Отвъд реалните или просто „поукрасени” запалянковски истории, съвременниците на Ито го описват като много човечен и земен, добряк, отзивчив – затова изключително популярен. При влаковите пътувания на отбора из страната той покровителствал и настанявал до себе си един от най-емблематичните привърженици – ням по рождение, ревностен спортклубец, наричан „Нямцата”.
Илюстрация 10
Разбира се, Ито станал и капитан на Спортклуб. Именно той бил човекът, повел пловдивчани на 3 октомври 1942г. в спор за Царската купа срещу Левски София (ил. 10).
И именно Ито бил човекът, който, след като столичният рефер Тодор Атанасов посочил, че Борис Белков трябва да напусне, се приближил до него и казал: „Господин Атанасов, аз съм капитан на отбора, Борис Белков не е направил никакво нарушение и той няма да напусне терена!
– Но господин Попов, това е финалът за Купата на Негово величество, на трибуната има толкова официални лица, председателят на Федерацията е тук, г-н Бекерле също… Белков трябва да напусне терена. Давам му 3 минути.
– Не, господин Атанасов. Нас не ни интересува кой е на официалната трибуна. Ние сме дошли, за да играем футбол – и ако трябва не 3, а 103 минути да дадете, Бучо няма да напусне терена, защото не е извършил никакво нарушение!”
Разказът за този паметен диалог е от брата на Борис Белков, Михаил Белков. Колкото до стореното от Бучо, на следния ден „Спорт” поставил „фаул” в кавички – за да подчертае липсата на нарушение. А в репортажа си бил красноречив: „Реферът свири съвсем необяснимо фаул на Белков и го наказва с отстранение от играта. …
Неподчинението, обаче, бе предшествувано от едно пресилено решение на футболния съдия да посочи тъча на един недотам провинил се играч. Провинението на Белков не бе за отстранение.”
Развръзката е известна: последвала едногодишна дисквалификация на Спортклуб от всякакви състезания. Изтърпявайки това наказание, не само Христо Попов, но и всички останали, предпочели да не играят, но да останат верни на тима – пренебрегвайки многобройни изкусителни предложения!…
