"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Днешният ст. „Хр. Ботев” е построен на мястото на игрище „Колежа” – принадлежало на Френския католически колеж „Св. Августин”. То било първото модерно игрище на Пловдив. През 1923г. Френският колеж закупил парцела от Пловдивската община за 1 500 000 лева. Парцелът се намира в кв. „Каменица”, ІV-ти пловдивски район.

Прочети цялата статия…

Съединена България

Днес, из цяла България се празнува светлата дата 6ти септември – съединението на България. За нас, като пловдивчани, естествено този ден има още по-голямо значение. Не просто защото честваме и деня на Пловдив, но защото именно от нашия град произлизат събитията, довели в последствие до една обединена България.

Още от началото на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с пропагандиране на обединението чрез множество публикации в пресата и публични демонстрации. Първоначалната идея е съединението да се обяви на 15ти септември, но на 2ри в Панагюрище започва бунт. Той е овладян още същия ден от полицията, но успява да ускори процесите в тогавашните Княжество България и Източна Румелия. Изправени пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани бунтове, а ръководителите на заговора – арестувани, комитетът решава да действа веднага. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив. Тук отрядите трябва да бъдат поставени под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември бунтовници, ръководени от Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Русия отказва категорично. На 5 септември няколко стотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съединението е факт ! Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Хората, извършили това славно дело заслужават само и единствено уважение и почит. Само можем да мечтаем, сегашните управници на града да имат същата воля и дух за победа. За победа във всяко едно отношение в битката срещу проблемите на града. Осъзнавам, че сравнението между сегашните ни управници и тогавашните е сериозна обида за вторите. За съжаление, болката ми като пловдивчанин ме кара да го правя. Едва ли точно на днешната дата е редно да хвърлям черни краски върху светлия празник. За това няма и да го правя. Само се моля един ден Пловдив да има управници, които можем да сравним с тези от преди 123 години!

Всяка европейска нация се роди и утвърди чрез война. Цвета на Европа влезе в бой, за да постигне онази героика на човешкия подвиг, палеща духа на бъдещите поколения със своето величие. Взимайки оръжие в ръце, тези изключителни хора държат да посрещнат смъртта си горди и красиви. Предчувстват вероятната гибел и нищо не оставят на случайността. Търсят, чрез вида си, да бележат дълбок отпечатък в паметта както на своя род, така и на враговете му. Народите на континента запомниха червените английски мундири, белите униформи под черните шинели на прусаците, сините куртки на наполеоновите войници и черните наметала и калпаци на казашката “лава”. Държейки да са видими и лесно откриваеми за врага сред зелените поля, всички те показваха своето безстрашие и решителност. Уповаваха се единствено на Бога, марширувайки към очаквания край.

Прочети цялата статия…

Прости Господи раби твои! Познание дирим в непознатото и страст неистова душите наши владее. Иднините си да познаем и истините да открием за онуй що денят утрешен безмилостно носи. Знак чакаме свише и светлина пътя ни да огрее, че само Ти Господи истината знаеш, за което е било и което ще бъде. Както е записано “Който знание трупа, трупа печал” (Еклесиаст), така днес опечалени ходят миряните Твои, православни. Че отрок женски ги води, в мъгла и тъма взора забулва. Че агаряни чужди със себе си води. Че чедата наши в заблуждение въвежда и едно само словоблудство от уста й излиза. Опасения пъклени мислите тровят, щото помним от Адама, че кога дявола не може, вика жената да поможе.

Грешни сме Господи, че сме способни от брата си да се отречем, по нещастни люде да хвърлим, по вразите свои да злословим и за прошката да забравим. Смирено от Теб само опрощение молим. От нийде помощ не чакаме и сами Господи, с Твоята помощ сполуката търсим. Труден бе пътят ни и големи страданията ни, но и чиста радостта ни. Благодарим Ти Господи Всетворящий, че си създал черно-бялото щастие. Когато славим него, славим Теб.

Пази Боже народа български и града ни пресветъл на многая лета.

82 години Пловдивски Спортклуб

На днешния ден преди 82 години произтекло знаменателно събитие, чиято “рожба” се оказала призвана да бележи, наред с други организации и личности, летописа на Пловдив. В едно от духовните средища – читалище “Иван Вазов”, издигащо снага в самото сърце на града, на Понеделник пазар, на 26 юли 1926г. се събрали пловдивчани, представители на два спортни клуба от най-старата градска част – източната. В следобеда на този жежък ден людете от “Караджа” и “Атлетик” слели своите свободни граждански воли в равнопоставен, храбър съюз – който вече 82 години надмогва перипетиите на времето, изковавайки епичната си съдба.

Прочети цялата статия…