На 31 май 2011г. си взехме последно сбогом с Йордан Делев
Роден през 1932г., бащината му къща се намира на знаменитата ул. „Митрополит Панарет” – петдесетина метра я делят от пл. „Понеделник пазар”.
Естествено, от малък се врича във вярност на Спортклуб – не само защото клубната канцелария стои на метри от дома му; но още затова, че на също хвърлей, но в другата посока, са долепените къщи на Караяневи, Белкови и Паунови – които семейства дали общо шестима играчи за първия отбор, както и няколко членове в управата на Спортклуб!
Ала все пак не футболът станал голямата страст на Йордан Делев. Това бил друг спорт, баскетболът – комуто посвещава целия си живот. Първоначално като състезател, а впоследствие и дългогодишен треньор. Заради треньорската си дейност получава двете най-високи за времето отличия: златен и сребърен медал на БСФС.
През 80-те години встъпва в ръководството на Локомотив Пловдив. Заема длъжността зам.-председател, участвайки в организирането през 1986г. на т. нар. 50-годишнина на клуба.
Йордан Делев бе сред личностите, свързани институционално с Локомотив Пловдив, които подкрепиха със своите подписи Възванието да се възстанови автентичният ранен летопис на клуба.
Днес чувстваме дълга да почетем неговата памет. Бихме искали да сторим това, предлагайки вероятно последното му интервю. То бе заснето в неговия роден дом, на 12 декември 2010г. – броени дни преди „Черно-бялата Коледа”. Макар много трудно подвижен (бе претърпял операция на счупения си крак), Йордан Делев заяви твърдо решение да дойде на историческото за обичния клуб събитие. Уви, ден преди „Черно-бялата Коледа” бе повален от висока температура и се оказа невъзможно да присъства – за което неколкократно сподели съжалението си…
За последен път разговаряхме около 10-ти март. Седмица по-рано бях минал през дома му, за да оставя текста на Възванието, както и копие от учредителния протокол на Спортклуб. Той бе много развълнуван от предстоящото възстановяване на справедливостта, говорихме отново за Спортклуб и събитията в края на 40-те години.
Именно тази е и темата на интервюто, което сега предлагаме. Негова съкратена версия (заради разбираемите ограничения във времето) бе излъчена на „Черно-бялата Коледа”.
Впрочем, цялостното времетраене на разговора приближава час и половина. Тук подбрахме онези пасажи, които ни се сториха най-ценни: както за личностите или открояващите се моменти от ранната история, така и по отношение възстановяването на историческата правда.
В разговора участва и Георги Леков. Нему трябва да изкажа голяма благодарност за контакта с Йордан Делев, но и изобщо за разностранната помощ през последните години.
Роден в 1938г., отново на броени метри от пл. „Понеделник пазар”, той като дете става спортклубец. И как би могло да е различно: не само заради рожденото място, но още повече, че е син на бай Христо, легендарният домакин на клуба за близо 20 години (както с името Спортклуб, така и впоследствие като С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов, Торпедо и Локомотив).
Именно бай Христо Леков е човекът, заради чиито находчивост и дързост през октомври 1949г. била спасена екипировката на отбора – но за това мисля вече е писано. Впоследствие, през 50-те години, той встъпва във футболната секция на клуба. Голямата му болка били годините из „Б” група… Уви! Бай Христо не могъл да доживее завръщането в елита на любимия отбор с червено-черно-бели цветове!…
Прочее, днес бихме искали да огласим последното интервю на Йордан Делев – а чрез това изкажем нашата признателност за помощта, която ни оказа и за оня плам, с който се включи в нашето дело – за да ни подкрепя и насърчи.
Нека бъде светла паметта му!
Това беше един изключителен треньор, един изключителен специалист за времето си, един изключителен човек!Много ми е мъчно, че си е отишъл от този свят без да разбера, въпреки че работя в “Локомотив”. Вечна му памет!