Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Окт.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Наградата за спортна журналистика, 1964г. и нашия клуб

Публикувано на 30 Apr 2010 от
Людмил Неделчев

Людмил Неделчев

На 15 март 2010г. в Музея на спорта в София бе връчена новоучредената награда за спортна журналистика. Тя носи името на покойния Людмил Неделчев. Учредена е от инициативен комитет, включващ едни от най-изявените и дългогодишни български спортни журналисти: Асен Минчев, Вера Маринова, Иван Славков, Андрей Д. Кожухаров, Сашо Йовков, Михаил Делев и Хайк Вахрам.
Използваме този повод, за да осветлим една непозната, но знаменателна връзка на Людмил Неделчев с нашия клуб – Локомотив Пловдив.
Длъжни сме обаче преди това да отделим няколко слова за житейския път на именития български журналист.

Той е роден на 8 юли 1935г. След завършване на журналистическия факултет на Софийския университет се посвещава на спортната журналистика. Работи във вестниците „Народна младеж”, „Отечествен фронт” и „Труд”. Като коментатор в Националната телевизия е отразявал най-големите форуми – Олимпийски игри, Световни първенства. Той е един от коментаторите на първите Летни олимпийски игри, които Националната телевизия предава изцяло – Мюнхен`72г. Заедно с покойния Николай Колев коментира и първата Зимна олимпиада, излъчвана по Националната телевизия – Гренобъл`68г. В последните години от живота си работи за в-к „Левски”. На 13 юли 2006г. почива от сърдечна недостатъчност.

* * *

Сега е време да върнем лентата на събитията доста назад – преди цели 46 години. Било лятото на 1964г., а новият футболен шампионат чукал на вратата. Започнало се на 23 август. Пред 17 000 души на Градския стадион Локомотив Пловдив бил повече от убедителен срещу Спартак Плевен – 6:0!
Следвал дерби-мачът. На 29 август ст. „Хр. Ботев” се пръскал по шевовете от 27 000 души – те видели заслужена победа на черно-белите. Тя дошла с двата гола на Иван Кънчев, а била още по-сладка, защото локомотивци я извоювали с човек по-малко – Иван Манолов бил отстранен веднага след първия гол (75 мин.). „Народен спорт” обяснил:
„Пловдивските зрители за първи път видяха прилагането на една замразена точка от футболния правилник. Съдията отстрани от игра защитника Манолов. Топката бе пипната с ръка за трети път.”

В третия мач за сезона, на 5 септември 1964г., гостуващият Черно море бил преодолян с 3:0 пред 18 000 на Градския стадион. След седмица дошъл другият дерби-мач. Градският стадион бил претъпкан от зрители – цели 36 000 пловдивчани се стекли, за да станат свидетели на сблъсъка Спартак – Локомотив. И отново единадесетте в черно-бяло извоювали заслужена победа – 2:1! Четири дни по-късно – на 16 септември 1964г., локомотивци направили 1:1 в Нови Сад срещу Войводина (от турнир за Купата на панаирните градове). След още четири дни – на 20 септември, приели Академик София, когото сломили с 3:1 (Градски стадион, 19 000 зрители).

На 23 септември бил реваншът срещу Войводина (1:1), за да дойде истински голямото изпитание. На 26 септември локомотивци за първи път през сезона щели да гостуват в мач от елитната група. Към онзи момент те я оглавявали – постигайки пет поредни победи и голова разлика 16:2. Подгласник бил Локомотив София – действащ шампион на България, който стоял само на точка зад пловдивчани. И именно на него те щели да гостуват на 25 септември 1964г.

Този сблъсък породил огромен интерес. Наред с пътуващите към столицата автомобили, организирана била специална влакова композиция с привърженици. А стадион „Раковски”, където трябвало да се играе мачът, бил претъпкан – 25 000 зрители се стекли там!

Дебърски

илюстр. 1

Въпреки подчертаното преимущество на домакините, резултатът на полувремето бил 1:1. Още с подновяването на играта пловдивчани се хвърлили в атаки. Голът бил въпрос на време – и той наистина паднал, но, за всеобща изненада – в пловдивската врата! Този резултат се запазил до края. Така съперниците разменили своите места в класирането – софиянци застанали начело, а пловдивчани останали втори. (ил.1)

Следвайки тогавашната си практика, пловдивският „Отечествен глас” не изпратил журналист, за да отрази мача в София. Вестникът ползвал кореспонденция на столичен спортен журналист – това бил именно Людмил Неделчев (три седмици преди това, например, „Отечествен глас” публикувал негов репортаж, посветен на финала за Купата между Славия София и Ботев Пловдив).

В-к Спорт

илюстр. 2

Ето с какви думи Людмил Неделчев започнал кореспонденцията си за сблъсъка между първия и втория в класирането:
„Досегашните игри на пловдивските железничари бяха загадка за столичните любители на футбола – победната серия на „Локомотив” бе така убедителна, че само факторът домакинство можеше да постави под някакво, макар и малко съмнение, отличния старт на най-популярния пловдивски отбор.”
(ил.2).

Да, именно такива знаменателни думи използвал столичният журналист, пишейки за Локомотив Пловдив – „най-популярният пловдивски отбор”!

Тази оценка, ако и да ласкае, бива още по-ценна с това, че е истинна.
Защото, първо – тя идва от напълно необвързан с Локомотив Пловдив човек. Тоест, неговата преценка е външна, обективна. Но тя е преценка на един спортен журналист, тогава 29 годишен, който бил пряк свидетел на българския футболен живот поне за предходните 15 години.
При това, този именно спортен журналист с годините се превръщал в една от най-значимите фигури изобщо за българската спортна журналистика!

ЦДНА - Локомотив Пловдив

илюстр. 3

Впрочем, точно девет години преди това – на 27 септември 1955г., се случило същото нещо. Друг един именит и много уважаван журналист – започналият да пише за футбол още през 1933г. Стефан Нойков, нарекъл Локомотив Пловдив
„един от нашите стари и уважавани футболни отбори”. (ил.3)

Да, такава почит си бил спечелил Локомотив Пловдив! А оценката на Людмил Неделчев, че това е най-популярният пловдивски отбор, тази независима преценка бива още по-знаменателна, когато се вгледаме в другите два големи клуба на Пловдив. Защото към онзи момент – есента на 1964г., Спартак вече бил ставал вицешампион и шампион, бил печелил Купата, а Ботев вече бил вицешампион и също носител на Купата.

Ала най-популярният пловдивски отбор продължавал да бъде Локомотив! Да, именно този клуб, чиито три цвята – червено-черно-бяло, пловдивчани били обикнали отпреди десетилетия. И комуто се били страстно врекли – независимо от различните имена, които тогавашната власт му поставяла или „биографията”, в която бил въдворен!

Всъщност, как могат да ни учудят онези слова на Людмил Неделчев? Разбира се, че Локомотив Пловдив бил най-популярният пловдивски отбор. Та нали този отбор бил „любимецът на пловдивчани”! Та нали именно това означава любимец – не само най-обичаният, но и най-популярният сред останалите!
Това може да бъде само един клуб – само един може да е любимецът. Да, никой друг измежду пловдивските клубове българската преса не нарекла любимец. Никой друг тя не нарекла „най-популярния пловдивски клуб”!…

* * *

Чрез горните думи отгръщаме още една страница от бляскавия и вълнуващ летопис на любимия клуб. Бихме завършили с кратък епилог на онази футболна есен отпреди 46 години.

Още в следващия кръг Локомотив Пловдив направил зрелищно 3:3 със Славия София – пред 25 000 души на Градския стадион. Спечелената точка била достатъчна, за да се изравни на върха в класирането с Локомотив Сф.

Ръководен от изключителния Димитър Григоров, тимът в червено-черно-бяло непрекъснато прогресирал, финиширайки втори на полусезона. А пролетта на 1965г. щяла да отбележи появата в отбора на едно младо, слабичко момче с руси коси. Неговото име било Христо Бонев!…

Ала ще дойде време и място за всичко това.

  • Благодаря,от името, и в паметта на моя баща Димитър Григоров!

    Коментара е написан от Славомира Владимирова на January 18, 2011 9:41 pm

Оставете Вашият коментар