Статията е обновена с нови, изключително интересни статии:
“Воля”, Пловдив, 13 октомври 1936г.
“Воля”, Пловдив, 22 август 1942г.
“Воля”, Пловдив, 19 октомври 1943г.
“Отечествен Глас”, Пловдив, 27 септември 1964г.
“Вечерни новини”, София, 11 март 1965г.
Държавен архив – Пловдив, фонд 830
“Народен спорт”, София, 16 август 1971г.
Ранните времена на българския футбол, в различие от днес, не предлагали обилие (или разнообразие) от клубни прозвища. През 20-те и 30-те години прозвищата най-често идвали от името или цветовете на клуба. Например, Славия София била “белият отбор” или “белите орлета”, АС 23 били “асистите” (“асетата”), а Левски София – “сините”.
От друга страна, понеже почти всички клубове били възникнали върху определена градска територия, срещали се и “териториални” прозвища. Например, пловдивската Шипка била понякога наричана “представителя на кв. Малък Париж”, а Марица – “представителя на Трети район” (тоест “Кършияка”). По същия начин, “представителя на Трети район”, бил наричан и софийският Ботев.
Изключение от горните начини за именуване правели няколко клуба. Владислав Варна, например, понякога бил наричан “носителя на детелината” (заради зелената детелина в клубната емблема). А към ФК13 се обръщали с почтителното “ветераните” – отчитайки заслугите на клуба-основоположник на българския футбол.
Тоталната промяна, наложена на българското общество през 1944г., не подминала и прозвищата на спортните клубове. От една страна, тогавашната власт обвързала клубовете с ведомства (армия, милиция) или с профсъюзи (строителни, административни, транспортни и т.н.). Като последица, спортните клубове започнали да бъдат обозначавани с “ведомствено-профсъюзни” прозвища.
Славия София, например, станала “отбора на трудослужащите”. Играчите на Левски София пък били “пощенци”. В Пловдив играчите на Ботев били “военните” или “пловдивските армейци”.
Промяната на прозвищата била съпроводена и с промяна на официалните имена. Така през 1949г. Славия София станала “Строител” (от 1951г. „Ударник”), Левски София бил „Динамо”, а пък Ботев Пловдив – “ДНВ” (“Дом на народната войска”).
Това дало основание за извеждане на нови ведомствено-профсъюзни прозвища – “строителите”, “динамовци” и т.н.
Ведомствено-профсъюзната вълна не подминала и нашия клуб. Той също бил обвързан с ведомство (БДЖ), получавайки съответно име и съответно прозвище. Както е известно, от 1951г. клубът носи настоящото си име – Локомотив Пловдив, казвайки се преди това Торпедо (1950г.), Славия Пловдив (1949г.), Славия-Ченгелов (1948г.), С. П. 45 (1945г.), Спортклуб (от 1926г.).
В съответствие с новото име, от 1951г. нататък играчите от отбора трябвало да бъдат наричани “железничари” или “пловдивските железничари”. Ала е особено удивителен фактът, че българската преса започнала да употребява тези прозвища едва от 1953г. нататък! Да, със само едно изключение, но цели две години нито единственият национален спортен вестник („Народен спорт”), нито единственият пловдивски („Отечествен глас”) нарекли играчите на Локомотив Пловдив “железничари”. Вместо това те говорели за “локомотивци” или “пловдивчани”.
Този факт още повече изпъква, имайки предвид, че, например, през същото това време пресата наричала играчите на Локомотив София “железничари”.
След 1953г. обаче “пропускът” спрямо Локомотив Пловдив щял да бъде активно компенсиран. Така, играчите от отбора толкова упорито били наричани “железничари”, та това ведомствено прозвище станало устойчиво (използвайки се до днес).
Тук обаче искаме да насочим поглед към най-първото прозвище на нашия клуб. Следва да кажем, че то се отличава твърде много от прозвищата на всички останали български клубове. Знаем ли – може би защото нашият клуб се отличава тъй много сред другите!
Както видяхме, прозвищата на българските клубове бяха производни от някаква тяхна характеристика, най-често името или цветовете. Тоест, прозвищата изникваха “отвътре”, произтичаха от самия клуб.
В нашия случай е точно обратното. Първото прозвище на нашия клуб по ярък и символичен начин изявявало отношението към него. Появата му била естествена, а неговата окраска – силно романтична. И било така, защото това прозвище изразявало една от най-отличителните черти на клуба – страстната любов на пловдивчани към него!
Така клубът бил с топлота наричан “любимеца на Пловдив”, а играчите от отбора – “любимците на пловдивчани”, “любимците на пловдивската спортна публика”, “пловдивските любимци”.
Бидейки изковано в края на 30-те години, това прозвище на нашия клуб щяло да пламти за поне три десетилетия напред. Време е да видим това!
Воля 13 окт 1936г.
Юг 6 септ 1938г.
Пловдив 24 окт 1938г.
Пловдив 13 март 1939г.
Юг 26 май 1939г.
Воля 22 авг 1942г.
Дневник 26 авг 1943г.
Воля 19 окт 1943г.
Воля 29 окт 1943г.
Отечествен глас 15 авг 1946г.
Народен спорт 24 окт 1957г.
Физкултура и спорт 4 апр 1960г.
Отечествен глас 27 септ 1964г.
Вечерни новини 11 март 1965г.
Държавен архив фонд 830 1965г.
Футбол 15 юни 1968г. за Георги Василев
Комсомолска искра 15 юли 1968г.
Народен спорт 3окт 1968г. обзор на А група
Комсомолска искра 2 дек 1968г.
Народен Спорт 16 авг 1971г.
Мда. Доста конкретни цитати има!
Използвам обогатяването на статията с няколко нови източника, за да направя няколко допълнения “под линия”.
На първо място, впечатлява представителността на цитираните източници: те произлизат от 10 различни вестници (пловдивски и централни), разпростирайки се през 35 годишен период! Такъв размах и дълбочина по отношение на клубно прозвище е наистина впечатляващ – а то значи колко дълбоко и характерно, колко изявявано е това прозвище на клуба.
Още по-впечатляващи обаче са хората, които използват това прозвище.
На първо място, това е Стефан Нойков. Той започнал кариерата си на футболен журналист още през 1933г. – в тогавашния вестник “Спорт”. Стефан Нойков отразил със специална статия включително и финала за Царската купа през 1942г. И, макар страстен привърженик на Левски София, намерил доблест да каже задължителните добри думи за Спортклуб…
По-сетне Стефан Нойков бил футболен журналист в столичните “Изгрев” и “Вечерни новини”. Когато през 1965г. нарекъл играчите на Локомотив “любимците на спортен Пловдив”, Стефан Нойков имал вече 33 години зад гърба си като футболен журналист. Смятам, че към онзи момент това бил най-авторитетният футболен журналист в България. Единствено Климент Симеонов можел да се сравнява с него – но той все повече се занимавал с административна и организационна дейност, а не изцяло с журналистика.
И още нещо за Стефан Нойков – три години по-късно, през 1968г., във в. “Футбол” той използвал още веднъж това прозвище – “пловдивските любимци”.
Другото име впечатлява не по-малко. Това е Людмил Неделчев, за когото има специална статия в сайта.
И, най-сетне, третият много известен и уважаван журналист, използвал това клубно прозвище, е Спас Тодоров (“Народен спорт”, 1968г.). Към онзи момент Спас Тодоров бил главен редактор на в. “Футбол”, а впоследствие щял да бъде главен редактор и на “Народен спорт”.
Следва да уточня, че и тримата журналисти нито са пловдивчани, нито са привърженици на Локомотив Пловдив. Тоест, тяхната гледна точка и отношение са изцяло независими. А понеже става дума за едни от най-големите имена в тогавашната спортна журналистика, това означава, че техните преценки и думи са напълно достоверни.
И когато тези хора казват, че Локомотив е любимецът на Пловдив – то думите им просто отразяват общоизвестното положение.
В края на този проточил се коментар, бих искал да напиша думите от визитната картичка на Локомотив Пловдив, изготвена през 1965г. Правя го, защото текстът в илюстрацията не се чете добре.
“…физкултурно дружество “Локомотив” е разположено на територията на ІV-ти градски район… Футболният отбор на организацията, която успешно развива множество индивидуални и колективни спортове, е любимец на пловдивчани. Това е отбор, който не бе изоставен от хилядите си привърженици както в годините на спортната си слава, така и в “критичните” за времето моменти от 1956 до 1961 година, когато напусна групата на майсторите и продължи в “Б” РФГ.
Футболистите на “Локомотив” защитаваха спортната чест на Пловдив по футболните полета на страната. От 1949 год. до 1951 год. те заемаха златната среда в класирането на Републиканския шампионат.”
(ДА-Пловдив, фонд 830, оп.1, а.е. 250. Документация за 1965г. на секция “Футбол” при Окръжния съвет на Българския съвет за физкултура и спорт – Пловдив. Историческа справка за Локомотив Пловдив.)
Когато фактите говорят………. 🙂
…и кога се къса нишката??? Защо, по точно кога това прозвище е забравено?