Четвъртият принцип, който съблюдаваме, е върховенството на фактите. Тук разглеждаме не преценките (идентификациите) на хора или общности – а се съсредоточаваме върху фактите. Чистите факти: реално случили се, проверими, доказуеми (от поне два независими помежду си източници).
В това отношение имаме също бърз отговор: факт е, че през 1949г. били обединени Спортклуб и ЖСК, факт е, че това били именно тези два клуба (макар сменените имена), факт е, че Спортклуб имал абсолютно превъзходство над ЖСК (по показателите: привърженици, успехи, традиции, репутация), факт е, че Спортклуб се състезавал в елитната група, а ЖСК в трета, факт е, че Спортклуб запазил своя отбор, факт е, че Спортклуб запазил своите цветове.
Всичко това са реални, проверими и доказуеми факти. Те се съдържат както в спомените на съвременници, така и в писмени източници (документи или пресата).
Петият принцип се отнася до експертната преценка на фактите. С други думи, въпросът е: какво казва българската футболна историография за отношението между Спортклуб (Славия, Славия-Ченгелов) и днешния Локомотив Пловдив?
Този въпрос има също кратък отговор: абсолютно всички имена на българската футболна историография и статистика утвърждават в десетки публикации връзката Спортклуб (Славия-Ченгелов) – Локомотив Пловдив.
Разбира се, в съответствие с наложената (и невъзможна за оспорване!!) биография на Локомотив – то тази връзка е посочвана в „обърнат” вид. Във вида, който бил вменен на клуба, „единствено правилният” вид – и който, слава Богу, от неделя насам вече премина в историята.
Ден преди това авторът на тази статия проведе телефонен разговор с един от доайените на българската футболна статистика. Това е варненецът Димчо Димитров. Роден през 1935г., той има непосредствени спомени за футбола от края на 40-те години. От същото време се занимава и с футболна статистика. Встъпва в Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) още от нейното основаване, 1988г. Той е първият българин, поканен да членува в тази организация, при това лично от нейния председател д-р Алфредо Пьоге.
В телефонния разговор Д. Димитров сподели: „Чудни хора сте това пловдивчаните… Разбирам, че май имате някакви разногласия за Спортклуб и Локомотив. Какви разногласия може да има!? Това беше един и същ отбор – аз съм ги гледал тези играчи, мога и сега да ги изброя: Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Никола Аров, Стефан Паунов, Петър Събев, Георги Фурнаджиев, Кирил Минков…
По това не може да се спори!”
Петият принцип има и етичен аспект. А именно: коректният подход изисква равнопоставеност на клубовете. Тоест – еднакво третиране историческия път на всеки един клуб. Убедени сме, а и здравият разум повелява, щото биографията на всеки български клуб да бъде еднакво третирана. Към историческия път на всеки клуб следва да се прилагат еднакви критерии. При това спортни критерии и никакви други.
Критерият за клубна идентичност, който българската футболна историография прилага към обединенията на клубове през 40-те години, е спортен критерий. А именно: „запазен представителен отбор означава запазена клубна идентичност”. Този критерий особено важи за обединенията на клубове, наложени от реорганизацията на спорта през 1949г.
Проблемът е, че този спортен критерий за идентичност е прилаган спрямо всички български клубове, с едно-единствено изключение: Спортклуб Пловдив. Спрямо биографията на този клуб бил приложен не единствено допустимият критерий – а такъв от друга област, чужда на спорта.
По-точно, спрямо Спортклуб приложили профсъюзно-ведомствен критерий. Вследствие на което този клуб „изчезнал” – но и нещо повече: за него не било никак препоръчително да се припомня!
А пък официалната биография на клуба, който от 1951г. заживял с името Локомотив Пловдив, придобила абсурден вид: той бил превърнат в железничарски клуб, основан в 1936г.!?…
Локо не само са добър атбор ами и добри играчи само това мога да кажа най-важно,за този отбор