"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

*  *  *

Такъв бе разказът за десантите, с които пловдивчани впечатлявали футболна България през десетилетията. В края на този текст предстои да посочим най-ярките, най-паметни локомотивски постижения. Преди това обаче – две уговорки.

Както се вижда (и както също отбелязахме в статията от юли 2012 г. за домакинската посещаемост), сравнително малко са вестникарските цитати, считано от 60-те години насам. Това е така, защото българската преса бе проучвана с цел създаване на книгата „Оттук започва любовта”. А нейната горна граница спира в 1957 г. Именно дотогава сме проучили 99% от българската преса и онова, което тя съхранява за Локомотив Пловдив.
Оттам нататък всички „находки” са имали случаен, несистемен характер. Предстои обаче този времеви период тепърва да обогатяваме с данни за локомотивската публика – както при домакинства, така и на гостувания.

Втората уговорка: умишлено пропускаме тук „черно-белите десанти” през новия век. Имаме предвид както онези 1500 души през 2000-та година (в „Б” група), така и „кръстоносните походи” през шампионския сезон – чиято кулминация бяха 5-те хиляди пловдивчани, посрещнали Титлата на „Българска армия”. Да не говорим за многохилядните „европейски десанти” в Бургас през 2004-05 г.

Не отбелязваме всичко това тук, защото е твърде познато, то сякаш все още няма „статут на история”. Всички тези десанти стоят твърде близо във времето, за тях могат да се открият буквално стотици (ако не хиляди) снимки или десетки минути видео-записи.

Целта ни бе заедно с тях – познатите и известните за днешните локомотивци – да добавим свидетелства за изключителната всеотдайност, с която предходните поколения привърженици следвали своя тим.

*  *  *

Накрая, остана да покажем онези рекорди при гостуване, които публиката на Локомотив Пловдив поставила през годините. Данните за тях се съхраняват в българската преса – която, отразявайки случвалото се, има характера на историческа хроника. Именно затова пресата е основният и най-важен източник, от който родният футболен историк черпи данни.

Наред с това, задължително трябва да подчертаем абсолютната безпристрастност и обективност на цялостната преса (не отделно издание) като източник. Достоверността на нейните съвкупни данни за Локомотив е гарантирана – защото, първо, ползваме различни вестници; второ, те не са свързани помежду си; и, трето, още по-малко са свързани с Локомотив Пловдив.
В същото време, на фона на тази абсолютна необвързаност на пресата спрямо Локомотив, различните вестници са обединени в своите оценки, отразявайки гостуванията на пловдивската публика.

Ето трите най-впечатляващи постижения:

1. 3 октомври 1942 г.: около 3000 пловдивчани се стичат в София на финала за Царската купа. Това е рекордно постижение за своето време.

2. 13 август 1983 г.: около 35 000 пловдивчани заливат националния стадион заради квалификационния мач за влизане в „А” група. Това е рекорд за всички времена на гостуваща публика в България.

(Три дни по-късно Градският стадион в Пловдив е претъпкан от над 50 000 души, събрали се да ознаменуват завръщането на Локомотив в „А” група.)

3. 22 юни 1985 г.: поне 12 000 пловдивчани „окупират” Казанлък в мач от „Б” група. Това е рекорд за гостуваща публика в „Б” група.