Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 29 Май

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

На Васко, Краси и д-р Тарълов

Публикувано на 07 Jun 2009 от

Казват, че стремежа на мъжа да побеждава идвал от тестостерона. Може и така да е, но и за него вече има хапче. Даже и на жени го дават. Ние открай време си знаем, че за тази работа се иска не гол тестостерон, а тестиси – топки и то големи! И дух!

Последното е онова, същото, с което си чешем ума, когато с философската критика на чистия разум търсим разликите между върховното и съвършеното, носени от неразбрано за другите удоволствие. Намираме го в гласовете на “тримата големи”. Същото ни кара да се състезаваме кой пръв ще полети в космоса. Не то ни кара да побеждаваме, то е самата победа, желана от всеки. Едва когато спечелиш, чувстваш, че го носиш и заживяваш с него за цял живот. Всички разбират, че е у теб още щом те видят. Няма нужда да го показваш или доказваш.

Който е печелил веднъж, дори и в най-невинната детска игра на топчета или пък в най-великата, знае за какво иде реч. Ти си на върха, изпреварил си всички по пътя, най-отгоре си, летиш и можеш да разказваш какво е тук до края на света. Най-добрия си, вечен си, пред теб и над теб няма никой и нищо. Всеки иска да е като теб. Шампион си и те съди само Господ!

Такива са мъжете шампиони. На тях не им е нужно да се кичат с жълти дрънкулки. Техните имена остават върху златото на първите. Тръгнат ли си, с тях си отива и онзи дух. Някои това никога не го разбират. Липсва им нещо, нямат атрибута. Но дори и те усещат празнината, оставаща след победителите и търсят как да я запълнят, да ги заменят някак. Така се хваща неусетно пътя към посредствеността.

Имахме отбор от първенци, победители, бяхме шампиони. Сега си отиват и последните, истински нашите. Всякак доказаха, че са такива. Преживяхме какво ли не и дори не помним откога са тук. Да загърбиш своето и да се взираш в чуждото, търсейки доброто там, е против всеки природен закон. Такива хора не се гледат през рамо. Те заслужават същото отношение и уважение, каквото пазим за себе си. Затова сме едно, макар и всеки отделно, не в зала или стадион, пак сме заедно. С нас са славата и силата на двата цвята. Чуйте химна горди и достойни. Пак шумят знамената!

Оставете Вашият коментар