Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Окт.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

5 октомври 1949г. – 5 октомври 2009г.

Публикувано на 05 Oct 2009 от

На 5 октомври 2009г. се навършват 60 години от едно събитие, повлияло биографията на любимия ни клуб. По-точно, повлияло не върху самия исторически път на клуба, а засегнало начина, по който впоследствие той щял да бъде представян през времето на бившия режим. Точно 60 години по-късно, чувстваме се длъжни не само да отбележим онова събитие, но още повече – да хвърлим светлина върху него.

На 5 октомври 1949г. в Пловдив тамошната власт обединила два спортни клуба. Тя го сторила заради решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП). По силата на това политическо решение, то почти всички спортни клубове в България трябвало да се обединят един с друг през есента на 1949г.
Почти всички – защото имало такива, които били обединени (според същите критерии) няколко години преди това.

В Пловдив, на 5 октомври 1949г. властта наложила обединение между Спортклуб и ЖСК. Тогава те носели имена, които тя им била поставила, съответно “Славия Пловдив” и “Локомотив Пловдив”.
Поради огромната разлика между двата клуба, то Спортклуб с лекота приобщил ЖСК. Същевременно, името му било за пореден път променено. На 5 октомври то станало “Енергия”, след десетина дни го сменили с “Торпедо”, а от 1951г. Спортклуб живее с днешното си име – Локомотив Пловдив.

Сигурно изглежда нелогично по-големият клуб да заживее с името на по-малкия, на асимилирания клуб. Разбира се, че не е логично. Но във времена като онези здравият разум често отстъпвал пред разни “целесъобразности”.
Също толкова нелогично е, например, спортни обединения да бъдат силово налагани от решение на политическа партия. И да бъдат абсолютно задължителни за всички клубове!
Впрочем, българският футбол познава аналогичен на Спортклуб случай. Един от най-титулуваните клубове – Черно море, е всъщност Тича-Владислав, който от 1959г. живее с името на по-малък, асимилиран клуб.

Като следствие от обединението на 5 октомври Спортклуб получил ведомствено име. В това отношение той не бил изключение сред големите български клубове.
В София, например, през 1949г. Левски станал “Динамо”, Славия – “Строител”, а от 1951г. “Ударник”. Още преди това ФК13 бил вече “Спартак” – получавайки ведомственото име на клубовете при МВР. Чавдар пък получил името “ЦДВ” (“Централен дом на войската”).
Във Варна било същото. Тича-Владислав, преминавайки през няколко преименувания, станал “ВМС” (“Военноморски сили”), по-късно “СКНА” (“Спортен клуб на народната армия”). Шипченски сокол станал “Спартак” – с ведомствено име на клубовете при МВР.

В Пловдив било същото. Левски през 1947г. станал “Спартак” – получавайки ведомственото име на клубовете при МВР. Две години по-късно Ботев станал “ДНВ” (“Дом на народната войска”), след това бил “ДО” („Дом на офицера”), после “ДНА” (“Дом на народната армия”) и “СКНА” (“Спортен клуб на народната армия”).

Ала Спортклуб не правел изключение сред големите български клубове не само по отношение на ведомственото име, което получил. Спортклуб не бил единствен и по отношение на обединенията, които ЦК на БКП наредил през есента на 1949г.
Както писахме, тогава почти всички български клубове били обединени помежду им. Почти всички – защото някои ги обединили година-две преди това.

Принципът на обединяване бил прост. В България съществували два вида спортни формирования. От една страна били традиционните спортни клубове. Те имали териториални корени – възниквайки в различни райони на градовете. Това се случило около 20-те години на века и към 1949г. традиционните спортни клубове притежавали стабилна биография.

От друга страна, съществували и спортни организации към различни профсъюзи и ведомства. Някои от тях били основани още преди 1944г. (например Железничарските клубове или клуба към мините в Перник). Почти всички обаче били учредени от властта след 1944г. При това, тя ги учредявала така усилено, че за малко повече от две години – до края на 1946г., техният брой надхвърлил 100!

От 1947г. властта започнала да обединява помежду им тези два вида спортни формирования. Към традиционния спортен клуб тя прикрепяла по едно или няколко профсъюзни (ведомствени) спортни дружества. А с решението на ЦК на БКП от есента на 1949г. този процес бил завършен.

Конкретно за Спортклуб Пловдив – през есента на 1949г. към него прикрепили ведомственото спортно дружество на БДЖ в Пловдив. Абсолютно същият процес на прикрепяне бил приложен към всеки от големите, традиционни клубове на България.
През есента на 1949г. в София, например, към традиционния спортен клуб Левски били прикрепени профсъюзните спортни дружества Продоволственик, Текстил и График. Още преди това към Славия София било прикрепено спортното дружество на Трудовата повинност. Към Чавдар пък било прикрепено спортното дружество на Армията.

В Пловдив се случило същото. Още през 1946г. към традиционния спортен клуб Левски било прикрепено спортното дружество на МВР. Година по-късно към традиционния спортен клуб Ботев били прикрепени спортните дружества на тютюноработниците и на Пловдивския гарнизон.

Във Варна станало същото. Към традиционните клубове Тича-Владислав и Шипченски сокол били прикрепени ведомствените спортни дружества съответно на Армията и МВР.

Много е важно да подчертаем изкуствения характер на всички тези обединения. Те не произтичали от естественото развитие на спорта, а били наложени отвън – по нареждане на политическата власт. Никой традиционен клуб нямал никакво основание да се обединява с профсъюзно (ведомствено) дружество. Те нямали допирни точки помежду си – що се отнася до възникване, традиции, същност.

Още по-важно е обаче да подчертаем начина, по който българската футболна историография разглежда тези обединения. В почти всички случаи тя приема, че традиционният спортен клуб е асимилирал прикрепеното към него профсъюзно дружество.
В почти всички случаи, с едно-единствено изключение – Спортклуб Пловдив. По време на бившия режим бе отсъдено, че Спортклуб е асимилиран от спортното дружество на БДЖ в Пловдив!
Намираме това положение за срамно и нелепо – но то, слава Богу, е на път да доживее своя окончателен крах. А е срамно и нелепо, защото на 5 октомври 1949г. властта наложила обединение между най-големия като членска маса клуб на България и най-малкото дружество в Пловдив. Съвършено очевидно е какъв бил резултатът от това!

Впрочем, какво значение можело да има съотношението между Спортклуб и ЖСК? След като тогавашната власт постановила, че най-малкото дружество в Пловдив е погълнало най-големия клуб на България – то значи именно така трябвало да бъде!
Тази абсурдна, но опасна лъжа, била пропагандирана години наред – тровейки истинския летопис на Локомотив Пловдив. От гузност или от друго, ала през време на бившия режим не трябвало много-много да се споменава дори името на Спортклуб! С течение на времето то било подложено на целенасочена забрава. И то дотолкова, че в единственото клубно издание на Локомотив Пловдив, брошура от 1986г., името на Спортклуб изобщо не се споменава като свързано с Локомотив Пловдив!
И това срамно положение дошло не само заради срамния факт, че основен автор на онова издание бил ботевист!

От брошурата`86г. обаче тръгнала нова стъпка във фалшификацията. Тъй като името на Спортклуб изобщо не се споменавало, то следователно не се споменавало и никакво обединение от 5 октомври 1949г. На онзи ден нищо особено не се било случило в Пловдив! Ама нищо! Нямало никакво обединение между Спортклуб и ЖСК!
Може би просто няколко играчи на Спортклуб, примамени от добрите условия на БДЖ, преминали в железничарското дружество. Но заслужава ли си изобщо да се пише за нещо тъй незначително? Някакъв си трансфер на няколко играчи!

Отечествен Глас

Само че обединението на Спортклуб и ЖСК е документирано многократно – в пресата и в официални документи, съхранявани от Държавен архив. И изобщо не представлява проблем да бъде доказано.
Нека предложим само една илюстрация – на нея фигурира кратка информация от “Отечествен глас”. Както се вижда, вестникът посочва, че Енергия Пловдив е обединение на два клуба – Славия и Локомотив, тоест Спортклуб и ЖСК.
А най-ироничното е, че “Отечествен глас” публикувал тази информация на 2 октомври 1949г. – тоест цели три дни преди официалното учредяване на Енергия Пловдив. С други думи, три дни преди официалното обединение между Спортклуб и ЖСК!

Да, обединението между двата клуба е исторически факт, който лесно може да се докаже. Ала брошурата`86г. изобщо не говори за никакво обединение.
По този начин през 1986г. „еволюира” дотогавашната фалшификация, сторена спрямо ранния летопис на Локомотив Пловдив. От 1986г. постепенно спира да се говори за асимилиране на Спортклуб от ЖСК при тяхното обединение. А спира, защото се отрича каквато и да било обединение между Спортклуб и ЖСК!
Ами да, тези два клуба всъщност нямали абсолютно нищо общо, включително и обединение помежду си. Локомотив Пловдив – това е само и единствено ЖСК, а пък Спортклуб бил отдавна умрял. Как, защо и кога – какво значение има, след като този клуб по никакъв начин не е свързан с Локомотив Пловдив!

Тази нова теза бе охотно подета, включително в днешните Интернет-времена. Наскоро тя дори мутира, звучейки така: всъщност, обединение между Спортклуб и ЖСК на 5 октомври 1949г. може и да е имало, но после двата клуба се разделили. Най-малкото дружество в Пловдив, ЖСК, просъществува до днес, а пък най-големият клуб в България, Спортклуб, не успял да оцелее и изчезнал.
Само че ние ще кажем: това е тъй нелепо, та дори не си струва коментара. И не би изисквало повече от минута, за да лъсне нелепостта му.

Тук обаче целта ни е да откроим истината. А тя е проста: както всички големи клубове в България, така и Спортклуб Пловдив бил принуден в края на 40-те години да се обедини с ведомствено спортно дружество. Това станало на 5 октомври 1949г.
Поради огромното си превъзходство във всяко отношение, то Спортклуб с лекота приобщил ведомственото дружество на БДЖ в Пловдив. Вследствие на това, от 1951г. Спортклуб заживял с днешното си име – Локомотив Пловдив.

Уви, през времето на бившия режим тази истина бе подменена от една нелепа, абсурдна биография на любимия ни клуб. И това бе сторено единствено към него измежду всички големи клубове. Единствено към него!!
Тук идват важните въпроси. Защо се правело всичко това спрямо Спортклуб Пловдив? Защо само към него? Дали защото бил най-многобройният като членове български клуб през 40-те години? Или имало и други причини, наред с тази?
Кому пречел Спортклуб, та да се фалшифицира и подменя неговата ранна история? Защо дори самото име не било препоръчително да се споменава като свързано с Локомотив Пловдив? Камо ли да се казва, че това е един и същ клуб!

Ето, тези са въпросите, на които идващата книга – “Оттук започва любовта”, ще отговори. И с това ще даде своя принос към десетилетните усилия за възстановяване на историческата истина за Локомотив Пловдив. Тази историческа истина, с която днешните локомотивци постепенно се запознават и която все повече изчиства метастазите на дълго наслояваните лъжи. Тази историческа истина, на която скоро предстои да заблести в своя заслужен блясък.
И, наред с всичко друго – да покаже, че всякога истината е по-силна от която и да е лъжа!

  • Супер – чакаме книгата!

    Коментара е написан от r00t на June 13, 2010 5:40 am

Оставете Вашият коментар