През настоящата година бе публикувано третото издание на „Световна футболна енциклопедия” от Румен Пайташев. Името на автора е достатъчно добре познато, за да се нуждае от представяне. Само ще вметнем, че за дългогодишната си журналистическа дейност Румен Пайташев е издал 14 книги на футболна тематика.
Тазгодишното издание на „Световна футболна енциклопедия” разглежда по-детайлно турнира за Националната купа. Както е известно, той започва през 1938г. под името турнир за Купата на Н. В. Царя („турнир за Царската купа”).
Във финалния мач през 1940г. се срещат Ф. К. 13 и Спортклуб Пловдив, а през 1942г. – Левски София и Спортклуб Пловдив.
„Световна футболна енциклопедия” отразява по такъв начин тези два финала: „1940г.: Ф. К. 13 – Локомотив Пловдив 2:1 … 1942г.: Левски София – Локомотив Пловдив 3:0 (служебно).”
Горният цитат едва ли се нуждае от коментар. Очевидно, Локомотив Пловдив е третиран като приемник на Спортклуб. Още повече, че нито през 1940г., нито през 1942г. съществува клуб с име „Локомотив”. Колкото до ЖСК Пловдив, през 1940г. той се състезава във 2-ра пловдивска дивизия, а през 1942г. е дебютният му сезон в първа пловдивска дивизия.
Приемствеността Спортклуб-Локомотив Пловдив присъства не само в „Световна футболна енциклопедия”. Тя бе препотвърдена от самия Румен Пайташев, с когото междувременно установихме кореспонденция. Нещо повече, в едно от разменените писма Румен Пайташев сподели за разговор на същата тема с Георги Манов – един от доайените на българската футболна история и статистика. Неговото мнение напълно съвпада с това на Румен Пайташев – Локомотив Пловдив е приемник на Спортклуб.
Колкото до Славия-Ченгелов, както ни писа г-н Пайташев, „това всъщност е Локомотив Пловдив”.
* * *
Започнахме настоящия текст, цитирайки футболен статистик от Варна (Николай Райков). Завършваме по същия начин – с мнение на друг варненски специалист. Името му е Димчо Димитров, а той е сред най-уважаваните имена на българската футболна история и статистика.
Роден е през 1935г., от края на 40-те години се занимава с футболна статистика. Пряк свидетел е на българския футбол, считано от средата на 40-те години. Членува в Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) от самото й основаване (1988г.). Получава покана лично от нейния президент – д-р Алфредо Пьоге, бидейки първият българин, поканен за членство в IFFHS.
(Вметнато в скоби, екипът на loko-pd.com установи контакт и със самия д-р Алфредо Пьоге, а разменените писма предстои да бъдат публикувани).
Както се вижда, Димчо Димитров е сред най-дългогодишните и авторитетни изследователи на българския футбол. В скорошен разговор той сподели становището си за връзката Спортклуб-Локомотив Пловдив, давайки съгласие да бъде цитиран.
Ето думите му: „Имам спомени от българския футбол още от средата на 40-те години. Гледал съм Спортклуб Пловдив, който след 9 септември 1944г. преименуваха на няколко пъти. Първо беше С. П. 45 (след обединението с Парчевич), после стана Славия Пловдив, след това, мисля през 1947г., се присъедини Ченгелов и стана Славия-Ченгелов.
Този отбор, всъщност на Спортклуб, игра в „А” група през 1948/49г. Помня какви играчи имаше тогава, лично съм ги гледал: Христо Бъчваров, Иван Лазаров, Тодор Финков, Никола Аров, Петър Събев, Георги Фурнаджиев…
През 1949г. стана реорганизация на физкултурното движение, а клубовете преминаха на производствен принцип. Така Славия-Ченгелов стана първо Торпедо, а после – Локомотив. Това беше същият отбор, който като цяло се запази тогава. Мисля, че беше през 1955г., когато изпадна от „А” група.
Колкото до ЖСК, този клуб е основан през 1935г. или 1936г. Но той имаше много малка роля. От него в Спортклуб отиде мисля, че Димитър Станчев и още някой играч. Обаче основата, цялото – това беше Спортклуб. Ето защо, сегашният Локомотив Пловдив е всъщност Спортклуб. И според мен, началната година не трябва да е 1936г., а онази на Спортклуб – доколкото помня, бе някъде в 20-те години.”
Страхотна статия.. прочетох я на един дъх.. нямам търпение вече да излиза книгата. 🙂