"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

На 5 май 2012 г. се навършва важна годишнина за родния футбол. Този ден бележи точно век от изиграването на първия междуградски мач в България.

Тогавашната дата била 22 април 1912 г., преизчислено по нов стил – 5 май 1912 г. На пловдивски терен съперници били отборът на френския колеж „Св. Августин”, посрещнал сборен тим от най-добрите състезатели на София.

Самият клуб „Св. Августин” бил учреден малко по-рано – на 16 март, като това бил и първият му официален („външен”) мач. Дотогава различните класове на колежа играели футболни срещи помежду си. За възникването на клуба „Св. Августин” научаваме от учредителния протокол, възстановен през 1934 г. по спомени на основателите и съхраняващ се днес в „Държавен архив” – Пловдив. (ил. 1-5)

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 5

Самият междуградски мач, както и неговият отзвук, са описани в архива на „Св. Августин” със следните слова:

 „5 май 1912 г. първи футболен мач между сборен отбор от най-добрите играчи на 3 софийски гимназии и Софийския университет (предвождан от господата Наумов и Диамандиев) срещу колежа “Св. Августин”, победен на артилерийските казарми.

Генерал Иванов, консулите на Франция, Италия и т.н., присъстваха там, заедно с повече от 3000 зрители, заразени от ентусиазма на играчите, които, предвождани от фанфарите на “Св. Августин” се върнаха в града, където тържествено се честваха победителите-софиянци.

6 май 1912 г. Празникът на Св. Георги изведе колежаните навън, в града, развеждащи софийските футболисти до обед, когато бе определено тяхното заминаване. На гарата те за последен път са приветствани от колежаните. Отец Херман, който предната вечер официално бе изслушал от господин Наумов пречките и спънките в неговото дело, го окуражи отново, поздрави го и го препоръча на господин Илия Бобчев, който би пледирал за каузата на спорта пред своя брат, министъра на Народното просвещение.

Софиянци, очаровани от приема на колежа и от краткия си престой в Пловдив, ни поканиха на всяка цена на един голям мач, който ще се състои на празника на розите (Петровден) – сборен отбор от най-добрите от нас плюс техния елит, първо срещу немците, а после и срещу румънците в един първи по рода си междубалкански мач.

7 май 1912 г. С ентусиазирани писма софийските спортисти (Борис и Никола Шаранкови и др.) искрено благодарят на колежа за топлото посрещане и за този незабравим престой, който се оказва събитие от първостепенна важност за спорта в България, първата решителна крачка, осигуряваща окончателния успех на това дело в страната.

8 май 1912 г. Мачът ентусиазира колежа и града за футбола. Нестор Несторов, изваден по време на мача поради контузия и още същата вечер провъзгласен от отец Жерве за капитан на нашия отбор, е достатъчно възстановил се, за да тренира първия тим при артилерийските казарми във времето, определено за разходки.” („Държавен архив” – Пловдив, фонд 186, опис 1, архивна единица 31. Статията е написана на френски език. Преводът е от Ангел Ангелов, редактор – Любомир Карагитлиев.)

Илюстрация 6

Мачът между „Св. Августин” и сборния софийски тим завършил с убедителна победа на гостите – 5:0! От него доскоро бе известна само една снимка – с отлично качество, тя показва двата тима преди срещата. (ил. 6) На нея можем да идентифицираме и някои от участниците, например Стефан Наумов – в средата на горния ред с костюма – треньор по футбол, следвал в Италия, през 1912 г. е учител по гимнастика в Първа мъжка гимназия София (впоследствие загива при Чаталджа).

Личат още и братята Шаранкови от София – на горния ред, седми от дясно на ляво е защитникът Николай (впоследствие загива в Балканската война) , а на втория ред втори от дясно на ляво е централният нападател Борис.

Съвсем наскоро обаче имахме късмета да попаднем на неизвестни синмки от първия междуградски мач. Щастието ни се усмихна дори толкова, че снимките са не само от игрова обстановка, не само на тях личи добре публиката (напр. дама в бяла рокля с бяло чадърче за предпазване от слънцето) – но по снимките може да се установи и мястото, където мачът се е играл!

Макар архивът да упоменава „артилерийските казарми”, то изглежда, че става дума за грешка – плацът не е на артилерийските казарми, а на друго военно формирование. Тъй или инак, предстои да дадем публичност на тези фотоси – и заедно с това да изкажем надежда, че „игрището” на първия междуградски мач следва днес да почетем с нарочна паметна плоча.

Поне това дължим на онези дръзки първопроходници отпреди век!

Наскоро един от клубовете-първостроители на българския футбол – Славия София, навърши достолепната 99-годишна възраст. Екипът на loko-pd.com сърдечно честити навлизането в първия век от съществуването на „белия клуб”. Изчакахме днешния мач между Локомотив и Славия, за да представим (и предоставим) едно ценно свидетелство за ранните години на столичния клуб.

Става дума за фотография, поместена в модерното за времето си списание „Аз знам всичко”. По всяка вероятност, тя би могла да се окаже, ако не първата – то сред първите футболни снимки, публикувани изобщо в българската преса. Със сигурност е най-ранната, до която екипът на сайта е попадал.

Снимката е публикувана на 11 май 1914 г., представяйки „игрите на футболния клуб, който има своето игрище вдясно от шосето за Княжево.”

Времето на публикуване и обяснителният текст ограничават хипотезите за клуба, фигуриращ на снимката. Според нас, това не бил могъл да е друг, освен Славия София.

По същото време в града съществуват само няколко клуба (ФК13, Футбол клуб, Раковски, Любен Каравелов, Славия). От друга страна, „шосето за Княжево” е в района на Славия (основана край Руски паметник), а и единият от тимовете носи бял екип.

Най-сетне, косвено потвърждение на нашата хипотеза дава друга снимка, публикувана 10 години след коментираната. Този път на нея конкретно е посочено, че става дума за игрище „Славия”. Струва ни се, че сградите, виждащи се в дъното, са сходни на двете снимки.

Разбира се, макар да не можем да сме изцяло сигурни – предпочитаме да предоставим тази фотография на днешните „бели” привърженици. С пожелание за впечатляващ и наситен със събития вековен юбилей!

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Дебютът: 13 октомври 1940 г.

Месец остава до финалния мач за Купата. На 16 май 2012 г. любимият ни тим ще встъпи в битка за единственото отличие, липсващо в клубната витрина. Използваме наситените със страст и очакване дни дотогава, за да припомним всички предходни двубои, в които Локомотив оспорвал Купата.

Впрочем, първият ни изобщо финален мач на национално равнище не бил за Купата. Ала цената му не стояла по-ниско: защото победителят спечелвал място в Националната футболна дивизия. За нейното попълване се провеждал нарочен турнир между първенците на отделните спортни области. Именно в него Спортклуб достигнал финалния мач, бидейки първенец на Пловдивска спортна област. Срещу му заставал победителят на Софийската, АС23.

Огромни очаквания фокусирал този сблъсък – и не само в София, представлявана от най-елитния си клуб, един от стълбовете на тогавашния спорт. Дори по-напрегнато било във втората столица – защото „любимецът на пловдивчани” олицетворявал надеждите градът да има достоен представител в елита след отпадането на Ботев още в дебютния сезон.

Денят бил 18 септември 1938 г., игрището – „Юнак”. В един епичен мач АС23 заслужено надделял с 5:3 (4:0 на полувремето). Ала пловдивчани възхитили българската спортна публика с несломимия си дух, специално изтъкнат от пресата. Това доблестно представяне идвало и заради разпалената подкрепа на привържениците – както „Спорт” отбелязал в репортажа си, „хиляди души от трибуните започнаха да окуражават снажния тим на гостите”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Част втора, четвъртфиналът през 1957г.

Втората статия за турнирните двубои срещу Левски посвещаваме на друг паметен мач. Била есента на 1957г., Локомотив Пловдив за втори пореден сезон играел в „Б” група. Екотът от изненадващото сгромолясване все още кънтял из Пловдив – присъствието на Локомотив във втора дивизия представлявало зашеметяващ факт. И как няма! Та нали ставало дума за клуба, който, тръгвайки от 1938г. бил неизменният фаворит на Пловдив. Безпрецедентната му за родния футбол хегемония се проявявала и на национално ниво: тимът с червено-черно-бели цветове бил единственият сред пловдивските, който от 1938г. неизменно представлявал своя град в елитната дивизия!

Девет поредни сезона, от 1938г. до пропадането през 1955г. – никой клуб в града не познавал такова отстояване футболната чест на Пловдив в елитната група!

И още. Независимо от системата, по която държавният шампионат се провеждал – преки елиминации или единна група, за тези 17 години от 1938г. до 1955г., Локомотив само веднъж не успял да извоюва участие в държавното първенство! Никой пловдивски клуб дори не се доближавал до това постижение – най-близо стоял Ботев, имащ за същия период шест неучастия в борбите за държавната титла.