"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

*  *  *

80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

„Отечествен глас”, 13 май 1983 г.: „Ихтиман, 12 май (от нашия специален пратеник). Над 5000 пловдивчани бяха прекосили 100-те километра до Ихтиман, за да наблюдават полуфиналната среща по футбол от турнира за Купата на Съветската армия между отборите на „Локомотив” и ЦСКА „Септ. знаме”. Сякаш предчувствуваха, че ще станат свидетели на един изключителен успех на своите любимци.” (ил. 35)

„Труд”, 13 май 1983 г.: „Ихтиман, 12 май (Спец. кор. на БТА Валентин Серафимов). На финала на най-авторитетния турнир по футбол у нас – за купата на Съветската армия, тази година ще се срещнат два отбора от втория ешелон – „Чирпан” и „Локомотив” (Пд). Днес на градския стадион в Ихтиман в една едва ли не „латиноамериканска атмосфера” пловдивските футболисти успяха да победят шампиона ЦСКА „Септ. знаме” в полуфинална среща.” (ил. 36)

„Народен спорт”, 13 май 1983 г., под заглавие „Домакинството задължава!”: „На Ихтиман бе гласувана честта да бъде домакин на една голяма проява – полуфиналния мач от турнира за купата на Съветската армия между отборите на „Локомотив” (Пд) и ЦСКА „Септ. знаме”. Но се оказа, че домакините не разполагат с най-подходящите условия за такава среща, а и организацията не бе на достатъчно добро равнище. Голяма част от зрителите бяха насядали зад пистата и след отбелязването на първия гол група радостни и възбудени пловдивски запалянковци нахлуха на терена. Съвсем правилно главният съдия Йордан Жежов прекрати играта за повече от 5 минути и я поднови чак след преместването им на местата, определени за тях.” (ил. 37)

„Народен спорт”, 2 юни 1983 г.: „Всъщност този 38-и финал бе малко необикновен. За пръв път скъпоценния трофей щяха да си оспорват два отбора от нашия втори футболен ешелон – „Локомотив” (Пд) и „Чирпан”. И това обяснява защо зрителите бяха може би една трета от Пловдив, другата от Чирпан и останалите от столицата. Чухме най-после и гласовити южняшки мъжки скандирания от трибуната на националния ни стадион „Васил Левски” (ил. 38 – 51)

(По данни на вестника, финалът привлича 25 000 зрители.)

„Отечествен фронт”, 17 юни 1983 г.: „На фона на това, което видяхме в последния кръг на „А” група, първият квалификационен двубой между „Черноморец” и „Локомотив” (Пд) бе твърде привлекателен. Безкомпромисна борба до последния съдийски сигнал, както подобава на мач, в който не са възможни никакви уговорки, препълнени трибуни (от Пловдив бе пристигнал специален влак), отлично ръководство на съдийската тройка…” (ил. 52)

(Репортаж от първия квалификационен мач за влизане в „А група, Черноморец Бургас – Локомотив Пловдив 2:1).

„Отечествен глас”, 14 август 1983 г.: „София, 13 август (по телефона от нашия специален пратеник). Точно 300 минути игра бяха необходими на пловдивския „Локомотив”, за да се завърне в „А” РФГ. Но от тези 300 минути 120-те бяха най-тежките, най-инфарктните. 40 000 души бяха изпълнили националния стадион „Васил Левски”, за да наблюдават квалификационния мач за влизане в групата на майсторите между отборите на „Локомотив” и „Осъм” (Лч). Повечето не криеха симпатиите си към носителите на Купата на Съветската армия, вярваха в техния успех.” (ил. 53)

„Старт”, 15 август 1983 г.: „Правилно треньорът Ангелов бе казал, че „Локомотив” още е далеч от желаната форма. За началото на септември е било планирано колективът да доближи върховите си възможности. Все пак щастието кацна първо на неговото рамо. След няколко пропуска на играчи от Ловеч, при които многобройната публика на националния стадион облекчено въздъхна (явно гостите от Пловдив бяха повече, за тях тази година „В. Левски” стана втори дом), Сотиров (през ръцете на вратаря Паралийски) откри – 1:0.” (ил. 54)

„Труд”, 14 август 1983 г., под заглавие „Локомотив Пд – в „А” РФГ. 40 000 зрители на стадион „В. Левски”: „Шампионатът 1982/83 година не помни такъв сбор на националния стадион. Така е, когато има оправдан интерес, когато се знае, че двата отбора ще хвърлят всичките си сили за завоюване на победата, без уговорки, без задкулисни сметки. Така, както бе във финалния мач за Купата на Съветската армия, между два извънстолични отбора „Локомотив” (Пд) и „Чирпан”. Тогава същата тази публика аплодира мъжествената, всеотдайна игра на 22-та футболисти и остана напълно удовлетворена след многото скучни, безлични игри в „А” група.” (ил. 55)

„Отечествен фронт”, 14 август 1983 г.: „Получили изненадващо нова възможност да кандидатствуват за „А” РФГ (да припомним, че и двата отбора бяха победени в редовните квалификации), съперниците изиграха мача в „турнирен стил” – амбициозно, всеотдайно и безкомпромисно. Пловдивчани започнаха с по-високо самочувствие и успяха да се възползуват от явното смущение на съперника, който очевидно се оказа в необичайна обстановка между почти пълните трибуни на националния стадион. В 16-та мин. „черно-белите” вече имаха преднина…” (ил. 56)

„Народен спорт”, 15 август 1983 г.: „Решението на Българската федерация по футбол „Локомотив” (Пд) и Осъм (Ловеч) да играят квалификационен мач за попълване състава на „А” РФГ (след изваждането на „Спартак” Пл) предизвика много вълнения, задоволства и недоволства, коментари, но в края на краищата на националния стадион „В. Левски” дойдоха близо четиридесет любители на футбола (по-голяма част от Пловдив и Ловеч). Бяха нужни 120 минути, за да бъде отворена вратата към „А” РФГ.” (ил. 57 – 62)

Като епилог на вестникарските свидетелства за „черно-белите десанти” из страната през 1983 г., предлагаме няколко карета, показващи някои от начините за пътуване. (ил. 63 – 65)

„Отечествен глас”, 23 юни 1985 г.: „Казанлък, 22 юни (по телефона от нашия специален пратеник). Преди година, на 13 юни, знамена в синьо и бяло се развяваха тук на стадион „Цвятко Радойнов” в Казанлък, за да ознаменуват радостта от успешната крачка на „Спартак” (Пловдив) към „Б” РФГ. Пак тук, стотици пловдивски знамена, този път в бяло и черно, се развяваха щастливо, за да поздравят завръщането на своите любимци от „Локомотив” (Пд) в майсторската група.

В съботния следобед в Казанлък бе осъществен същински пловдивски десант. На събиращия 18 000 зрители стадион поне 2/3 от заелите местата му бяха пловдивчани. И те изживяха радостни последни 20 минути, когато „Локомотив” спечели сражението срещу „Розова долина”, а с това и битката за влизане в „А” РФГ.” (ил. 66 – 69)

„Искра”, Казанлък, 28 юни 1985 г.: „Десетина хиляди бяха привържениците на „Локомотив” от Пловдив, дошли на стадион „Цвятко Радойнов” да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А” РФГ. И те не останаха излъгани – с три гола на Садков, Бурнарски и Ераносян техните любимци отново се завърнаха в групата на майсторите.” (ил. 70)