По повод предстоящата премиера на книгата „Оттук започва любовта”, представяща историята на Локомотив Пловдив до 1944 г., екипът ни се свърза с доайена на българската футболна статистика и история – Димчо Димитров от Варна. Помолихме г-н Димитров да сподели своето мнение, а той даде съгласие разговорът ни да бъде публикуван. Използваме случая, за да дадем гласност на още едно интервю с г-н Димитров, чийто запис също съхраняваме – то датира от началото на настоящата година.
Димчо Димитров е роден през 1935 г. във Варна, от края на 40-те години се занимава с футболна статистика. Членува в Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) от самото й основаване през 1988 г. Получава покана лично от нейния президент – д-р Алфредо Пьоге, бидейки първият българин, поканен за членство в IFFHS.
Като футболен статистик получава още едно признание – предложено му е да стане сътрудник за България на “World Soccer”, поканен е лично от главния редактор Риднич.
В началото на настоящия век е единственият български футболен статистик, работещ за престижното английско издание European Football Yearbook.
8 февруари 2012 година
Ангел Ангелов: Здравейте, г-н Димитров. Обаждам се да попитам дали получихте изданието на Борис Белков, което Ви изпратих?
Димчо Димитров: Получих го, да, благодаря Ви много.
А. А.: Какви са впечатленията Ви за това, което той е писал?
Д. Д.:Ами той нищо ново не е написал за мене. Защото такава си е историята.
А. А.: В смисъл, че това си е историческата истина всъщност?
Д. Д.:Ами разбира се. Нямам никакви притеснения, изобщо.
А. А.: Борис Белков е един от хората, които повеждат тази борба след 1989 година да се признае истината…
Д. Д.:Каква борба? То все едно със сянката си да се бориш… То това си е истината, как можеш да се бориш? Все едно тук Спартак Варна да каже, че Радецки е повече… Не знам и аз как да го класирам.
(През 1945 г. Шипченски сокол, основан 1918 г., е обединен с по-малките и по-млади варненски клубове Радецки и Левски, като така се създава днешният Спартак – бел. моя, А.А.).
А. А.: Ние като сме разговаряли с Вас, казвал сте: Локомотив Пловдив е Спортклуб.
Д. Д.:Ами да, той е наследник. Като създадоха ДСО-та (през 1949 г., бел. моя, А.А.) беше „Торпедо” и се кръстиха след една година „Локомотив”. Но играчите си бяха от Спортклуб. Да ги изброя пак, ако искате, аз съм ги гледал: Аров, Финков, Събев, Бъчваров, Минков, Лазаров, Караяневи, Атлиев… Как сега можеш да кажеш друго?
А. А.: Те и привържениците същото казват: „Това е Спортклуб, няма значение как се казва”.
Д. Д.:Спортклуб си е, разбира се.