Бихме искали да използваме очертаното положение, за да добавим завършващ щрих към темата за датата на основаване.
Както е известно, до 1944г. българските спортни клубове имали свой патронен празник. Нерядко това бил християнски светец, деня на християнски празник или пък събитие, свързано с патрона на клуба (Васил Левски, Георги Раковски, Петър Парчевич). Практиката била такава, че ежегодно клубът отбелязвал не датата на своето основаване („рождения ден”), а тържествата се правели на патронния празник.
Макар твърде условна, но може да се потърси аналогия. Отношението „дата на основаване/дата на патронния празник” изглежда като онова между „светски празник/църковен празник”.
При спортните клубове приоритет имал патронният празник – той носел духовен смисъл, явявал се изразител на клубната същност, ценности и добродетели. Той бил Празникът на клуба.
Ако и условно като аналогия, но такова било отношението между Коледа и Нова година. Празникът общоприето бил Рождество Христово и именно той се почитал.
По същия утвърден начин, Спортклуб ежегодно празнувал на Петровден – при това клубните членове го правели тържествено и внушително. Отсъстват данни (поне засега), че спортклубци са отбелязвали датата на основаване на клуба, била тя 25-ти или 26-ти юли.
На Петровден била отбелязана включително и 10-та годишнина на Спортклуб. Това бил не само първият значим юбилей в живота на клуба, но още и моментът, когато звездата му засиявала и той тръгвал по дългия път на своята слава и възход.
Празнуването на Петровден (12 юли по стар стил) се илюстрира от специалните броеве, които два големи пловдивски вестника посветили на събитието – съответно в годината, когато спортклубският юбилей започвал (ил. 7) и когато се навършвал (ил. 8, 9).
Илюстрация 7
Илюстрация 8
Илюстрация 9
Трябва да се каже, че такова било положението при останалите пловдивски клубове. Парчевич отбелязвал деня на кончината на своя патрон, същото важало за Левски и Ботев. Специално последният клуб ежегодно празнувал в първата събота/неделя на юни, като няма данни да е отбелязвал дата на основаване (до 1944г. тя не се упоменава в пресата или документи).
* * *
Такава бе днешната статия. Вярваме, че тя пълноценно (и дай Боже достоверно!) осветли темата за деня, когато нашият клуб бил основан.
От друга страна, бихме потърсили определена символика в това, че началото на юбилейната година поправя още една историческа неточност относно Локомотив Пловдив. Което винаги е добра новина!
Разбира се, най-важната и знаменателна вест предстои в идните месеци – когато ще отбележим достойната 85-та годишнина на тъй обичния ни клуб!
Само да попитам, не мислите ли, че изречението най-отгоре може да гласи: “Оригинала не ОБГЕРБВАН”?
Нали навремето са се слагали гербови марки на документите. Т.е. Преписа може да е правен директно от оригинала, а не “по спомени”.
p.s. Чудомир има един разказ “Имен ден”, който завършва така:
“Във вторник сутринта, навръх Димитровден, на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление:
“Димитър Цв. Могилков по важни домашни причини не ще може да посреща на именния си ден.”
а в сряда агент от данъчното управление му връчи акт за глоба. Нещастният бай Митьо от залисия бе забравил да обгербва обявлението.”
Извинявам се за подробностите, просто мисля, че това може да е неразпознатата дума.
Taz, благодаря за коментара!
Напълно е възможно точно това да бъде думата!
Направих много усилия, за да я “разшифровам”, но напразно. Търсих включително и в “Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век”.
Струва ми се напълно логично думата да е именно “обгербван”.
Още веднъж благодаря за коментара – винаги е по-добре повече очи като гледат и повече глави като мислят! 🙂