Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Септ.

1963г. Стягул Рошу (Брашов, Румъния) - Локомотив (Пловдив) 1:3, Купа на Панаирните градове, 1/16 финал - Голмайстори: Петър Колев (14', 37'), Иван Кънчев (30'); Състав: Лучко Луков, Илия Бекяров, Георги Мицин, Иван Манолов, Иван Бояджиев, Страти Младенов, Иван Кънчев, Янко Джоглев, Христо Андонов, Спас Илиев, Петър Колев; град Брашов, Градски стадион, 10 000 зрители; съдия Борче Неделковски (Югославия); първи мач на Локомотив (Пловдив) в Европейските клубни турнири

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

България срещу Италия: началото

Публикувано на 18 Sep 2012 от

Световната квалификация на 7 септември т. г. дава повод да разкажем за първия досег между националните тимове на „трикольори” и „адзури”. Този дебютен мач на България и Италия дошъл като естествена последица от засилените спортни и обществени връзки, установили се между държавите след Първата световна война.

Илюстрация 1Началото положила софийската Славия. През септември 1927 г., бъдещият държавен футболен първенец предприел турне из Италия, постигайки главоломни резултати. Наместо предричаните поражения, „белите орлета” записали поредни победи в Неапол (7:0 и 3:1), надвили Рома с 2:1, отстъпвайки в последния мач на сборен римски тим – 4:5. Радушният отзвук на италианската преса отбелязвал: „българите притежават една изящна техника и много точен пас…” (ил. 1).

Три години по-късно славистите повторили своя „италианския марш” – ала този път били приземени от Рома, 0:5.

Илюстрация 2Междувременно, из българския спортен печат се коментирал примерът на развита в това отношение страна като Италия. Публикувани били очерци за италиански спортни дейци, включително и за дипломати на тази страна в България – представляващи и съчувственици на спорта (ил.2).

 

Илюстрация 3Наред с това, четирима българи били приети за следват във Висшата школа по телесно възпитание в Рим. (ил. 3).

Ето така, извървявайки естествен път, дошъл моментът за първия досег на националните футболни тимове. Той бил планиран за неделя, 17 май 1931 г. – когато на игрище „Юнак” щели да премерят сили България и Италия.

Четири години www.loko-pd.com!

Публикувано на 11 Aug 2012 от

Четири години www.loko-pd.com!

На днешния ден сайтът ни навършва своята четвърта годишнина. Тласнати първоначално от стихията на ентусиазирана обич към Локомотив и Пловдив, с времето стъпките ни в летописа на Клуба и Града ставаха все по-дълбоки, увлекателни, отекващи.

За тези 4 години сайтът изгради авторитет, радвайки се на радушен отзвук от мнозина футболни историци. Нескромно е, но ще кажем, че loko-pd.com няма аналог сред историческите сайтове за български футбол – като дълбочина на изследване, начин на аргументиране, стил за поднасяне на информацията. Наред с това, ние се оказахме единствени, отделили внимание и припомнили за такива събития като:

  • 100-годишнината на футбола в България;
  • 100-годишнината от първия футболен мач в Пловдив;
  • 100-годишнината от първия междуградски мач в България;
  • 85-годишнината от основаването на Българската национална спортна федерация (БНСФ);
  • 85-годишнина от дебютния мач на националния отбор;
  • годишнина от вероятно най-големия „десант” на българска публика – на 10 ноември 1969 г. 8000 българи залели Варшава за мача на националния отбор.

Наши бяха усилията, в сътрудничество с БФС и мнозина футболни историци (включително д-р Алфредо Пьоге, пръв председател на Международната федерация по футболна история и статистика, IFFHS) да възстановим историческата правда спрямо елитната ни футболна група – която днес чества 75-та годишнина.

Многократно повече бяха статиите, посветени на летописа на Пловдивския любимец – каквото прозвище българската преса изковала още в средата на 30-те години за нашия клуб.

Днешният „рожден ден” на сайта съвпадна и с публикуване на годишника „Футболна България 2012/13 г.” – 23-то поредно издание на БФС и „Меридиан мач”. Фигуриращата в него визитка на Локомотив Пловдив окончателно легитимира историческата правда: че клубът с червено-черно-бели цветове тръгнал по неравния си исторически път на 25 юли 1926 година. Денят, когато два клуба от сърцето на Пловдив – Караджа и Атлетик, встъпили в съюз, комуто било орисано да преплита любовта на пловдивчани за десетилетия напред!

100 години от първия междуградски мач в България: мястото

Публикувано на 08 Aug 2012 от

На 5 май 2012 г. публикувахме статия, посветена на вековния юбилей от знаменателно за футбола ни събитие – първия междуградски мач в България. Както е известно, отборът на френския колеж „Св. Августин” отстъпил с 0:5 на гостуващия сборен тим от София.

Още в предходната статия анонсирахме, че новооткрити снимки позволяват да се локализира мястото, където е бил изигран този мач. В опитите да го установим се допитахме до професионален геодезист. Направихме това (и то бе изобщо допустимо), защото на фотосите се виждат части от две тепета, Бунарджик и Джендем. Те представляват сигурни ориентири за локализация.

И тъй, можем с увереност да кажем, че на 5 май 1912 г. колежанският тим посрещнал софийския при казармите на 3-ти конен полк. То отстоявало край днешния бул. „Пещерско шосе”, приблизително на същото място сега се намира Професионалната гимназия по електроника и електротехника (ПГЕЕ).

Самата архивна статия, посветена на спорта в „Св. Августин”, разказва, че мачът се е изиграл на армейски плац. В случая обаче е допусната неточност, вероятно техническа (при преписа и съставянето през 1934 г. на статията). Тя отбелязва като място на провеждане „артилерийските казарми”. Действително, там в началото на 20-те години се играят много футболни мачове. Ала артилерийските казарми се намират в източните покрайнини на града („Гладно поле”) и е невъзможно от тях да има такъв ракурс спрямо Бунарджика и Джендем тепе.

От друга страна, известно е, че колежаните ползвали за футбол терена до казармите на 3-ти конен полк. Именно там била за първи път демонстрирана играта в Пловдив. Това станало на 18 октомври 1911 г., когато „отец Мериадек, преподавател по телесно възпитание, който бе заменил традиционните разходки в четвъртък и неделя с тренировки по футбол, организира в днешния ден първата футболна надпревара между пансионерите, която се състоя близо до Пепиниерата (Държавния овощен разсадник, бел. моя, АА) в Мичкюр, в което състезание той позволи да се включат и външни лица.” (статия за спорта във Френския колеж, ДА-Пловдив, фонд 186, опис 1, а.е. 31)

С оглед на изложените факти, смятаме за установено мястото на първия междуградски мач в България. Привършвайки настоящия текст, иска ни се да вярваме, че, с оглед значимостта на събитието, то неговото място не ще остане анонимно. Убедени сме, че е въпрос на добра воля от всички, радеещи за пловдивския футбол, та да се организира поставяне на паметен знак, съобщаващ за важността на мястото. В нашата надежда това да стане ще направим крачка напред, ангажирайки се да запознаем ръководството на ПГЕЕ с идеята и я съгласуваме с него.
Оттук насетне, на ход е местната структура на Българския футболен съюз, в чиито възможности би следвало да е осъществяването на този родолюбив замисъл.

75 години елитна футболна група в България

Публикувано на 09 Jul 2012 от

От страниците на сайта нерядко сме казвали, че подчиняваме усилията си на стремеж едновременно да съхраним миналото, но и спомогнем за нормализиране на българския футболен летопис. Тази грижа разпростираме в равна степен както към любимия ни Локомотив, така и изобщо за футбола в Пловдив и България.

Ето защо, с радост приехме включване в съвместна инициатива с Българския футболен съюз. Целта й бе окончателно да легитимира и утвърди автентичното начало на „А” професионална футболна група. Безспорно, то датира от пролетта на 1937 г.

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Върху този проблем, чието разрешаване бе отдавна назряло, публикувахме през 2011 г. текст в „Тема: спорт” (27 август, ил. 1), както и две статии в сайта (30 август, 10 септември).

През настоящата пролет, вследствие на съвместна работа с БФС, екипът на сайта изготви брошура за 75-та годишнина на „А” група. В отпечатан вид тя бе предоставена на професионалните клубове, както и на медиите. Предлагаме я тук за свободно сваляне във формат pdf. Правим това, следвайки убедеността, че знанието, особено историческото знание, множи своята полза, колкото е по-достъпно – по всякакъв начин и за максимум хора. Вярваме, че този е пътят, чрез който не само да съградим и опазим общата памет – но и да поддържаме непрестанно усилие, щото в нея блестят най-ярките образци за доблест и идеализъм, дадени от предците!…

Отвъд безценния морален аспект на темата за началото на елитната футболна група, изниква и един чисто практически. Той бе маркиран още през 2007 г. от Асен Спиридонов: трите сезона на Националната дивизия (1937 – 1940 г.) ще изискват статистическо усилие – за установяване на резултати, състави, голмайстори. Тоест, пред българските футболни историци се изправя вдъхновяващо предизвикателство!…

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Впрочем, в това отношение съществува положителен пример, при това от няколко години. Става дума за книга, която много ценим: „Левски. Всичко за любимия отбор 1914 – 2006 г.”. Авторският й колектив е съставил единна статистика за шампионатните мачове на Левски София – датираща от 1937 г. (ил. 2, 3).

Привършвайки настоящия текст, изказваме надежда, че предоставената тук брошура би допринесла полза за всеки, изкушен от футболната история. И може би да зарази с нашия ентусиазъм – та все повече станат онези, впускащи се да осветлят романтичния, вълнуващ и тъй скъп за сърцата летопис на родния футбол!

Приятно четене!

75 Години Футболна Дивизия

Многобройни привърженици

Публикувано на 04 Jul 2012 от

Както е известно, човешкият език представлява жива, развиваща се система. Всяка епоха има своеобразна изразност, изковава свое слово – и то отразява нравите, порядките, духа на времето.

Нашите прапрадядовци през Възраждането са разговаряли съвсем другояче, сравнени с внуците си от края на 40-те години – да не отваряме дума за паралел с днешната реч!…

При все това обаче, съществуват изрази, добили постоянство през времето. Наред с идиомите и фразеологизмите, това са т. нар. „устойчиви словосъчетания”. Много характерен такъв израз е например „полагам усилия” – срещащ се в българската публична реч поне от 20-те години на миналия век.

Конкретно във футболната лексика неизменно са били изковавани устойчиви словосъчетания. Самото нейно естество, особено след появата на телевизията (оттук – нуждата от коментар), предполага формиране на типични клишета: „редовните 90 минути”, „любители на футбола”, „новак в групата”, „разтърси мрежата”, „на собствен терен” и т. н.

Днес насочваме поглед към още един типичен спортен израз. Характерно е, че той има стари корени – среща се почти от самото зараждане на българския футбол. Това е всеизвестното словосъчетание „многобройни привърженици”. То се появява в спортната ни лексика около средата на 20-те години – тоест тогава, когато клубовете са вече достатъчно мощни, за да привлекат нужния потенциал от хора, който да се определи като „многоброен”.

Други подобни изрази с дълбоки корени са „вечни съперници” или „в пълен състав” – те се ползват и днес в спортната лексика. Предмет на настоящата статия обаче е словосъчетанието „многобройни привърженици” – именно то е ценно за нас. Това е така заради начина, по който е ползвано спрямо клуба ни. Както ще се види, „многобройните привърженици” на Локомотив Пловдив, неговата голяма популярност, са изтъквани по впечатляващо постоянен и дългогодишен начин. И то единодушно – от различни вестници, през различни времена, от различни журналисти. Сред тях – някои от най-големите имена изобщо на българската спортна журналистика като Иван Селвелиев, Людмил Неделчев, Спас Тодоров.

С увереност казваме, че няма друг спортен клуб в Пловдив, спрямо когото по такъв начин не просто да е казвано, но повтаряно и утвърждавано, че е много популярен, имайки „многобройни привърженици”. Но нима би могло да е друго? Нали именно същият клуб за повече от три десетилетия бе именуван „любимеца на Пловдив”. А любимец може да бъде само един – най-обичания! И разбира се – най-популярния.

Това е единосъщно при нас: популярността идва заради обичта, тя означава обич.

Привършвайки тези въвеждащи слова, ползваме ги и като анонс за нова рубрика в сайта – „Привърженици”. Тя ще съдържа автентичните свидетелства (хрониките) на пресата за онова, което са правели локомотивци през годините. Като инициативи, спортни и граждански, като домакинска посещаемост или впечатляващи „десанти”.

В настоящата първа част на рубриката ще представим израза „многобройни привърженици”, който пресата използва за Локомотив Пловдив през годините. Наред с това, и дори по-важно – държим да вплитаме в разказа множество други факти за локомотивската публика. По този начин ясно ще се очертае постоянният, внушителен потенциал от хора, които клубът ни е привличал и обединявал в Пловдив.

Да, пълноводна човешка „река” в червено-черно-бяло прекосява гордо летописа на пловдивския футбол!

Едно необходимо уточнение: както ще се забележи,  предложените тук данни са по-пълни за времето от средата на 30-те години до 1957 г. Това е така, защото тази е горната времева граница на книгата „Оттук започва любовта” (чиято поява наближава).

За времето до 1957 г. сме проучили 99% от източниците – и затова можем да предложим многобройни данни за публиката на Локомотив Пловдив. Отвъд тази времева граница, предложените тук факти за локомотивските привърженици, имат по-нестроен характер – доколкото сме попадали на тях случайно, а не изследвайки последователно, година по година, пресата. Но и това предстои да стане – тепърва ще бъдат обогатявани данните за онова, което представлявала през годините публиката на Локомотив Пловдив!

Прочее, цялата нова рубрика е замислена да съдържа факти, тя ще има строго документален характер. Тук ще цитираме и показваме всичко онова, което пресата е фиксирала в своите отзиви – представляващи автентични хроники на епохата.

Коментарът от нас (ако изобщо го има) ще бъде ограничен – държим да оставим фактите да говорят…

И тъй, добре дошли в документалните хроники за онзи, когото през 1943 г. Иван Селвелиев нарече „клубът с най-много привърженици в Пловдив”, а двадесет години по-късно Людмил Неделчев – „най-популярния пловдивски клуб”!