Както е известно, човешкият език представлява жива, развиваща се система. Всяка епоха има своеобразна изразност, изковава свое слово – и то отразява нравите, порядките, духа на времето.
Нашите прапрадядовци през Възраждането са разговаряли съвсем другояче, сравнени с внуците си от края на 40-те години – да не отваряме дума за паралел с днешната реч!…
При все това обаче, съществуват изрази, добили постоянство през времето. Наред с идиомите и фразеологизмите, това са т. нар. „устойчиви словосъчетания”. Много характерен такъв израз е например „полагам усилия” – срещащ се в българската публична реч поне от 20-те години на миналия век.
Конкретно във футболната лексика неизменно са били изковавани устойчиви словосъчетания. Самото нейно естество, особено след появата на телевизията (оттук – нуждата от коментар), предполага формиране на типични клишета: „редовните 90 минути”, „любители на футбола”, „новак в групата”, „разтърси мрежата”, „на собствен терен” и т. н.
Днес насочваме поглед към още един типичен спортен израз. Характерно е, че той има стари корени – среща се почти от самото зараждане на българския футбол. Това е всеизвестното словосъчетание „многобройни привърженици”. То се появява в спортната ни лексика около средата на 20-те години – тоест тогава, когато клубовете са вече достатъчно мощни, за да привлекат нужния потенциал от хора, който да се определи като „многоброен”.
Други подобни изрази с дълбоки корени са „вечни съперници” или „в пълен състав” – те се ползват и днес в спортната лексика. Предмет на настоящата статия обаче е словосъчетанието „многобройни привърженици” – именно то е ценно за нас. Това е така заради начина, по който е ползвано спрямо клуба ни. Както ще се види, „многобройните привърженици” на Локомотив Пловдив, неговата голяма популярност, са изтъквани по впечатляващо постоянен и дългогодишен начин. И то единодушно – от различни вестници, през различни времена, от различни журналисти. Сред тях – някои от най-големите имена изобщо на българската спортна журналистика като Иван Селвелиев, Людмил Неделчев, Спас Тодоров.
С увереност казваме, че няма друг спортен клуб в Пловдив, спрямо когото по такъв начин не просто да е казвано, но повтаряно и утвърждавано, че е много популярен, имайки „многобройни привърженици”. Но нима би могло да е друго? Нали именно същият клуб за повече от три десетилетия бе именуван „любимеца на Пловдив”. А любимец може да бъде само един – най-обичания! И разбира се – най-популярния.
Това е единосъщно при нас: популярността идва заради обичта, тя означава обич.
Привършвайки тези въвеждащи слова, ползваме ги и като анонс за нова рубрика в сайта – „Привърженици”. Тя ще съдържа автентичните свидетелства (хрониките) на пресата за онова, което са правели локомотивци през годините. Като инициативи, спортни и граждански, като домакинска посещаемост или впечатляващи „десанти”.
В настоящата първа част на рубриката ще представим израза „многобройни привърженици”, който пресата използва за Локомотив Пловдив през годините. Наред с това, и дори по-важно – държим да вплитаме в разказа множество други факти за локомотивската публика. По този начин ясно ще се очертае постоянният, внушителен потенциал от хора, които клубът ни е привличал и обединявал в Пловдив.
Да, пълноводна човешка „река” в червено-черно-бяло прекосява гордо летописа на пловдивския футбол!
Едно необходимо уточнение: както ще се забележи, предложените тук данни са по-пълни за времето от средата на 30-те години до 1957 г. Това е така, защото тази е горната времева граница на книгата „Оттук започва любовта” (чиято поява наближава).
За времето до 1957 г. сме проучили 99% от източниците – и затова можем да предложим многобройни данни за публиката на Локомотив Пловдив. Отвъд тази времева граница, предложените тук факти за локомотивските привърженици, имат по-нестроен характер – доколкото сме попадали на тях случайно, а не изследвайки последователно, година по година, пресата. Но и това предстои да стане – тепърва ще бъдат обогатявани данните за онова, което представлявала през годините публиката на Локомотив Пловдив!
Прочее, цялата нова рубрика е замислена да съдържа факти, тя ще има строго документален характер. Тук ще цитираме и показваме всичко онова, което пресата е фиксирала в своите отзиви – представляващи автентични хроники на епохата.
Коментарът от нас (ако изобщо го има) ще бъде ограничен – държим да оставим фактите да говорят…
И тъй, добре дошли в документалните хроники за онзи, когото през 1943 г. Иван Селвелиев нарече „клубът с най-много привърженици в Пловдив”, а двадесет години по-късно Людмил Неделчев – „най-популярния пловдивски клуб”!
Началото положила софийската Славия. През септември 1927 г., бъдещият държавен футболен първенец предприел турне из Италия, постигайки главоломни резултати. Наместо предричаните поражения, „белите орлета” записали поредни победи в Неапол (7:0 и 3:1), надвили Рома с 2:1, отстъпвайки в последния мач на сборен римски тим – 4:5. Радушният отзвук на италианската преса отбелязвал: „българите притежават една изящна техника и много точен пас…” (ил. 1).
Междувременно, из българския спортен печат се коментирал примерът на развита в това отношение страна като Италия. Публикувани били очерци за италиански спортни дейци, включително и за дипломати на тази страна в България – представляващи и съчувственици на спорта (ил.2).
Наред с това, четирима българи били приети за следват във Висшата школа по телесно възпитание в Рим. (ил. 3).
