"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

По повод предстоящата премиера на книгата „Оттук започва любовта”, представяща историята на Локомотив Пловдив до 1944 г., екипът ни се свърза с доайена на българската футболна статистика и история – Димчо Димитров от Варна. Помолихме г-н Димитров да сподели своето мнение, а той даде съгласие разговорът ни да бъде публикуван. Използваме случая, за да дадем гласност на още едно интервю с г-н Димитров, чийто запис също съхраняваме – то датира от началото на настоящата година.

Димчо Димитров е роден през 1935 г. във Варна, от края на 40-те години се занимава с футболна статистика. Членува в Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) от самото й основаване през 1988 г. Получава покана лично от нейния президент – д-р Алфредо Пьоге, бидейки първият българин, поканен за членство в IFFHS.

Като футболен статистик получава още едно признание – предложено му е да стане сътрудник за България на “World Soccer”, поканен е лично от главния редактор Риднич.

В началото на настоящия век е единственият български футболен статистик, работещ за престижното английско издание European Football Yearbook.

8 февруари 2012 година

Ангел Ангелов: Здравейте, г-н Димитров. Обаждам се да попитам дали получихте изданието на Борис Белков, което Ви изпратих?

Димчо Димитров: Получих го, да, благодаря Ви много.

А. А.: Какви са впечатленията Ви за това, което той е писал?

Д. Д.:Ами той нищо ново не е написал за мене. Защото такава си е историята.

А. А.: В смисъл, че това си е историческата истина всъщност?

Д. Д.:Ами разбира се. Нямам никакви притеснения, изобщо.

А. А.: Борис Белков е един от хората, които повеждат тази борба след 1989 година да се признае истината…

Д. Д.:Каква борба? То все едно със сянката си да се бориш… То това си е истината, как можеш да се бориш? Все едно тук Спартак Варна да каже, че Радецки е повече… Не знам и аз как да го класирам.

(През 1945 г. Шипченски сокол, основан 1918 г., е обединен с по-малките и по-млади варненски клубове Радецки и Левски, като така се създава днешният Спартак – бел. моя, А.А.).

А. А.: Ние като сме разговаряли с Вас, казвал сте: Локомотив Пловдив е Спортклуб.

Д. Д.:Ами да, той е наследник. Като създадоха ДСО-та (през 1949 г., бел. моя, А.А.) беше „Торпедо” и се кръстиха след една година „Локомотив”. Но играчите си бяха от Спортклуб. Да ги изброя пак, ако искате, аз съм ги гледал: Аров, Финков, Събев, Бъчваров, Минков, Лазаров, Караяневи, Атлиев… Как сега можеш да кажеш друго?

А. А.: Те и привържениците същото казват: „Това е Спортклуб, няма значение как се казва”.

Д. Д.:Спортклуб си е, разбира се.

До всички съпричастни юридически лица
До родолюбивото гражданство на Пловдив

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от Костадин Славов, председател на

„Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив”

Уважаеми госпожи и господа,

През 2006 г. двама привърженици на ПФК Локомотив Пловдив започнаха работа по книга, посветена на ранната клубна история. Това са Владимир Владимиров и Ангел Ангелов. Понастоящем книгата е готова в предпечатен вид. Тя носи името „Оттук започва любовта”, съдържайки 480 илюстрации и 1400 страници (формат А4).

Освен внушителния обем, немалко са другите й отлики спрямо досегашните футболно-исторически издания. Бих искал да ги посоча – защото те очертават мащаба на положения труд и изследователската дълбочина:

• книгата се гради върху огромна фактологическа база: специализираната литература наброява 51 заглавия, а общата – 24, включително на английски, френски и италиански език. Единичните издания са 32 – устави на спортни клубове, юбилейни листове, брошури;
• изследвани са документи от Териториалните дирекции „Държавен архив” в Пловдив и София, от Централен републикански архив – София, Централен военен архив – В. Търново. Равносметката обхваща 16 архивни фонда, съдържащи 50 архивни единици – което означава хиляди страници с документи;
• проучваната периодика включва 72 заглавия – вестници и списания от Пловдив, София, Варна, Бургас, Плевен, Хасково, Пазарджик, Асеновград, Ямбол, Скопие. Всяка статия, имаща отношение към Локомотив Пловдив, е заснемана с цифров фотоапарат – като общият брой на кадрите надхвърля 20 000;
• заснети са интервюта с 34 личности, свързани с клубната история, като времетраенето на интервютата е няколко десетки часа. Списъкът с хора, на които авторите на книгата дължат благодарност за помощта, надхвърля 180 имена.

Размахът на „Оттук започва любовта” обхваща включително и размяна на писма с президента на Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), д-р Алфредо Пьоге.

От днес започва предварителната продажба на том първи от поредицата книги посветени на историята на сегашния Локомотив Пловдив. Срещу сумата от 19 лв. и 26 ст.  ще получите ваучер за копие от книгата. След премиерата, която ще се състои на 28 октомври 2012г. ще може да замените ваучера за същинската книга.

Може да закупите книгата предварително от Официалния Интернет магазин на Локомотив Пловдив, както и от фен-магазина пред трибуна Бесика! Побързайте, тиражът е ограничен!

Световната квалификация на 7 септември т. г. дава повод да разкажем за първия досег между националните тимове на „трикольори” и „адзури”. Този дебютен мач на България и Италия дошъл като естествена последица от засилените спортни и обществени връзки, установили се между държавите след Първата световна война.

Началото положила софийската Славия. През септември 1927 г., бъдещият държавен футболен първенец предприел турне из Италия, постигайки главоломни резултати. Наместо предричаните поражения, „белите орлета” записали поредни победи в Неапол (7:0 и 3:1), надвили Рома с 2:1, отстъпвайки в последния мач на сборен римски тим – 4:5. Радушният отзвук на италианската преса отбелязвал: „българите притежават една изящна техника и много точен пас…” (ил. 1).

Три години по-късно славистите повторили своя „италианския марш” – ала този път били приземени от Рома, 0:5.

Междувременно, из българския спортен печат се коментирал примерът на развита в това отношение страна като Италия. Публикувани били очерци за италиански спортни дейци, включително и за дипломати на тази страна в България – представляващи и съчувственици на спорта (ил.2).

Наред с това, четирима българи били приети за следват във Висшата школа по телесно възпитание в Рим. (ил. 3).

Ето така, извървявайки естествен път, дошъл моментът за първия досег на националните футболни тимове. Той бил планиран за неделя, 17 май 1931 г. – когато на игрище „Юнак” щели да премерят сили България и Италия.

На 6 септември 2012 г. се навършват 30 години от дебютния мач на ст. „Локомотив” в парк „Лаута”. Бихме искали да отбележим тази годишнина, особено днес – когато положението с клубния дом е все така актуално и се подемат инициативи за неговото подобряване.

Както е известно, през 1966 г. Локомотив Пловдив останал без свой стадион. Дотогавашният (по-скоро игрище, с една трибуна) се намирал край Сточна гара – като бил отнет в полза разширяване на транспортния възел. Този момент белязал дългогодишно ходене по мъките за клуба: нито една негова формация – деца, юноши, мъже – не разполагала със сравнително нормални условия за трениране. Проектирането и строежа на стадиона в парк „Лаута” се проточвало мъчително дълго – а било изобщо осъществявано заради усилията на „болни” по клуба привърженици. Сред тях особено се откроил Здравко Василков, главен архитект на Пловдив, член на Общинския съвет – човекът, под чието ръководство бил построен стадионът. Това отнело точно 15 години – от проектирането до първия мач!…

И когато все пак Локомотив можел да играе в новия си дом, то определението „стадион” изглеждало много неуместно: край терена имало една истинска трибуна, централната, а срещу нея – насип пръст. Толкоз!

Крещящ бил контрастът с градския съперник – и той откроявал, че в това отношение не съществувало дори бегло сходство между двата клуба. Камо ли равнопоставеност!…

Накратко: през 1949 г. било отнето игрището на Ботев (днешният ст. „Спартак”). Клубът обаче свободно ползвал ст. „Локомотив” край Сточна гара и Градския стадион след построяването му през 1953 г.

През 1959 г. започнало изграждането на стадион „Хр. Ботев”. Модерен за времето си, той бил изцяло завършен – с трибуни и няколко прилежащи съоръжения, за по-малко от 2 години. По първоначалния проект това трябвало да стане за 14 месеца! Темповете на построяване сами по себе си говорят за вложените средства – като материали и труд, а за откриването на стадиона дошла част от върхушката на комунистическия режим, начело с министър-председателя Антон Югов.

През 16-те години без дом, макар и в страхотна оскъдица откъм материални условия – ала локомотивци не принизили футболния си устрем. Напротив, началото на изграждане на стадиона, 1969 г., белязало и 10-годишен възход на клуба. През 70-те години Локомотив два сезона бил претендент за титлата, а в Пловдив установил безспорна хегемония. Макар и съперничеството да не било както дотогава, защото отсъствал Спартак – жертван в Тракия Пловдив, където отишла цялата му материална база.

Краят на 70-те години обаче донесъл спад, а в годината, когато Локомотив се пренесъл на „Лаута”, тимът играел в Южната „Б” група. На 6 септември 1982 г. гост бил бургаският Нефтохимик, над когото черно-белите надделели с 4:1. Първи мач, първа победа!

Ето такова било положението преди 30 години. Постепенно, с отново мъчителни темпове, стадионът придобивал завършен вид. Днес сме изправени пред ново предизвикателство към клубния стадион – той да се превърне в дом, прилягащ на традициите и обществения потенциал, олицетворявани от Локомотив Пловдив. И, заедно с това – възраждайки спомена и пазещ паметта за бесите – да откроява гордия факт, че именно в града ни припламнали първите искри на европейската цивилизация!

Длъжни сме да успеем в тази мечта – и този дълг!