"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

На 22 декември се навършва точно век от рождението на една личност, чието дело отеква и досега в клубния летопис. Това е Христо Николов, авторът на три от емблемите на клуба, включително и настоящата.

Той бил човек на изкуството – художник, лудо влюбен в настъпващия из българските градове „кинематограф”. За да е по-близо със страстта си, заработил още съвсем малък като помощник в кино „Пикадили” (по-сетне „Република”). Постепенно започнал да изготвя филмовите афиши на киното. Дори имал известни неприятности преди 1944 г., защото прекалено добре бил изрисувал афиша на един съветски филм.

След 1944 г. не било по-различно: въпреки безспорния си талант, нему не били предоставяни шансове да се изявява – защото не бил „партиен член”…

Постепенно обаче, с постоянство, успял да достигне до длъжност да отговаря за рекламната дейност в Пловдив. Той бил инициаторът за въвеждане на неоновата реклама в България – осъществено на новопостроения комплекс „Слънчев бряг”. Само по себе си това било твърде дързък ход, защото неоновите светлини били третирани като „западно влияние”…

Христо Николов бил привърженик на Спортклуб. Не само защото живеел в ІV-ти район, но може би и поради това, че къщата му (недалеч от Понеделник пазар) била долепена до онази на Иван Мандалиев – един от най-всеотдайните клубни деятели.

През 1939 г. Христо Николов изработил най-популярната емблема на Спортклуб – заимствайки от онази на австрийския Адмира. Тъй като след 1944 г. не било допустимо да съществува клуб с име „Спортклуб”, затова емблемата била модифицирана – вместо името Хр. Николов поставил буквата „С”, изписана в църковнославянски шрифт. Дотогава тя красяла фланелките на играчите и била нещо като „запазена марка” за пловдивските спортклубци (Впрочем, в глаголицата, където всяка буква символизира определена дума, „С” означава „слово”).

След въвеждане през 1949 г. на т. нар. Доброволни спортни организации и преименуване на клуба на „Локомотив” била ползвана една и съща за всички „Локомотив”-и в България емблема.

В 1957 г. настъпила поредната реорганизация на спорта. Тя възстановила официално териториалния принцип за съществуване на клубовете. Заедно с това, започнало възстановяване на изконните им имена и емблеми. Така, Динамо София станал отново Левски София, Ударник София станал отново Славия София и тн.

Дошъл ред да се възстанови официално и клубът за ІV-ти пловдивски район, като се изработи негова емблема. Събранието се състояло на 5 май 1957 г. в кино „Пикадили”. В него участвали деятелите и привържениците на Спортклуб, който от 1951 г. носел името Локомотив Пловдив. Надеждите им били за поне частично възстановяване на изконното име или емблема. Дори един от тях – младият лекар Тодор Тотев, натоварен от привържениците в ІV-ти район, направил публично предложение да се възстанови името „Спортклуб”. Недопустима дързост за онези времена – след чието изричане в залата настъпила вледеняваща тишина…

Впоследствие д-р Тотев станал един от водещите пловдивски хирурзи, а над 20 години работел и на доброволни начала в детската школа на Локомотив.

Днес той е 80-годишен и все още практикува. Бе сред почетните гости на последните две „Черно-бели Коледи”. И все така продължава да се чуди на тогавашната си смелост – да се нагърби от името на всички да иска възстановяване на това „забранено” име…

По този начин било утвърдено за постоянно името Локомотив. С годините то било силно заобичано и с него израснали поколения привърженици.

Колкото до емблемата – в края на 50-те години, възможно и дори преди 1959 г., Христо Николов изработил третата си поред емблема на любимия клуб. Модифицирана през годините, тя и понастоящем остава емблемата на Локомотив Пловдив.

Накрая, ще споделим и една изключителна новина, дошла наскоро. Дъщерята на Христо Николов се свърза с екипа на loko-pd.com, за да съобщи, че е открила оригиналния макет на емблемата, който баща й е изработил. Надяваме се, че скоро ще можем да дадем публичност на тази изключително ценна находка от клубната история – която един ден ще заеме полагащото й се място в клубния музей!