Годините вървели. Христо Попов за миг не изоставял голямата си любов – футбола, и неизменно бил на трибуните, когато играел любимият Локомотив. „Той не пропускаше мач на отбора” – такива бяха думите за него, които Тодор Бечиров сподели (интервю от 2008г.).
Христо Попов имал и специална пожизнена карта за централната трибуна на стадиона в кв. „Лаута”. Там често стоял със своите съотборници и приятели от славния отбор от 40-те години.
След 1986г. бил сред спортклубските ветерани, захванали да се събират като една от изявите на възмущение от цензурата, направена в издадената брошура за „50- годишнината” на Локомотив.
През 1995г. била почетена годишнина от рождението на Христо Попов. Организатор бил Борис Белков, за което той разказва в своето издание „70 години Спортклуб”: „По моя инициатива и съдействието на Владо Костов, Ат. Шейтанов и Ив. Георгиев устроихме честване 85-годишнината на Хр. Попов – Ито на 9.XI.1995г. в барчето на Регионалния съвет по футбол, на което бяха поканени председателя на Регионалния съвет Торос Папазян, председателя на ДФС “Локомотив” Ст. Милев и ветераните.
Честването се отложи поради заболяването на юбиляря. То се проведе на 14.XII.1995г., в сладкарницата – туристически клуб “Шипка” в кв. “Кючук Париж”. На него присъствуваха: Ат. Шейтанов, Ив. Георгиев, ветераните Ат. Тодоров – Начето, Б. Белков – Бучо, Хр. Бъчваров, Ив. Лазаров – Червения, П. Събев, Панайот Торбов – Ньотката, Ив. Стойков – Ваната, Мишо Белков и Д. Баев, както и журналист от радио “Веселина”.
След кратки биографични бележки за юбиляря, изнесени от Белков, и кратки исторически данни за Спортклуб, поздравления поднесе Д. Баев от името на Локомотив и го награди с 2000 лв. Поради отсъствие на Владо Костов от негово име писмени поздравления към юбиляря прочете Белков. След разказани спомени от присъствуващите честването завърши трогателно.”
Това се оказал последният жест на уважение, отправен към големия играч и човек. Две и половина години по-късно, на 20 юни 1998г., Христо Попов си отишъл от този свят. Останал споменът за него – и примера му за доброта, мъжество, приятелство. Нека се надяваме, че днес този пример би разпалил вдъхновение сред мнозина, за да го следват!
Ито би бил щастлив да знае това!
