Настоящата година отбелязва век от рождението на един играч, когото най-основателно бихме нарекли „първата голяма звезда” на клуба ни. Това е Христо Попов, познат сред поколения пловдивчани с умалителното „Ито”.
Илюстрация 1
Роден бил на 21 април 1911г. в Новата махала – отстояваща току в полите на Трихълмието (ил.1). Детските футболни стъпки направил из някой от многобройните махленски отбори, а вече като юноша встъпил в Спортклуб.
Уви, угнетяваща немота владеела над родния клуб! Тя многократно се утежнила след земетресението от 1928г., отнело най-насъщното условие за съществуване – клубното игрище… Нерадостните материални условия прогонили мнозина измежду спортклубските чеда. Сред тях бил и Христо Попов – който на 20-годишна възраст преминал в Ботев.
Трябва да откроим тежестта на сторената жертва – защото онези времена изисквали, щото всеки младеж да защитава цветовете на клуба от своя квартал. Това било въпрос на дълг!…
Впрочем, още неколцина от талантливите спортклубски юноши щели да последват за кратко Ито. През 1933-35г. в Ботев били Георги Киров, Аспарух Караянев и Атанас Тодоров, в Марица – Васил Вапцаров, в Парчевич – Петър Рангелов.
Илюстрация 2
От 1935г. обаче постепенно всички спортклубски чеда, увлечени от харизмата на Климент Гичев, се завръщали в родния тим. Христо Попов, макар и дотогава играещ като нападател, заел уязвимото за отбора място на централен защитник. Там се справял също тъй добре – снажен, изключително добре сложен, със силен удар и отлична техника (ил. 2).
