Христо Попов играл на този пост до 1937г. Същата година в отбора официално встъпил Борис Белков. Дотогава, бидейки колежанин в „Св. Августин”, той можел да се състезава само за училищния отбор. Но през 1937г. колежанският тим бил разпуснат, а играчите получили разрешение да играят за който тим пожелаят.
Включването на Борис Белков като централен защитник позволило на Христо Попов да заеме класическия си пост на централен нападател. И той отново бил в стихията си – започвайки да бележи гол след гол! (ил. 3, 4)
Илюстрация 3
Илюстрация 4
Илюстрация 5
Напористият и всеотдаен стил, плюс впечатляващата физика, донесли на Христо Попов многозначително прозвище – „танка на Пловдив”. А встъпването на Спортклуб в Националната дивизия през 1938г. умножило славата на Ито като един от най-стойностните и опасни „тарани”. Той неизменно бележел за тима в червено-черно-бяло, включително и записвайки цели 5 гола в един мач – за победата със 7:2 над Черноморец (ил. 5).
Така, в края на сезона Ито бил фаворит за голмайстор на Националната дивизия. Два кръга преди края водел убедително с 13 гола, докато другият претендент – Георги Пачеджиев от АС23, имал 9 гола (но и мач по-малко). Именно този допълнителен мач се оказал решаващ: АС23 разгромил Черноморец с 9:2, четири от головете отбелязал Пачеджиев, изравнявайки се с Христо Попов. В оставащите два мача „асистът” постигнал още един гол и станал голмайстор за сезона. Непосредствено след него бил Христо Попов – безспорен успех за централния нападател на пловдивчани!
Неговата техника, добрият поглед върху играта, характерното спокойствие и стабилност на терена, несекващите голове, откритият и отзивчив нрав му спечелили множество почитатели и приятели – но още заслужената, общоприета репутация на един от най-добрите български нападатели. Бидейки изявена и обичана личност, а и заради по-голямата възраст от съотборниците, Ито постепенно ставал лидер на отбора, той се превръщал в звезда. Неслучайно именно с неговия лик бил анонсиран приятелският двубой на 1 ноември 1939г. Тогава, по повод Деня на будителите, държавният първенец Славия София поканил за благотворителен мач Спортклуб Пловдив.
Илюстрация 6
Това била една от няколкото срещи, посветени на празника, като „Спорт” избрал именно нея, за да анонсира всички останали. Нещо повече, сторил го на първата си страница, прибавяйки снимка на Христо Попов (ил. 6).
Есента на 1939г. донесла и закономерно включване на Христо Попов в националния отбор. Първата стъпка била на 20 август в Пловдив – тогава градският тим пред 4000 зрители победил националния отбор на България с 4:2. Последният се подготвял за приятелска среща във Варшава, бидейки съставен от състезатели на софийските и варненските клубове. В представителния тим на Пловдив били включени спортклубците Иван Лазаров, Стефан Паунов и Христо Попов, като последните двама отбелязали и по един гол.
Илюстрация 7
Футболният капитан на националния отбор (т.е. треньорът) Иван Радоев, впечатлен от силния сезон и добрата форма на Христо Попов го извикал в националния тим за мача срещу Полша. Нещо повече, дългото търсене на централен нападател за българския тим изглеждало, че най-сетне приключва благополучно – ето защо „Спорт” извел като водещо заглавие именно включването на Христо Попов (ил. 7).
Ала не било писано Ито да изиграе този мач… Изникнали причини, осуетяващи участието му – тях, отново от първата си страница, обяснил „Спорт”: „…явява се голяма спънка и по отношение заминаването на новия център форуард Христо Попов от пловдивския Спортклуб. Вчера той е уведомил канцеларията на БНСФ, че е зает с износа и му е невъзможно да се отзове на отправената му покана (б.р. Попов работи в една фирма за износ на зеленчуци и точно сега, поради огромната работа, която е в разгара си, вероятно е необходим и затова не може да получи отпуск).
Илюстрация 8
Отсъствието на Попов, на всеки случай, ще се отрази много на първата линия на тима. Доволството на футболния капитан, че е открил един типичен водач на нападението, такъв, какъвто той отдавна търси за нашия начин на игра – изглежда ще бъде помрачено.” (ил. 8).
Не трябвало обаче да мине дълго време за дебюта на Ито в националния тим. Това станало на 10 септември 1939г. в приятелски мач срещу белградския „Югославия” (1:0). „Спорт” коментирал: „Дебютът на Попов, именно като дебют, е задоволителен; сменяването му в края на мача не говори за слаба игра. Това, което той показа вчера, е достатъчно, защото за него то е кръщение на международни изпитания, защото е първо съпоставяне с непознати партньори, защото, най-сетне, Попов излиза на терена като че ли след ваканция…”
По този начин за първи път състезател на Спортклуб взимал участие в националния тим на България – безспорен успех изобщо за пловдивския футбол, който през 30-те години много трудно излъчвал национални играчи.
И през следващия сезон (оказал се последен) на Националната дивизия Христо Попов продължил неизменно да бележи за Спортклуб. Той включително станал автор и на исторически за дивизията голове.
Илюстрация 9
На 28 август 1940г. Спортклуб гостувал в София на местния Шипка: „В 25 мин. при нападение на пловдивчани, Спортклуб печели свободен удар близо до пеналтерията. Шипченци правят стена, но Попов със страшния си шут я пробива. И сега Конов показва качествата си – с отличен плонж той спасява сигурен гол.
Няколко минути по-късно е създадено същото положение и Попов се “реваншира”, като забива топката в десния горен ъгъл на вратата.” (ил. 9)
Не след дълго домакините изравнили, за да дойдат последните минути на мача: „Малхасян напредва, подава на добре пласиралия се Попов, който от 2 метра бележи спокойно победния гол за тима си.”
В епилога на своя репортаж „Спорт” обобщавал за играта на Ито: „Попов, реализаторът на двата гола, показа завчера възвръщането на предишната си форма. Истински “щурмовак”, той бе автор на добре замислени нападения.”
Колкото до победния гол на Христо Попов – той се оказал последен в историята на Националната дивизия.
