Днешният празник – Деня на будителите, е посветен на онези книжовници, просветители или борци за национално освобождение, чиито дела опазвали през времето българския дух и ценности. Сред тях личат Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов…
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909г. в нашия град – Пловдив. От 1923г. става общонационален празник. През 1945г. е забранен, а честването му бива възобновено през 1992г.
Честитейки празника, днес предлагаме статия, посветена на начина, по който нашият клуб участвал в отбелязването на Деня на народните будители. Първите сведения, които имаме, са за 1 ноември 1938г. Два дни преди това, на 30 октомври, Спортклуб гостувал в Бургас в мач от Националната дивизия. Срещу местния Черноморец пловдивчани постигнали 2:2. След мача те приели поканата да изиграят демонстративна среща с друг бургаски тим – Левски. Тя се изиграла именно в Деня на народните будители, явявайки се част от традиционните тържества по отбелязване на празника.
Година по-късно, през 1939г., Спортклуб получил друга покана за демонстративен мач в Деня на народните будители. При това, поканата идвала от най-високото възможно място: самият държавен първенец, Славия София, канела пловдивския тим.
Столичният „Спорт” обърнал специално внимание на това събитие, анонсирайки от първата си страница: “Това ще бъде безспорно и най-интересната среща от днешната програма. Не само защото мачът е междуградски, а защото пловдивският тим е опасен противник. Ако се върнем назад и проследим завършилото първенство ще видим, че Спортклуб, наречен тогава “новакът”, донесе тогава такива изненади, че до последните седмици преди завършване на първенството имаше всичките основания да направи най-голямата изненада, като остане на чело на таблицата и при завършване на мачовете. Но за голямо съжаление, представителите на Пловдив в нацдивизията, като че стигнаха да някаква самозабрава от постоянно ласкаещите ги успехи и потвърдиха поговорката, че “власите се давят накрая на Дунава”.

Илюстр. 1
В своя път на победа, Спортклуб не пожали и сегашния държавен първенец, като в последната си среща го победи с 3:2, и едва ли не му отне възможността да вземе титлата. Днес Спортклуб ще се представи в своя титулярен състав с опасния Попов в центъра на нападението.” (ил. 1)
Да, такива думи на уважение заслужил пловдивският Спортклуб. Неговото гостуване „Спорт” дори определил като „най-интересната среща от днешната програма” – макар в друг деманстритивен мач да се срещали два от най-изтъкнатите столични тимове, Левски и ФК13!
Вниманието на „Спорт” било последвано и от интереса на софийската публика: в ранния следобед на делничен ден се стекли 2000 зрители (колкото обичайно на мач от Националната дивизия). Привличал ги интригуващият сблъсък между държавния първенец и пловдивските червено-черно-бели.
А как нямало! Само 6 месеца по-рано, в пролетния двубой от Националната дивизия, Славия повела с 2:0 на полувремето – за да дойдат зашеметяващите 3 гола за Спортклуб през втората част, ознаменували изключителния триумф на пловдивчани над бъдещия държавен първенец!
Сега, 6 месеца по-късно, белите от София жадували реванш – и това правело двубоя със Спортклуб, макар и приятелски, твърде интригуващ. И историята се повторила – но този път с обратен знак.
Славия отбелязала на едно полувреме три гола. Ако и търпящ тежестта на такъв пасив, след почивката Спортклуб не изменил на своя висок дух, с който се бил прославил: “Устремът на пловдивци на моменти залива едва ли не като вълна тима на Славия и за вратаря на белите настъпват лоши моменти” (“Спорт”). Така, през второто полувреме червено-черно-белите успели да върнат два гола – 2:3.

Илюстр. 2
Ден след мача столичната преса им отдала заслуженото: “Спортклуб се представи с известния свой състав. Тимът показа типичната си бърза и с голям устрем игра, която не бе опасна само заради това, че се провеждаше без много техника … а се разчиташе повече на случайността и физическите качества на играчите. И затова почти всички описани приближавания към вратата на Славия, които не бяха редки, завършваха неудачно.” (“Спорт”, ил.2).

Илюстр. 3
„Държавният първенец Славия игра вчера следобед приятелски мач с пловдивския Спортклуб, който миналия сезон представляваше истински тормоз за софийските клубове. … Пловдивският Спортклуб, въпреки загубата, се представи добре. Личи си, че с този тим се работи, а освен това и играчите влагат много усилия и амбиция. Въобще гостуването на Спортклуб остави добро впечатление.” (“Дневник”, ил.3).