На 6 септември 2012 г. се навършват 30 години от дебютния мач на ст. „Локомотив” в парк „Лаута”. Бихме искали да отбележим тази годишнина, особено днес – когато положението с клубния дом е все така актуално и се подемат инициативи за неговото подобряване.
Както е известно, през 1966 г. Локомотив Пловдив останал без свой стадион. Дотогавашният (по-скоро игрище, с една трибуна) се намирал край Сточна гара – като бил отнет в полза разширяване на транспортния възел. Този момент белязал дългогодишно ходене по мъките за клуба: нито една негова формация – деца, юноши, мъже – не разполагала със сравнително нормални условия за трениране. Проектирането и строежа на стадиона в парк „Лаута” се проточвало мъчително дълго – а било изобщо осъществявано заради усилията на „болни” по клуба привърженици. Сред тях особено се откроил Здравко Василков, главен архитект на Пловдив, член на Общинския съвет – човекът, под чието ръководство бил построен стадионът. Това отнело точно 15 години – от проектирането до първия мач!…
И когато все пак Локомотив можел да играе в новия си дом, то определението „стадион” изглеждало много неуместно: край терена имало една истинска трибуна, централната, а срещу нея – насип пръст. Толкоз!
Крещящ бил контрастът с градския съперник – и той откроявал, че в това отношение не съществувало дори бегло сходство между двата клуба. Камо ли равнопоставеност!…
Накратко: през 1949 г. било отнето игрището на Ботев (днешният ст. „Спартак”). Клубът обаче свободно ползвал ст. „Локомотив” край Сточна гара и Градския стадион след построяването му през 1953 г.
През 1959 г. започнало изграждането на стадион „Хр. Ботев”. Модерен за времето си, той бил изцяло завършен – с трибуни и няколко прилежащи съоръжения, за по-малко от 2 години. По първоначалния проект това трябвало да стане за 14 месеца! Темповете на построяване сами по себе си говорят за вложените средства – като материали и труд, а за откриването на стадиона дошла част от върхушката на комунистическия режим, начело с министър-председателя Антон Югов.
През 16-те години без дом, макар и в страхотна оскъдица откъм материални условия – ала локомотивци не принизили футболния си устрем. Напротив, началото на изграждане на стадиона, 1969 г., белязало и 10-годишен възход на клуба. През 70-те години Локомотив два сезона бил претендент за титлата, а в Пловдив установил безспорна хегемония. Макар и съперничеството да не било както дотогава, защото отсъствал Спартак – жертван в Тракия Пловдив, където отишла цялата му материална база.
Краят на 70-те години обаче донесъл спад, а в годината, когато Локомотив се пренесъл на „Лаута”, тимът играел в Южната „Б” група. На 6 септември 1982 г. гост бил бургаският Нефтохимик, над когото черно-белите надделели с 4:1. Първи мач, първа победа!
Ето такова било положението преди 30 години. Постепенно, с отново мъчителни темпове, стадионът придобивал завършен вид. Днес сме изправени пред ново предизвикателство към клубния стадион – той да се превърне в дом, прилягащ на традициите и обществения потенциал, олицетворявани от Локомотив Пловдив. И, заедно с това – възраждайки спомена и пазещ паметта за бесите – да откроява гордия факт, че именно в града ни припламнали първите искри на европейската цивилизация!
Длъжни сме да успеем в тази мечта – и този дълг!
Наскоро беше публикувана снимка на идейния проект за новия Ви стадион в Лаута. Дано не е поредното “хвърляне на прах в очите” , каквато е практиката на всички новоизлюпени футболни собственици – да “строят” нов стадион за 20-30 хил. зрители !
Желая Ви успех в начинанието “клубен стадион”, макар, че разумното бъдеще на БГ-футбола е по-скоро в общинските стадиони (на принципа 1 общински стадион, ползван от 2 клуба).
П.П. – Любопитно, но всички БГ-отбори свързани с името Локомотив, вкл. и ние (бяхме Локомотив до 1981 год.) са имали периодично проблем със стадиона, за разлика от другия местен отбор (в съответния град), ползващ се с протекциите на властите и преди и сега.
Благодаря за добрите пожелания! Силните ни надежди са в това, че проектът за нова трибуна “Бесика” и възстановяване на прилежащата тракийска могила ще се осъществи. Това би било от полза дори не само за Пловдив, но и изобщо за България като една от люлките на европейската цивилизация.
В тази посока се работи усилено!