"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Наскоро един от клубовете-първостроители на българския футбол – Славия София, навърши достолепната 99-годишна възраст. Екипът на loko-pd.com сърдечно честити навлизането в първия век от съществуването на „белия клуб”. Изчакахме днешния мач между Локомотив и Славия, за да представим (и предоставим) едно ценно свидетелство за ранните години на столичния клуб.

Става дума за фотография, поместена в модерното за времето си списание „Аз знам всичко”. По всяка вероятност, тя би могла да се окаже, ако не първата – то сред първите футболни снимки, публикувани изобщо в българската преса. Със сигурност е най-ранната, до която екипът на сайта е попадал.

Снимката е публикувана на 11 май 1914 г., представяйки „игрите на футболния клуб, който има своето игрище вдясно от шосето за Княжево.”

Времето на публикуване и обяснителният текст ограничават хипотезите за клуба, фигуриращ на снимката. Според нас, това не бил могъл да е друг, освен Славия София.

По същото време в града съществуват само няколко клуба (ФК13, Футбол клуб, Раковски, Любен Каравелов, Славия). От друга страна, „шосето за Княжево” е в района на Славия (основана край Руски паметник), а и единият от тимовете носи бял екип.

Най-сетне, косвено потвърждение на нашата хипотеза дава друга снимка, публикувана 10 години след коментираната. Този път на нея конкретно е посочено, че става дума за игрище „Славия”. Струва ни се, че сградите, виждащи се в дъното, са сходни на двете снимки.

Разбира се, макар да не можем да сме изцяло сигурни – предпочитаме да предоставим тази фотография на днешните „бели” привърженици. С пожелание за впечатляващ и наситен със събития вековен юбилей!

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Дебютът: 13 октомври 1940 г.

Месец остава до финалния мач за Купата. На 16 май 2012 г. любимият ни тим ще встъпи в битка за единственото отличие, липсващо в клубната витрина. Използваме наситените със страст и очакване дни дотогава, за да припомним всички предходни двубои, в които Локомотив оспорвал Купата.

Впрочем, първият ни изобщо финален мач на национално равнище не бил за Купата. Ала цената му не стояла по-ниско: защото победителят спечелвал място в Националната футболна дивизия. За нейното попълване се провеждал нарочен турнир между първенците на отделните спортни области. Именно в него Спортклуб достигнал финалния мач, бидейки първенец на Пловдивска спортна област. Срещу му заставал победителят на Софийската, АС23.

Огромни очаквания фокусирал този сблъсък – и не само в София, представлявана от най-елитния си клуб, един от стълбовете на тогавашния спорт. Дори по-напрегнато било във втората столица – защото „любимецът на пловдивчани” олицетворявал надеждите градът да има достоен представител в елита след отпадането на Ботев още в дебютния сезон.

Денят бил 18 септември 1938 г., игрището – „Юнак”. В един епичен мач АС23 заслужено надделял с 5:3 (4:0 на полувремето). Ала пловдивчани възхитили българската спортна публика с несломимия си дух, специално изтъкнат от пресата. Това доблестно представяне идвало и заради разпалената подкрепа на привържениците – както „Спорт” отбелязал в репортажа си, „хиляди души от трибуните започнаха да окуражават снажния тим на гостите”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Част втора, четвъртфиналът през 1957г.

Втората статия за турнирните двубои срещу Левски посвещаваме на друг паметен мач. Била есента на 1957г., Локомотив Пловдив за втори пореден сезон играел в „Б” група. Екотът от изненадващото сгромолясване все още кънтял из Пловдив – присъствието на Локомотив във втора дивизия представлявало зашеметяващ факт. И как няма! Та нали ставало дума за клуба, който, тръгвайки от 1938г. бил неизменният фаворит на Пловдив. Безпрецедентната му за родния футбол хегемония се проявявала и на национално ниво: тимът с червено-черно-бели цветове бил единственият сред пловдивските, който от 1938г. неизменно представлявал своя град в елитната дивизия!

Девет поредни сезона, от 1938г. до пропадането през 1955г. – никой клуб в града не познавал такова отстояване футболната чест на Пловдив в елитната група!

И още. Независимо от системата, по която държавният шампионат се провеждал – преки елиминации или единна група, за тези 17 години от 1938г. до 1955г., Локомотив само веднъж не успял да извоюва участие в държавното първенство! Никой пловдивски клуб дори не се доближавал до това постижение – най-близо стоял Ботев, имащ за същия период шест неучастия в борбите за държавната титла.

Идващият четвъртфинал на 15-ти март дава повод да разкажем за някои от първите случаи, когато срещаме Левски по пътя към Купата. Всъщност, дебютният мач е може би и най-знаменитият: защото това е финалът за Царската купа през 1942г. За този епичен двубой вече е писано, а и тепърва още предстои.

Него припомня в обзорна статия Димитър Попдимитров. Той е съвременник на самия мач, впоследствие става шампион с Левски Сф през 50-те години, а по-късно се превръща в най-авторитетния български футболен историк и статистик.

През есента на 2003г. Д. Попдимитров споменава за този мач, както и изобщо за сблъсъците Локомотив Пд – Левски Сф за Купата. (ил. 1, 2)

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Прочети цялата статия…