални благодарности на Владимир Владимиров, който изготви този материал.