За „Оттук започва любовта” или „Хроники за пловдивския любимец”
от Ангел Ангелов и Владимир Владимиров.
Книгата разглежда в своите 552 страници историята на нашия клуб – обективно, документално и много задълбочено, като се явява изключителна за историята на футбола в нашия град и дори за България. Написана е в много добър стил. Текстът е приятен и лек за четене, достъпен за читатели с различни интереси и нива. Съдържанието е много добре подбрано и подредено, като позволява свободно да се разглеждат многократно отделни части на монографията.
Историята на нашия клуб се представя на базата на факти и архивни материали, както и на разкази на голям брой добре подбрани приятели на клуба. Авторите имат своя позиция, но това не е позицията на необективния запалянко, а позицията на изследователя. Това прави книгата едно сериозно изследване.
Аз не познавам и не съм чувал за подобна документална монография!
Представените материали нямат политическа окраска, но дават честна и обективна информация за времето, което разглеждат. Обосновано се показва, че нашият клуб никога не е бил казионен и галено дете на властващите и въпреки това е бил велик клуб на свободни хора.
Така моето поколение, в трудните години след 1944 г., се познавахме не само от игрището като спортклубски привърженици, но и от ваксаджийницата „Куба” на бай Георги, където слушахме „упадъчния” джаз или се срещахме на опашките за опозиционните вестници „Народно земеделско знаме” и „Свободен народ”.
Забележителни са материалите за участието на „Македония” Скопие в българското държавно първенство, за което имам и личен спомен. Представени са данни, особено интересни днес, когато в Република Македония се спекулира на тази тема. Документално и обективно е показана истината, която оборва фалшификациите на сърбо-комунистите от Скопие.
Много подробно и задълбочено са представени материалите за финалния мач за Царската купа с „Левски” София през 1942 г. и последвалото наказание за „Спортклуб”. Коректно и документирано са показани данни за броя на картотекираните привърженици на „Спортклуб” Пловдив и други популярни български клубове.
Когато разглеждам тази забележителна книга си припомням за приятелството, което съществуваше между привържениците на различните клубове в града ни – винаги в името на Пловдив и махалата. В нашата махала – „Гюлбахча”, около Гроздовия пазар и днешния Дом на техниката (не в ІV-ти район), бяхме разделени на привърженици на „Спортклуб” и на „Ботев”. За да имаме силен отбор и да изберем на кой клуб да станем сектор се игра мач между привържениците на двата тима. На площад „Преслав” победиха спортклубци, станахме сектор на „Спортклуб” и единни стигнахме до финалния мач (при нас играеше големият вратар и журналист Георги Гичев). Така беше в онези години – клубът, махалата и Пловдив над всичко!
Благодаря на авторите и на подкрепилите ги за издаването на този изключителен първи том за нашата клубна история и с нетърпение очаквам и втората част – книгата на моята младост!
Накрая бих препоръчал следващите части да се предлагат и в луксозни (с твърди корици) и номерирани бройки. Позволявам си да предложа да се отдели повече внимание за качеството на изключително интересните снимки. Предполагам, че в бъдеще ще се получат много интересни нови исторически данни за клуба. Ще бъде чудесно, ако те се предложат в притурки към книгата. Може би една от първите такива ще бъде за клуба „Парчевич”, за чиято история предполагам има още какво да се каже.
Още веднъж благодаря на авторите и нека Бог ги дари със сили за нови подвизи.
Само Локо!
м. декември 2012 г., Лука Станчев Станчев
Пловдив
П. С.
На А. А. и В. В. (едва ли това съвпадение е случайно) пожелавам Весела Коледа и Щастлива Нова 2013 година!
