"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

*  *  *

60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Илюстрация 27

„Отечествен глас”, 10 юни 1960 г.: “Финалната среща за купата на Съветската армия между отборите на “Локомотив” Пд и “Септември” Сф ще се проведе на 15 т.м., сряда, от 19ч., на електрическо осветление на стадион “В. Левски” в София. Физкултурното д-во “Локомотив” организира групово посещение на състезанието в София с влак и с автобуси. Записване в канцеларията на д-вото.” (ил. 27)

Илюстрация 28

„Отечествен глас”, 16 юни 1960 г.: „София, 15 юни. (По телефона от нашия кореспондент). Турнирът за купата на Съветската армия – този символ на нерушимата българо-съветска дружба стана една от най-масовите и популярни спортни прояви у нас. Тази вечер на 15-ия финал се срещнаха отборите на „Септември” (Сф) и „Локомотив” (Пд). … Стадионът „Васил Левски” бе изпълнен с любители на футбола. Между тях са и няколко хиляди пловдивчани, дошли нарочно в София за тази среща.” (ил. 28)

“Отечествен фронт”, София, 16 юни 1960 г.: “Финалът за Купата на Съветската армия противопостави снощи на стадион „Васил Левски” отборите на „Септември” (Сф) и „Локомотив” (Пд). Още първите минути на срещата раздвижиха трибуните. Една бърза комбинация на софиянци отправи топката дълбоко в полето на “Локомотив”. Милев (7) напредна до самата аутлиния и оттам умело пласира на притичалия се Джорджилов (10), който незабавно стреля – 1:0 за “Септември”.

Илюстрация 29

Това обаче не смути пловдивските състезатели. Окуражавани, често пъти доста невъздържано от хилядите си съграждани, които бяха пристигнали нарочно в София за мача, те заиграха с още по-голяма амбиция и задълго обсадиха вратата на своя противник.” (ил. 29)

“Вечерни новини”, София, 16 юни 1960 г.: “Хубавото в този ХV финал беше високият спортен дух, с който двата отбора поведоха борбата за победа, преодоляха трудностите на тежкия терен и дълго време поддържаха едно високо темпо на мача. Лошото в този финал беше в неспортсменската проява на Панайотов (Септ) и Грънчаров (Лок) в 30 мин., когато двамата основателно бяха отстранени от терена.

Илюстрация 30

Лошото беше и в държанието на някои от хилядите пловдивчани (дошли за мача) по време на връчване на купата на победителите: хубаво спортсменско чувство ги бе довело в София и ги караше да подкрепят бурно своите любимци през време на играта. Но къде остана това хубаво чувство, когато трябваше да се посрещне достойно загубата и да се поздрави отбора, съумял да извоюва на терена своята победа? …

Локомотивци от Пловдив спечелиха симпатии – не само на съгражданите си – с несломимата си спортна воля, която ги окриляше през целия мач.” (ил. 30)

Илюстрация 31

сп. “Футбол”, София, юни 1960 г.: “… напрежението на финалната борба, защото то като че ли липсваше. То не се чувствуваше нито на терена, нито на трибуните. Трябва да изключим крясъците на част от публиката, сред която преобладаваха запалянковци от Пловдив. Тази част звучеше в пълна дисхармония със здравите разбирания за любов към спорта и собственото дружество и петнеше името на спортната публика.” (ил. 31)

Илюстрация 32

“Народна младеж”, София, 16 юни 1960 г.: “На състезанието присъствуваха и група пловдивски любители на футбола. Те горещо окуражаваха своя отбор. И никой нямаше да им се сърди за това, ако накрая част от тях с недостойните си викове не бяха нарушили церемонията по връчването на купата.

От такава поддръжка пловдивските, пък и другите спортисти нямат нужда!” (ил. 32)

Илюстрация 33

„Сливенско дело”, 14 юни 1961 г.: „Ген. Заимов” Сливен – „Локомотив” Пловдив 0:1, такъв е резултатът от неделния мач. След последните съдийски сигнали многобройните пловдивчани, дошли специално за тази среща, се втурнаха в игрището и понесоха на ръце своите любимци. И имаше защо. Мачът беше изключително важен и за двата отбора. Футболистите на „Локомотив” спечелиха ценна победа и почти си осигуриха влизането в „А” групата.” (ил. 33)

Илюстрация 34

„Комсомолска искра”, 12 ноември 1962 г.: „Димитровград, 11 ноември. (По телефона). Цели 70 минути, въпреки усилията и на двата отбора, резултатът остана нулев. Все пак трябва да се подчертае, че гостите играха по-добре. Чувствуваше се рутината.
В 70-та минута Грънчаров (Л) откри резултата, а след 11 минути Кънчев (Л) покачи на 2:0. В 88-та минута Христозов (Р) намали на 1:2.
Най-добре се представиха Луков, Мицин, Манолов, Грънчаров, Кънчев и Колев. Около 1500-те пловдивчани, присъствуващи на мача, аплодираха радостно победителите.” (ил. 34)