"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Време за нормализация

Месец август е. Дойде началото на поредното държавно футболно първенство. По традиция, в предхождащите дни погледът бе насочен към равносметка от досегашните шампионати, актуализиране на статистики за клубовете, „вечната ранглиста”.

Както е общоприето, днешната „А” Професионална футболна група започнала именно през август своя живот. По-точно, това станало на 19 август 1948г., когато Централният футболен комитет при Народния физкултурен съюз учредил Републиканска футболна дивизия.

Години наред това положение бе общовалидно и естествено само по себе си. Ала досегашното му безкритично приемане – „по инерция” – все още не е аргумент в полза на неговата състоятелност. Нито означава, че то не може да се оспори.

Напротив. Десетилетното представяне на 1948г. като начална за българската футболна дивизия може да бъде дълбоко и сериозно разклатено. При това с лекота. Защото са налице солидни, красноречиви аргументи в полза на същинското начало на българската футболна дивизия.

Върху тази назряла историческа проблематика се фокусира настоящият текст.

На 31 май 2011г. си взехме последно сбогом с Йордан Делев

Роден през 1932г., бащината му къща се намира на знаменитата ул. „Митрополит Панарет” – петдесетина метра я делят от пл. „Понеделник пазар”.

Естествено, от малък се врича във вярност на Спортклуб – не само защото клубната канцелария стои на метри от дома му; но още затова, че на също хвърлей, но в другата посока, са долепените къщи на Караяневи, Белкови и Паунови – които семейства дали общо шестима играчи за първия отбор, както и няколко членове в управата на Спортклуб!

Ала все пак не футболът станал голямата страст на Йордан Делев. Това бил друг спорт, баскетболът – комуто посвещава целия си живот. Първоначално като състезател, а впоследствие и дългогодишен треньор. Заради треньорската си дейност получава двете най-високи за времето отличия: златен и сребърен медал на БСФС.

През 80-те години встъпва в ръководството на Локомотив Пловдив. Заема длъжността  зам.-председател, участвайки в организирането през 1986г. на т. нар. 50-годишнина на клуба.

Прочети цялата статия…

Д-р Христо Станев

Почти в самото начало на улица „Отец Паисий”, на номер 9-ти, се намира домът, в който живял един от най-обаятелните и харизматични пловдивчани отпреди 1944г. Името му е Христо Станев.

Роден на 20 октомври 1907г. в Пловдив, той произхождал от две уважавани фамилии: баща му Димитър Гребенаров бил известен лекар, неговата майка, Пенелопи, била от семейство Ракаджи.

Ала своеобразен бил пътят, който съдбата избрала за малкия Христо: тъй като сестрата на майка му не можела да има свои деца, той бил осиновен от нейното семейство. Казвала се Елена Ракаджи – Станева, била омъжена за Андон Станев.

Роден в Клисура (родственик на Хр. Г. Данов), той още на 9 години останал сирак – цялото негово семейство било избито в Априлското въстание. След Освобождението се установил в Пловдив, за да се превърне в една от най-именитите фигури на града: съосновател на Пловдивската популярна банка и пръв председател на управителния й съвет, сред основателите още на електрическата компания „Въча” и реномирания в-к „Юг”.

Заедно със съпругата си учредили фондация „Елена и Андон Станеви”, която построила в Клисура трапезария за безплатно хранене на учениците и финансирала най-изявените от тях.

(В дарената от фондацията сграда днес се помещава кметството на града, а една от улиците носи името „Елена и Андон Станеви”).

Семействата Гребенарови и Станеви се свързвали и другояче. С тяхната обща инициатива и средства през 1911г. бил построен един от архитектурните символи на Пловдив – прочутият хотел “Молле” (по проект на италианския арх. Марио Пернигони).

Ул. Отец Паисии

в-к Борба

Началото на настоящата година донесе изключително ценна новина. Стана известен непознаваният досега протокол от обединителното събрание на Атлетик и Караджа – чийто съюз преди 85 лета родил Пловдивски Спортклуб.

За да разкажем как се стигна до това откритие, за неговата ценност и онази изненада, която носи – нужно е да тръгнем по стъпките на времето.

* * *

През 1931г. бил обнародван Закон за физическото възпитание на българската младеж, а през декември 1933г. публикували и Правилника за неговото приложение. Съгласно изискванията, спортните клубове трябвало да имат съдебни регистрации като юридически лица.

Така, всеки клуб подготвил документация относно пререгистрирането си, която внасял в съответния окръжен съд. Сред най-важното в клубната документация били протоколите от учредителните събрания. Ставало дума обаче за заверени от клубовете преписи, а не оригиналите.

По този начин през 1934г. в окръжните съдилища на българските градове били обособени папки с документация на всеки спортен клуб. Впоследствие те се съхранявали в съдебните архиви, а не в териториалните структури на Държавен архив.

Ето защо, тяхното съществуване досега не бе известно – поне не и на екипа на loko-pd.com (доколкото липсваше публична информация за съществуване на тези папки с документи за пловдивските клубове).

В края на миналата година обаче, Окръжен съд Пловдив предава своя архив на местната Териториална дирекция „Държавен архив”. По щастливо стечение на обстоятелствата този факт достигна до нас (наистина случайно, защото смятахме, че познаваме всички документи от онзи период, съхранени в Държавен архив, а вероятността за внасяне на нови преценявахме като минимална).

Тъй или инак, този бе пътят, по който стана известен преписът на протокола от обединението между Атлетик и Караджа (ил.1, 2, 3, 4). Смятаме неговата ценност за изключителна – тъй като той разкрива имената на основателите на нашия клуб. Разбира се, част от учредителите са добре познати, за някои разполагаме и със снимки от същото време (Климент Гичев и Христо Сталевски от Атлетик).

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Онова, което обаче истински изненадва – то е датата на обединителното събрание: 25-ти, а не 26-ти юли 1926г.! Тъй като това е въпрос от най-голяма значимост, длъжни сме да му отделим подобаващо внимание.

На тазгодишната „Черно-бяла Коледа” бяха представени 7 видео-интервюта, направени с личности от историята на Локомотив Пловдив. Поради ценността на техните разкази и с цел те да достигнат до по-широка аудитория, тук синтезираме онова, което на 19-ти декември прозвуча в зала „Пловдив”.

* * *

На първо място бе Тодор Атлиев (светла му памет!). Неговото име е достатъчно добре известно, за да се нуждае от представяне. В своя разказ той описва начина, по който клубът ни получил настоящото си име. Както е известно, в края на 1950г. Торпедо Пловдив бил преименуван на Локомотив Пловдив.

„И Локомотив вече смята се, че е от 1936г. Обаче запалянковците знаят С. П. 45, те ЖСК, те туй не признават! Не можеш да го накараш сега насила…

И стана Локомотив, продължи под името Локомотив до края на годината – 1951г. Е, продължава още, продължава…”

* * *

Второто интервю бе с д-р Богомил Георгиев. Роден в 1933г., той става привърженик на Спортклуб на 9-годишна възраст (след злощастния финал за Царската купа срещу Левски София). По-сетне, през 1964-69г., д-р Георгиев е лекар на футболния отбор на Локомотив Пловдив.

Ето думите му за отбора, който през 1951г. получил името Локомотив Пловдив: „Абсолютно Спортклуб е и никакъв друг! Това е ядрото, това върви нататък!”

И още: „А.А.: – Ние това искаме да покажем – през цялото време става дума за един и същ отбор: Спортклуб, С.П.45, Славия, Славия-Ченгелов, Торпедо, Локомотив.
Б.Г.: – Да-а-а, приемственост има!
А.А.: – Ти си свидетел на тези времена, бил си привърженик на Спортклуб през 1948г., 1949г.
Б.Г.: – Да.
А.А.: – Всъщност, като стана обединението с ЖСК, 90% беше Спортклуб, нали така?
Б.Г.: – Абе, жив Спортк… Виж какво, ставаше по административен ред – някои „силни на деня”… После, те гледаха да ни затрият – ние бяхме такъв отбор, както се казва „буржоазни привърженици”.
А.А.: Защо?
Б.Г.: – Ами 1949г. нали знаеш кой е на власт… Сега какво да се лъжем? Това беше причината да сменят, да въртят имената…”

* * *

На трето място бе представено интервю с Атанас Шейтанов. Роден в 1920г., той встъпва като деятел в пловдивския футбол още на 17 години. През 1948г. е зам.-председател на Славия Пловдив (Спортклуб). По време на реорганизация`49г. е зам.-председател на Градския комитет за физкултура и спорт-Пловдив. Между 1955-62г. е председател на Локомотив Пловдив.

„А.А.: – Г-н Шейтанов, с много хора се видяхме и всички казват едно и също: Локомотив Пловдив – това е Спортклуб („Славия-Ченгелов”).
А.Ш.: – Спор по тази работа няма! ЖСК бе нова организация, тя между другото беше, никога не се е проявявала във футбола…
А.А.: – Трябва да се обяви най-накрая, че Локомотив Пловдив е от 1926г.
А.Ш.: – Спор по тази работа няма, никой не може да спори.
А.А.: – Всъщност Спортклуб („Славия Пловдив”) е до 1949г., а от 1951г. е Локомотив – но е един и същи отбор.
А.Ш.: – Точно така е.”

* * *