Автори: Ангел Ангелов, Владимир Владимиров, Христо Панджаров
На 26 юли 2010г. се навършват 84 години от рождението на нашия клуб. В жежкия понеделник на 1926-та година людете от Караджа и Атлетик слели своите свободни воли, създавайки Пловдивски Спортклуб.
Прегърнал трите цвята – червено, черно и бяло, той бил представителният клуб за ІV-ти район: най-обширния и най-древен район, историческото сърце на Пловдив.
Спортклуб носел своето рождено име до 1944г. След преврата от 9 септември властта на няколко пъти променяла името му, обединявайки го с няколко клуба. Вследствие на последното от обединенията, от 1951г. насам Спортклуб живее с настоящото си име – Локомотив Пловдив.
Ала Спортклуб трябвало да изтърпи не само промяна на името или принудителни обединения. Такава намеса властта след 1944г. оказала върху всички български клубове.
Спортклуб обаче се отличавал от тях. Не само, защото през 40-те години бил най-многобройният български клуб според картотекираните привърженици. А защото нему новата власт не просто наложила имена и обединения – но и вменила фиктивна биография.
Спортклуб бил въдворен в „биография”, звучаща абсурдно – но имала официален статут и налагана десетилетия наред като единствено възможна. До степен, щото дори името Спортклуб било почти забравено!
След падането на режима обаче се намерили хора (легенди на клуба!), които тръгнали да възстановяват историческата истина. Днес, навлизайки в юбилейната 85-та годишнина на Локомотив Пловдив, следва отново да им отдадем заслужена признателност. Въпреки напредналата си възраст те имали куража и енергията да тръгнат срещу наслояваната с десетилетия лъжа. Лъжа, с която израснали поколения локомотивци и чиито метастази постепенно надживяваме.
И краят на които вече се вижда!
* * *
Ще отбележим днешната годишнина от основаването на Локомотив Пловдив чрез един колаж. Той преплита множество личности, изявявайки основателите на клуба, неговата историческа приемственост, хората, опълчили се срещу вменената биография.
Започваме с Христо Николов (в ляво на колажа). Той е човекът, комуто дължим днешната ни емблема. Но не само това. Христо Николов е създателят и на две предходни емблеми – онези от 1939г. и 1945г.
До него, отляво, стои изправен Георги Гичев (облечен във вратарски екип). Юноша на Спортклуб, той застанал на вратата на представителния отбор през 1943г. Впоследствие Георги Гичев се превърнал в един от най-именитите спортни журналисти на Пловдив за всички времена. Човек, който не криел обичта си към Локомотив Пловдив. Негови са знаменитите думи: „Аз не мога да си представя да си пловдивчанин и да не си от Локото.”
Цитатът вземаме от издадената през 2001г. книга на доц. Владимир Янев „Ние сме за Локо Пловдив” (в средата на колажа).
В нея той цитира и разказа на Иван Дионисиев за Климент Гичев (в средата на колажа, прав, с фрак и папийонка): „…като инкасатор беше подвижна трибуна на Локото. Събира парите, пише квитанциите и надълго и нашироко обяснява всичко за отбора – кой на какъв пост играе, какви качества има. Ентусиаст!”
Да, велик ентусиаст бил Климент Гичев! Едва 19 годишен, играч на Атлетик, той бил сред людете, които на 26 юли 1926г. създали Спортклуб. Играл за представителния отбор до началото на 30-те години, впоследствие той станал негов треньор, организатор – „сърцето и душата” на клуба.
Човек, който през 50-те години бил известен като „подвижна трибуна на Локото”…
До Климент Гичев, долу в ляво на колажа е Иван Лазаров. Неговото име е достатъчно познато, за да трябва да го представяме. Но му дължим поне няколко думи заради онова, което представлявал за Локомотив Пловдив десетилетия наред: състезател на отбора цели 16 години (1938-54г.), впоследствие негов старши треньор (1962г.), пом.-треньор в края на 60-те години, треньор в юношеската школа през 70-те.
Под неговите грижи израснали играчи като Николай Курбанов, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Георги Йорданов.
През пролетта на 2004г. Иван Лазаров, заедно с друг легендарен играч – Петър Събев (ляв защитник между 1947-54г.), започнали да публикуват във в. „Локо Пловдив” поредица статии. Избрали твърде красноречиво заглавие за нея – „Фалшифицираната история на Локомотив”. Ето думите, с които представили първата статия от поредицата: “Това са спомените на първите футболисти, положили началото на ПФК “Локомотив” Пловдив. Техните записки показват, че историята на клуба има две линии – първата, т. нар. железничарски (работнически) футбол, а втората – “професионалния” футбол под тепетата.
Спомените за раждането на легендата “Локомотив” Пловдив са на Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Атанас Тодоров, Петър Събев-Маймуна и са събрани от Борис Белков-Бучо (също един от първите футболисти). Някои от тях вече не са между живите, но тяхната следа в сърцата на черно-белите не може да бъде изтрита от времето.”
За публикациите във в. „Локо Пловдив” Иван Лазаров и Петър Събев ползвали откъси от изданието „70 години Спортклуб” на Борис Белков (горе в дясно на колажа). Това бил човекът, който след падането на режима през 1989г. най-енергично оглавил усилията на спортклубци да възстановят изконния летопис на любимия клуб.
Борис Белков играл 12 сезона за Спортклуб, от 1937г. до 1949г. Впоследствие той останал неизменно близо до него, следейки мачовете му вече под имената Торпедо и Локомотив.
След 1989г. Борис Белков захванал множество инициативи, щото да бъде възстановена истината за ранните години на любимия клуб. Най-значимото му дело било през 1996г. Тогава той написал и самостоятелно издал книга, съдържаща около 60 страници. Нейното име е „70 години Спортклуб”.
Ето с какви думи започва тя: “Целта на настоящите спомени е да опровергая част от неверните данни, отпечатани в книги, вестници и списания и да запозная настоящото и бъдещото поколение с истината и историята на СПОРТКЛУБ Пловдив.”
В своето издание Борис Белков разказва за най-ранните години на Спортклуб, за това, че той живее в днешния Локомотив Пловдив, прилага много снимки, на които подробно описва участниците и конкретното събитие.
Най-красноречиви и най-вълнуващи са думите, с които завършва своята книга. Ето тези думи: “В заключение, ще ми се да кажа, че с настоящите записки целя доколкото мога да отстраня фалшивите данни, изнасяни по книги, вестници и списания и посоча верните исторически данни за времето преди 1949г. и да докажа, че Славия-Ченгелов е съучредител с Локомотив на ДСО “Енергия”, следователно на днешния Локомотив. …
Ето защо, несправедливо, неетично и неморално е да се премълчава името на Спортклуб, който в продължение на повече от едно десетилетие последователно е представял Пловдив в Държавното първенство и Държавната купа.
Пишейки настоящото съм твърдо убеден, че бъдещото поколение спортисти и спортни деятели ще наберат сили и кураж да възстановят историческата истина!”
* * *
Днес, навлизайки в 85-та годишнина на Локомотив Пловдив, вярваме, че все повече наближава моментът да бъде окончателно възстановена историческата истина за любимия ни клуб. Онази истина, за която мечтаели и се борели множество легенди на клуба – но чието възтържествуване те не можаха да доживеят…
Днешната статия, посветена на годишнината на Локомотив и борбата за изконния му летопис, завършваме с думите на човек, който не е свързан с клуба.
Той се казва Димитър Христев (в дясно долу на колажа). Роден е през 1920г., а от средата на 30-те години става активен участник в спортното движение на Пловдив. През 1941г. встъпва в управата на родната Марица. Заема се с организаторска роля, публикува статии на спортна тема, събира исторически материали за клуба. Автор е на няколко книги за историята на Марица Пловдив.
През 2008г. излезе последната от тях. На 22 април 2010г. тя ни бе подарена с посвещение от автора. Ето думите на Димитър Христев – думите на човек, който от средата на 30-те години е в кипежа на пловдивския футбол: „Вие сте се захванали с нелеката задача да съберете, да обработите и напишете историята на любимото Ви физкултурно дружество „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив. Задачата е трудна – но не неосъществима. Написаното до сега подсказва, че Вие сте на правилния път и вече скоро ще му се види краят. Дерзайте! …
Добрата ми и искрена дружба през годините с покойния БОРИС БЕЛКОВ – БУЧО потвърждава, че и двамата сме работели за любимите ни дружества – той за „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив, а аз за „МАРИЦА” – Пловдив.
Вярвам, че и Борис Белков ще бъде един от заслужилите спортни деятели, намерили място във Вашия труд – историята на физкултурно дружество „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив.
Дим. Христев
гр. Пловдив,
22 април 2010г.”
Колажа за тази статия е подготвен умишлено изцяло в черно и бяло и представя един вид начина, по който са отразени множество събития свързани с историята на клуба ни в книгата, която предстои да излезе!!!
Здравейте,искам да попитам тази книга излязла ли е вече на пазара, защото моят приятел е много голян фен на “Локомотив” Пловдив и бих искала да му я купя за подарък за рождения ден (4 октомври). Благодаря предварително и се надявам на скорошен отговор.
За съжаление малко по-късно я очакваме. Скоро ще обявим дата за издаването на книгата!