Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Христо Попов – 100 години от рождението

Публикувано на 26 Sep 2011 от

Христо Попов играл на този пост до 1937г. Същата година в отбора официално встъпил Борис Белков. Дотогава, бидейки колежанин в „Св. Августин”, той можел да се състезава само за училищния отбор. Но през 1937г. колежанският тим бил разпуснат, а играчите получили разрешение да играят за който тим пожелаят.

Включването на Борис Белков като централен защитник позволило на Христо Попов да заеме класическия си пост на централен нападател. И той отново бил в стихията си – започвайки да бележи гол след гол! (ил. 3, 4)

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

 
Илюстрация 5

Илюстрация 5

Напористият и всеотдаен стил, плюс впечатляващата физика, донесли на Христо Попов многозначително прозвище – „танка на Пловдив”. А встъпването на Спортклуб в Националната дивизия през 1938г. умножило славата на Ито като един от най-стойностните и опасни „тарани”. Той неизменно бележел за тима в червено-черно-бяло, включително и записвайки цели 5 гола в един мач – за победата със 7:2 над Черноморец (ил. 5).

Така, в края на сезона Ито бил фаворит за голмайстор на Националната дивизия. Два кръга преди края водел убедително с 13 гола, докато другият претендент – Георги Пачеджиев от АС23, имал 9 гола (но и мач по-малко). Именно този допълнителен мач се оказал решаващ: АС23 разгромил Черноморец с 9:2, четири от головете отбелязал Пачеджиев, изравнявайки се с Христо Попов. В оставащите два мача „асистът” постигнал още един гол и станал голмайстор за сезона. Непосредствено след него бил Христо Попов – безспорен успех за централния нападател на пловдивчани!

Неговата техника, добрият поглед върху играта, характерното спокойствие и стабилност на терена, несекващите голове, откритият и отзивчив нрав му спечелили множество почитатели и приятели – но още заслужената, общоприета репутация на един от най-добрите български нападатели. Бидейки изявена и обичана личност, а и заради по-голямата възраст от съотборниците, Ито постепенно ставал лидер на отбора, той се превръщал в звезда. Неслучайно именно с неговия лик бил анонсиран приятелският двубой на 1 ноември 1939г. Тогава, по повод Деня на будителите, държавният първенец Славия София поканил за благотворителен мач Спортклуб Пловдив.

Илюстрация 6

Илюстрация 6

Това била една от няколкото срещи, посветени на празника, като „Спорт” избрал именно нея, за да анонсира всички останали. Нещо повече, сторил го на първата си страница, прибавяйки снимка на Христо Попов (ил. 6).

 

Есента на 1939г. донесла и закономерно включване на Христо Попов в националния отбор. Първата стъпка била на 20 август в Пловдив – тогава градският тим пред 4000 зрители победил националния отбор на България с 4:2. Последният се подготвял за приятелска среща във Варшава, бидейки съставен от състезатели на софийските и варненските клубове. В представителния тим на Пловдив били включени спортклубците Иван Лазаров, Стефан Паунов и Христо Попов, като последните двама отбелязали и по един гол.

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Футболният капитан на националния отбор (т.е. треньорът) Иван Радоев, впечатлен от силния сезон и добрата форма на Христо Попов го извикал в националния тим за мача срещу Полша. Нещо повече, дългото търсене на централен нападател за българския тим изглеждало, че най-сетне приключва благополучно – ето защо „Спорт” извел като водещо заглавие именно включването на Христо Попов (ил. 7).

 

Ала не било писано Ито да изиграе този мач… Изникнали причини, осуетяващи участието му – тях, отново от първата си страница, обяснил „Спорт”: „…явява се голяма спънка и по отношение заминаването на новия център форуард Христо Попов от пловдивския Спортклуб. Вчера той е уведомил канцеларията на БНСФ, че е зает с износа и му е невъзможно да се отзове на отправената му покана (б.р. Попов работи в една фирма за износ на зеленчуци и точно сега, поради огромната работа, която е в разгара си, вероятно е необходим и затова не може да получи отпуск).

Илюстрация 8

Илюстрация 8

Отсъствието на Попов, на всеки случай, ще се отрази много на първата линия на тима. Доволството на футболния капитан, че е открил един типичен водач на нападението, такъв, какъвто той отдавна търси за нашия начин на игра – изглежда ще бъде помрачено.” (ил. 8).

 

Не трябвало обаче да мине дълго време за дебюта на Ито в националния тим. Това станало на 10 септември 1939г. в приятелски мач срещу белградския „Югославия” (1:0). „Спорт” коментирал: „Дебютът на Попов, именно като дебют, е задоволителен; сменяването му в края на мача не говори за слаба игра. Това, което той показа вчера, е достатъчно, защото за него то е кръщение на международни изпитания, защото е първо съпоставяне с непознати партньори, защото, най-сетне, Попов излиза на терена като че ли след ваканция…”

По този начин за първи път състезател на Спортклуб взимал участие в националния тим на България – безспорен успех изобщо за пловдивския футбол, който през 30-те години много трудно излъчвал национални играчи.

И през следващия сезон (оказал се последен) на Националната дивизия Христо Попов продължил неизменно да бележи за Спортклуб. Той включително станал автор и на исторически за дивизията голове.

Илюстрация 9

Илюстрация 9

На 28 август 1940г. Спортклуб гостувал в София на местния Шипка: „В 25 мин. при нападение на пловдивчани, Спортклуб печели свободен удар близо до пеналтерията. Шипченци правят стена, но Попов със страшния си шут я пробива. И сега Конов показва качествата си – с отличен плонж той спасява сигурен гол.

 

Няколко минути по-късно е създадено същото положение и Попов се “реваншира”, като забива топката в десния горен ъгъл на вратата.” (ил. 9)

Не след дълго домакините изравнили, за да дойдат последните минути на мача: „Малхасян напредва, подава на добре пласиралия се Попов, който от 2 метра бележи спокойно победния гол за тима си.”

В епилога на своя репортаж „Спорт” обобщавал за играта на Ито: „Попов, реализаторът на двата гола, показа завчера възвръщането на предишната си форма. Истински “щурмовак”, той бе автор на добре замислени нападения.”

Колкото до победния гол на Христо Попов – той се оказал последен в историята на Националната дивизия.

Оставете Вашият коментар