Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 17 Юни

1974г. Васил Ушев - българин, полузащитник; юноша на Ботев (Пловдив); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1996-пролет, А група), Ботев (Пловдив) (1996/97, А група), Македония (Скопие), Добруджа (Добрич) (1999/00, А група, 2000/01, Б група); Мачове/голове в А група: 25/0; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 8/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 06.03.1996 срещу Спартак (Пловдив) (1:0)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

26 юли 2008г. – 82 години Пловдивски Спортклуб

Публикувано на 26 Jul 2008 от
82 години Пловдивски Спортклуб

82 години Пловдивски Спортклуб

На днешния ден преди 82 години произтекло знаменателно събитие, чиято “рожба” се оказала призвана да бележи, наред с други организации и личности, летописа на Пловдив. В едно от духовните средища – читалище “Иван Вазов”, издигащо снага в самото сърце на града, на Понеделник пазар, на 26 юли 1926г. се събрали пловдивчани, представители на два спортни клуба от най-старата градска част – източната. В следобеда на този жежък ден людете от “Караджа” и “Атлетик” слели своите свободни граждански воли в равнопоставен, храбър съюз – който вече 82 години надмогва перипетиите на времето, изковавайки епичната си съдба.

А първооснователите ни се струва, че не избрали случаен ден, за да оповестят по тържествен начин своето съединение. Ако и да било понеделник, то те избрали именно този ден, 26 юли – денят на Св. Параскева. Църквата на нейно име е надвесена току над Понеделник пазар, а камбанарията й се извисява нависоко, виждаща се от целия град. Самата църква е дълбоко свързана с историята на Пловдив – след падането му в турски ръце през 1371г. на православното население било разрешено именно на това място, в подножието на Джамбаз тепе, да съгради свой храм – там, където и във времената преди това била съществувала църква.

Наред с това, проницаваме и още по-голяма символика в избора на този ден и това място, за да бъде създаден Спортклуб. 26 юли бил единият от храмовите празници на църквата „Св. Параскева”, а другият бил Светли Петък – почитал се св. ап. Петър, като хора се стичали на голям събор. Именно този светец – св. ап. Петър, първооснователите избрали да е Патронът на клуба, комуто поставяли началото. Така във всяка от годините след 1926г. Петровден бил тържествено отбелязван от деятелите, състезателите и привържениците на онази общност, сплотявана от безкористната обич към Спортклуб.

Да, поколения граждани на Пловдив отдавали от себе си за добруването на Спортклуб – още от най- ранните негови години, та до степен, щото пресата започнала да нарича този клуб “любимеца на пловдивчани”. Макар че установилият се през 1944г. режим принудително променял името на клуба и пряко историческите обстоятелства го обединявал с други клубове, то любовта на пловдивчани към този клуб се разгаря и днес. С името Локомотив Пловдив и с неизменните изконни цветове – бяло-черно-червено, клубът върви по своя исторически път, превръщайки се в емоционална и нравствена, в гражданска кауза за нови и нови хора от този град.

СК "Караджа" Пловдив

СК "Караджа" Пловдив

Бихме искали на този ден – отдавайки дължимото на първооснователите на нашия любим клуб, да насочим вниманието към словата на един от тях. Неговото име е Иван Мандалиев – той бил състезател от тима на “Караджа” през 20-те години, през 30-те станал председател на Спортклуб, през 40-те се изявявал като деятел в управата на Славия-Ченгелов. По спомените на неговия син Дамян – комуто дължим изключителна благодарност за отзивчивостта, то неговият баща до края си е останал съпричастен към своя любим клуб – последно с името Локомотив Пловдив.

Бихме искали да предложим един текст от Иван Мандалиев, чиито слова притежават, според нас, голяма историческа стойност. Става дума за статия, публикувана на 14 юли 1935г. в пловдивския вестник “Трибуна”. Целият брой на този вестник бил посветен на десетата годишнина от основаването на Спортклуб – а една от статиите ще цитираме сега. Тя проследява развитието на футболната игра в източната част на Пловдив – от първите нейни прояви, та до лятото на 1935г. Смятаме този исторически разказ за изключително ценен, тъй като бил дело на човек, непосредствен участник в описваните събития.

Пловдивски Спортклуб 1935г.

Пловдивски Спортклуб 1935г.

Пристъпвайки към четене, може би е нужно да поясним част от заглавието на статията – то е “От Еклeр до Спортклуб”. Думата “Еклeр” идва от френски (eclair) и означава “светкавица” – както ще Иван Мандалиев /в срадата/ видим от предстоящия текст, това било името на първия основан в източната част на Пловдив спортен клуб. Със сигурност това име не е било произволно избрано – а ние допускаме, че то дошло под влияние на Френския колеж “Св. Августин”. Той се намирал именно в източната градска част, а отците били хората, донесли футболната игра в Пловдив и вдъхновили появата на квартални спортни клубове. Разбира се, не бихме могли със сигурност да знаем по какъв начин онези млади момчета избрали името за своя клуб. Факт е обаче, че и днес в страните от франкофонската общност съществуват спортни клубове с името „Еклeр”.

Прочее, нека сега тръгнем към думите на Иван Мандалиев – убедени сме, че срещата с тях не само би развълнувала, но и ще внесе достойна светлина върху ранния исторически път на нашия любим клуб.

Приятно четене, приятели – и Бог да пази Локомотив, Пловдив, България!

От „Еклeр” до „Спортклуб”

„Войните, които нашият народ бе принуден да води за своето обединение и които, за нещастие, свършиха злополучно, оставиха своя тежък печат върху многоликия живот на страната. Младежта, свидетелка на бурни събития и катаклизми, носеше в себе си едно тъмно отражение и люшкана от зловредни влияния се луташе в безпътица. Нейната еволюция бе смутена. Деморализация се ширеше навред; но, за щастие, като един от големите фактори за спиране този опасен за нацията ни процес, се явява и спортното дело у нас, което, макар и в началния стадий на своето развитие, допринася много за физическото и нравствено опазване на младежта, начертавайки й пътища на добродетелност и идеализъм. Под влияние на спорта уличната гаменщина се стопява и трансформира в другарство и създаване на спортни дружини, а битките с прашки и ножове – отсенък на войните – се изместват от почтените спортни състезания. Привлечена от спорта младежта изостави порочните пътища и се втурна на работа за своето облагородяване.

Снимка - личен архив Иван Мандалиев

Снимка - личен архив Иван Мандалиев

През 1913г. в източната част на Пловдив се появи първата спортна дружина, рекрутирана предимно от ученици, под името „Еклер”. В тая част на града, спорта, а по-специално футбола, по онова време бе за първи път демонстриран. „Еклер”, редом със съвременниците си тогава „Левски”, „Гауп”, „Спартак” и „Ботев”, премина през редица изпитания и през последната война, когато много от членовете му бяха призовани да изпълнят своя дълг към Отечеството, изживя заедно с поменатите свои събратя един дълъг мъртъв период, след който други, по-млади и по-разпалени последователи на спорта, под ново знаме и под нови имена, станаха доброволно пионери на спортното дело, което раснеше и крепнеше. Успокоена, след свършека на войната младежта навлезе в културни пътища. Идеята за спорта намери много привърженици.

Вихър

Вихър

Навред в празните дворищни места се издигнаха спортни уреди, където младите каляваха сили и дух, а в полето отекваха ударите на любимата топка, по която в луд устрем тичаха младежи, без сами да знаят, че с това браздят пътищата на нова култура. В кратко време броят на спортните организации се увеличи, като даже невръстни юноши и деца, у които усетът и желанието към обществен живот едва беше пробуден под магическото влияние на спорта, образуваха спортни дружества. „Еклер” през 1919г. се преименова на „Светкавица”, а до нея изникнаха множество съседи: „Помпей”, „Свобода”, „Херкулес”, „Вихър”, „България”, „Слава”, „Спорт”, „Съгласие”, „Сириус”, „Юнак”, „Защита” и др.

Спортът вече все повече и повече се налагаше като една необходимост, макар че в много обществени среди се гледаше на него без симпатии и проявите му се таксуваха като нещо безсмислено и безцелно. Това убеждение, обаче, по-късно се разсея; възрастните проявиха интерес към делото на младите, вникнаха в него и вече посетили едно състезание, те биваха спечелени за каузата на младите и започваха да пълнят игрищата. Българският спорт, под влиянието на европейския такъв, се видоизмени, организира се, осмисли се и начерта новите идейни насоки на спортната младеж.

СК Караджа Пловдив 1924

СК Караджа Пловдив 1924

Едностранчивостта постепенно се премахваше . Всяка организация си постави за цел физически и нравствен издиг на своите членове и издигна високо общия лозунг: „Чрез спорта за Родината!”.

През 1922г. първата колективна организация, обособила се под името „Спортна лига”, а отпосле Федерация, наложи нови норми на живот в спортните организации. Така по силата на обстоятелствата всред съществующите тогава клубове в Пловдив започна една негласна реорганизация, имаща за цел създаване на силни клубове.

В източната част на града безбройните малки единици се асимилираха в нови формации с по-стабилни сили; така се образуваха федеративните клубове: „Атлетик”, „Караджа”, „Кубрат” и „Любен Каравелов”. Тези федеративни клубове в периода на своето съществувание дадоха упорити усилия за въздигане и регистрираха успехи, достойни за адмирация. С течение на времето, обаче, условията, всред които се развиваха клубовете, се измениха. Местата за спортуване, поради интензивното разрастване на града, бързо се заляха със строежи. Това наложи сливания между някои клубове. Това сливане стана и в източната част на града между клубовете „Атлетик” и „Караджа”, обявено тържествено на 26.VІІ.1926 год. в салона на читалище „Иван Вазов”, под името „Спортклуб”.

СК Атлетик Пловдив 5 май 1926

СК Атлетик Пловдив 5 май 1926

Новият клуб, мобилизирал повече сили под своето знаме, с уверени стъпки закрачи към възход. Доколко е имал резултатна дейност същия клуб, сведочат следните бегло нахвърлени данни: игрище, пригодно за спортуване и за публика, поддържано с един голям по своите размери наем; реализирани бюджети до 120 000 лева; най-добре организирани числено и в постижения дамски тимове; юношески тимове; превъзходни атлетически тимове, взели множество награди в състезания; квартален клуб-читалня, удобно голямо помещение с множество книги, достъпно за всички; народен университет, от чиято катедра са говорили пред пловдивската публика най-видните български общественици и учени; коледни елхи с подаръци за бедни деца и пр. – нещо, което правеше чест на „Спортклуб” и което никой местен клуб не бе постигнал.

СК Хоментмент пловдив

СК Хоментмент пловдив

С изключение на „Л. Каравелов”, който се асимилира при „Кубрат”, до 1928 год., освен „Спортклуб”, в тая част на града са водили интензивен живот също клубовете „ Кубрат ” и „Хоментмен”, а особено първия, който е бил и първенец на гр. Пловдив. Обаче, през пролетта на 1928 год. настъпва един обрат на нещата. Катастрофалното земетресение през тая година, което хвърли в ужас населението на почти цяла Южна България и превърна жилищата му в развалини, нанесе съкрушителен удар върху живота на клубовете „Кубрат” и „Спортклуб”. Игрищата на тия два клуба станаха убежище на избягали от своите домове граждани, чийто живот бе застрашен от природната стихия и последните се затвърдиха за дълго време, по дори и до днес, да живеят по игрищата, построили „временни” и трайни сгради. Лишени от най-важното условие за съществуване – игрищата клубовете „Кубрат” и „Спортклуб” започват едно угнетено и анемично съществувание, в което „Кубрат”, задушен от тая съществена липса, не издържа и се разформирова, а „Спортклуб” продължава, но без особен прогрес, навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко във фазата на един упадък и на изгубване на всички придобивки, струващи толкова усилия и жертви. Упорит в своето желание да живее, „Спортклуб”, преминал през много перипетии, през които едва не е останал в историята на клубовете, днес е изправен пред светлата перспектива за едно по-завидно съществувание, поради близкото му снабдяване с игрище.

Пловдивски Спортклуб 1935г.

Пловдивски Спортклуб 1935г.

„Спортклуб”, преименуван на „Пловдивски Спортклуб” поради реорганизацията на клубовете през 1934г., наложена от БНСФ, в която се предвиждаше сливането между същия и с.к. „Хоментмен”, но неосъществено по вината на недорасли в спортно съзнание хора от страна на последния, става вече единственият представител на източната част на град Пловдив и обединително звено на всички спортуващи сили от бившите клубове в тая част – „Атлетик”, „Кубрат”, „Караджа” и „Л. Каравелов”.

Новият клуб е отново в кипеж на трескава и упорита дейност, която, нека очакваме в скоро време да му отреди почетно място в местния спортен живот.

Съединението прави силата!

„Спортклуб” да пребъде! Иван Мандалиев.”

В-к “Трибуна”, Пловдив, 14 юли 1935г.

п.с.. Повече от 30 години църквата „Св. Параскева” бе сякаш забравена, затворила своите двери за гражданите на Пловдив. Благодарение усилията на родолюбиви, вярващи люде през есента на миналата година тя отново заживя своя пълноценен живот. Днес, 26 юли, е храмовият празник на „Св. Параскева” – всеки, който с искреност се чувства съпричастен би могъл да отдаде своята почит.

Оставете Вашият коментар