"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

На 5 януари 2013 г. книгата „Оттук започва любовта”, бе представена в литературното предаване „Преге” на радио „Пловдив”. Негов автор и водещ е известният литературовед, университетски преподавател и общественик – Младен Влашки.

В рубриката „Напълно непознати”, посветена на новите книги, водещият разглежда шест заглавия измежду онези, публикувани през декември 2012 г. Трябва да се каже, че самото попадане на „Оттук започва любовта” в този литературен преглед е вече голям комплимент за нея. Това е така, тъй като споделя компания с произведения на автори като Петър Анастасов, Артър Кларк, Андре Мороа, Александър Грин…

Впрочем, ето как Младен Влашки започва предаването си – и с какви думи представя „Оттук започва любовта”:

„И така, ето ни в първото издание на рубриката за нови книги за 2013 г. Разбира се, че е доста трудно сега да се подберат шест заглавия – какво обилие имаше в декември месец… И изведнъж всичко секна. Но, за щастие, шест заглавия успях да подбера, защото в последните дни на годината излязоха няколко доста интересни книги и започвам веднага с тях двете, защото те са и много пловдивски. Всъщност три са много пловдивски, но последната ще я оставим за накрая.

И така стигам до последната пловдивска книга, наистина нещо много хубаво, заслужава си адмирации. Сега, тука една част от феновете ще кажат „дъ-ръ-ръ-ръ”, обаче работата е следната: Ангел Ангелов и Владимир Владимиров са направили една прекрасна книга за българския футбол. Тя се нарича „Оттук започва любовта. Хроники за пловдивските любимци.”, а, „за пловдивския любимец”, извинявайте.

Веднага казвам кой е издателят: Клубът на привържениците на Локомотив Пловдив. Но този обемист том, 552 страници, в голям формат, и изключително… мисля, че, ако някой трябва да се запознава с историята на българския футбол, това е четивото, което ще го въведе в тази тематика. Прекрасно направено, с дълбок изследователски… не потенциал, ами… наистина, много добре свършена работа, много хубаво оформен том. Така че, отвъд мощните фенски емоции, това е една книга, която наистина трябва да бъде поздравена. Пак казвам, пловдивска книга, пловдивски автори, пловдивски отбор, пловдивска история – абе, Пловдив… така, е нещо по-особено, накратко.

И така, това бяха шестте заглавия в първото издание на „Нови книги”. Надявам се, да… те може да не са чак толкова ефектни, така, както в предходните дни, защото това са наистина тежки, сериозни, хубави заглавия, които претендират по-скоро за част от вечността, отколкото да са част от онези рекламни трикове, с които някои заглавия проблясват и след това изчезват. Но, какво по-хубаво начало за една подобна рубрика от такъв абсолютно стабилен фундамент и аз се радвам, че така започваме новата година.”

Такъв бе начинът, по който бе представена „Оттук започва любовта” в литературното предаване на радио „Пловдив”. Да, изказаните към нея думи са наистина стоплящи – и, вярваме, заслужени. И не толкоз заради авторовите усилия или талант, а най-много поради факта, че книгата е такава, каквато е, защото разказва историите на личности и показва събития, които, с идеализма и доблестта си – предизвикват само възхита!

Накрая, ще споделим връзка към пълния запис на предаването, както и биографична справка от страницата на Пловдивския университет – която по несъмнен начин откроява фигурата и авторитета на Младен Влашки в българските литературоведски среди.

Предаването за книги на Радио Пловдив “Преге”

Повече за гл. ас. Младен Цветанов Влашки

На 7 декември 2012 г. по книжарниците се появи книгата „Оттук започва любовта” – първа част от трилогията „Хроники за пловдивския любимец”. Нейната официална премиера бе на 16 декември 2012 г. Сценарият на организаторите включваше изказвания на различни личности, имали досег с темата на книгата или съдействали за нейната поява. Притиснати от времето обаче, не успяхме да дадем думата на всички предвидени оратори.

Два дни след премиерата бяхме потърсени от Лука Станчев – един от гостите, който трябваше да се изкаже. Той се свърза с нас, желаейки да предостави ръкописа на речта, която така и не успя да произнесе. Чувстваме се длъжни да дадем публичност на неговите думи – чрез което поне малко се реваншираме за осуетената тогава реч.

*  *  *

Лука Станчев е роден през 1936 г. в Пловдив. От дете става привърженик на Спортклуб, още през 1942 г. баща му го води на знаменития мач срещу Македония Скопие. Пряк свидетел е на обединенията и преименуванията на Спортклуб след 1944 г.: „С. П. 45”, „Славия”, „Славия-Ченгелов”, „Торпедо”, „Локомотив”.

До ден днешен се интересува живо от отбора и посещава стадиона в парк „Лаута”.

Професионалният му път е на дългогодишен университетски преподавател по физика.  Наред с това, развива голяма обществена дейност, оглавявайки „Граждански клуб” Пловдив (основан през 1893 г.).

Сред инициаторите е за възстановяване на българските военни гробища край гр. Битоля, за позлатяване купола на църквата „Св. Стефан” в Истанбул и реставриране на целия иконостас, за реставриране паметника на Св. Св. Кирил и Методий и едноименната църква в Пловдив. Действен радетел за възвръщане мощите на Цар Самуил в България.

Съавтор е на филма „Албания – земя на светлосенки”, посветен на българското културно-историческо наследство в Албания и носител на първа награда на Петия  филмов фестивал за културно наследство. През февруари 2011 г. в Народното събрание се открива негова фотоизложба „Българските старини в Албания”.

На 22 декември се навършва точно век от рождението на една личност, чието дело отеква и досега в клубния летопис. Това е Христо Николов, авторът на три от емблемите на клуба, включително и настоящата.

Той бил човек на изкуството – художник, лудо влюбен в настъпващия из българските градове „кинематограф”. За да е по-близо със страстта си, заработил още съвсем малък като помощник в кино „Пикадили” (по-сетне „Република”). Постепенно започнал да изготвя филмовите афиши на киното. Дори имал известни неприятности преди 1944 г., защото прекалено добре бил изрисувал афиша на един съветски филм.

След 1944 г. не било по-различно: въпреки безспорния си талант, нему не били предоставяни шансове да се изявява – защото не бил „партиен член”…

Постепенно обаче, с постоянство, успял да достигне до длъжност да отговаря за рекламната дейност в Пловдив. Той бил инициаторът за въвеждане на неоновата реклама в България – осъществено на новопостроения комплекс „Слънчев бряг”. Само по себе си това било твърде дързък ход, защото неоновите светлини били третирани като „западно влияние”…

Христо Николов бил привърженик на Спортклуб. Не само защото живеел в ІV-ти район, но може би и поради това, че къщата му (недалеч от Понеделник пазар) била долепена до онази на Иван Мандалиев – един от най-всеотдайните клубни деятели.

През 1939 г. Христо Николов изработил най-популярната емблема на Спортклуб – заимствайки от онази на австрийския Адмира. Тъй като след 1944 г. не било допустимо да съществува клуб с име „Спортклуб”, затова емблемата била модифицирана – вместо името Хр. Николов поставил буквата „С”, изписана в църковнославянски шрифт. Дотогава тя красяла фланелките на играчите и била нещо като „запазена марка” за пловдивските спортклубци (Впрочем, в глаголицата, където всяка буква символизира определена дума, „С” означава „слово”).

След въвеждане през 1949 г. на т. нар. Доброволни спортни организации и преименуване на клуба на „Локомотив” била ползвана една и съща за всички „Локомотив”-и в България емблема.

В 1957 г. настъпила поредната реорганизация на спорта. Тя възстановила официално териториалния принцип за съществуване на клубовете. Заедно с това, започнало възстановяване на изконните им имена и емблеми. Така, Динамо София станал отново Левски София, Ударник София станал отново Славия София и тн.

Дошъл ред да се възстанови официално и клубът за ІV-ти пловдивски район, като се изработи негова емблема. Събранието се състояло на 5 май 1957 г. в кино „Пикадили”. В него участвали деятелите и привържениците на Спортклуб, който от 1951 г. носел името Локомотив Пловдив. Надеждите им били за поне частично възстановяване на изконното име или емблема. Дори един от тях – младият лекар Тодор Тотев, натоварен от привържениците в ІV-ти район, направил публично предложение да се възстанови името „Спортклуб”. Недопустима дързост за онези времена – след чието изричане в залата настъпила вледеняваща тишина…

Впоследствие д-р Тотев станал един от водещите пловдивски хирурзи, а над 20 години работел и на доброволни начала в детската школа на Локомотив.

Днес той е 80-годишен и все още практикува. Бе сред почетните гости на последните две „Черно-бели Коледи”. И все така продължава да се чуди на тогавашната си смелост – да се нагърби от името на всички да иска възстановяване на това „забранено” име…

По този начин било утвърдено за постоянно името Локомотив. С годините то било силно заобичано и с него израснали поколения привърженици.

Колкото до емблемата – в края на 50-те години, възможно и дори преди 1959 г., Христо Николов изработил третата си поред емблема на любимия клуб. Модифицирана през годините, тя и понастоящем остава емблемата на Локомотив Пловдив.

Накрая, ще споделим и една изключителна новина, дошла наскоро. Дъщерята на Христо Николов се свърза с екипа на loko-pd.com, за да съобщи, че е открила оригиналния макет на емблемата, който баща й е изработил. Надяваме се, че скоро ще можем да дадем публичност на тази изключително ценна находка от клубната история – която един ден ще заеме полагащото й се място в клубния музей!

Декември на 1923 г. донесъл сред най-важните стъпки в растежа на младия български спорт. Разпокъсаните дотогава формирования се слели в единно цяло – Българска национална спортна федерация (БНСФ). В началото на следващата година била изградена и структурата й, обхванала шест регионални федерации. Това били: Северобългарска, Бдинска, Югозападна, Софийска, Тракийска и Приморска.

Конкретно за Пловдив, спортът се администрирал от Тракийската спортна федерация (Т.С.Ф.). Тя била тържествено учредена на 10 февруари 1924 г. във Военния клуб. Оглавил я арх. Христо Бърнев, председател на сп. кл. Победа, а за почетен председател бил провъзгласен отец Озон Дампера от Френския колеж. (ил. 1-3). Седалище на Т.С.Ф. и адрес за кореспонденция бил домът на арх. Бърнев, ул. „11 август” № 8.

Т.С.Ф. обхващала голяма територия, администрирайки спорта и в Свиленград, Харманли, Хасково, Борисовград (дн. Първомай), Станимака (дн. Асеновград), Карлово, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и др.

Футболният комитет на Т.С.Ф. наброявал трима души: председател бил Павел Балабанов (от Левски, по-късно Тракийска слава), секретар – Луко Рашков (от Марица) и Никола Щерев (от Ботев) (ил. 4, 5). Именно под ръководството на комитета щяло да се проведе първото в историята на Пловдив футболно първенство. И нещо повече – то щяло да бъде стъпка в борбата на най-достойния пловдивски клуб да завладее първата Държавна титла!

Така времето за надпревара все повече приближавало, бидейки чакано с нетърпение!