В среща от третия кръг на настоящия сезон Локомотив Пловдив посреща Черно море Варна. Това е поводът да разкажем за първия официален мач между двата клуба.
в-к Седем дни спорт, 24 септ. 2005г.
Той се изиграл през есента на 1938г. Тогавашните имена на Локомотив Пловдив и Черно море Варна били съответно Спортклуб Пловдив и Тича Варна. Двата клуба се срещнали на възможно най-високото равнище в българския футбол – Националната дивизия.
А точно този мач носел по-особен заряд за пловдивчани. Било така, защото той щял да бъде техният дебют сред елита на българския футбол. При това, съдбата избрала за пръв противник самия държавен първенец, варненската Тича.
И още: поради тромавото съставяне на програмата, то варненци щели да пристигнат в Пловдив с един изигран мач зад гърба си. Седмица преди пловдивската визита Тича срещнала ФК13, носителя на Царската купа. В този своеобразен “мач за суперкупата” държавните първенци отстъпили, при това у дома, с 1:3. Ето защо те се запътили към Пловдив с единствената мисъл да подчинят дебютиращите новаци в дивизията.
Денят на този зареден с интрига сблъсък щял да бъде неделя, 16 октомври 1938г.
На пловдивска земя, дните преди тъй очаквания дебют на Спортклуб бележели все по-голямо вълнение, обхващащо града. Местният “Борба” споделил за двубоя срещу държавните първенци: “Интересът към този мач твърде голям.”, а софийският “Дневник” допълвал: „В Пловдив владее голям интерес за този мач. Спортистите възлагат големи надежди на новия пловдивския представител.”
Да, тимът в червено-черно-бяло бил не само новак за Националната дивизия, но и “новият пловдивски представител” в нея – защото дотогавашният, Ботев, отпаднал още през първия неин сезон. Така спортклубци поели една всякога задължаваща отговорност – те се оказали призвани да бранят футболната чест на своя град.
Ден преди първата им крачка в тази дълга борба, на това събитие специално се спрял единственият национален спортен вестник – “Спорт”: “Дебютът на пловдивския Спортклуб ще бъде срещу държавния първенец. Задачата на пловдивчани, въпреки първата загуба на Тича, и може би точно поради това, съвсем не е лека. Тичанци са изтрезнели вече от опиянението на високото си отличие, първата загуба в новата борба ги е стреснала и те ще се отправят за Пловдив решени само на едно: да победят! Срещу това именно настроение, и срещу собственото си вълнение от участието си в първата си шампионатна среща в нацдивизията, Спортклуб ще противопостави най-доброто си, за да се представи с чест.”
В неделния следобед на 16 октомври 1938г. играчите на Спортклуб излезли именно, за да се представят с чест пред своите привърженици – които, както дотогава, неизменно били до тях, препълвайки игрището: столичният “Дневник” респектирано отбелязал, че срещата се провела “при грамаден интерес в присъствието на 5000 души публика”.
Под нейните овации, единадесетте в червено-черно-бяло се подредили на терена: вратарят Димитър Сотиров, защитниците Димитър Батинов, Тома Томов и Методи Караянев, полузащитниците Борис Белков, Иван Лазаров, Аспарух Караянев и Стефан Паунов, лявото крило Атанас Тодоров, дясното – Георги Киров и централният нападател Христо Попов.
Окуражавани от възгласите на публиката, спортклубци се впуснали в атаки и още в 5-та минута ”Попов пробягва през отбраната и отблизо праща топката във вратата на Сарайдаров. Спортклубци продължават да държат инициативата и позволяват на предната линия на „Тича” да прави само откъслечни пробези. В самия край на халфтайма обаче, варненци се налагат… и Парушев също отблизо успява да изравни.
С почването на втора половина от играта тичанци повеждат систематични нападения, вземат инициативата и я задържат почти през цялото време. Сега проявленията на домакините са проблясъчни. И въпреки това, тимът на „Спортклуб” успя да противопостави на „варненския напор” активна защита и при игра пред гола на Маринов мачът завърши. …
Тимът на „Спортклуб” се представи много активен. Днес, обаче, липсваше показваната друг път добра връзка между отделните линии. Общата активност на тима, обаче, не можа да изтръгне първата победа на тима в шампионата на нацдивизията. Реферът г. Тодор Атанасов води играта с авторитет и умение и не позволи в целия й развой нито един инцидент, какъвто лесно би произлязъл в една равна игра с равен резултат.” („Спорт”).
Така дебютирал отборът в червено-черно-бяло сред футболния елит – извоювайки достоен резултат срещу самия държавен първенец. Доблестното представяне на спортклубци и техният висок морал не можели да не получат признание от българската преса: “Новият член на дивизията Спортклуб със своята амбициозна, устремна и нападателна игра извоюва първата си точка.” (“Спорт”); „Второто полувреме за спортната публика бе една демонстрация на академична игра от страна на двата състезаващи се тима. Пловдивчани отдавна не бяха виждали такава устремна и същевременно джентлеменска игра.” (“Борба”); „Играта и на двата тима беше великолепна, с известно надмощие на Тича.” (“Юг”).
А най-големият вестник на столицата – “Дневник”, избрал красноречиво заглавие за репортажа от пловдивския мач: “Сполучлив дебют на Спортклуб Пловдив”.
В-к Спорт 17 окт. 1938г.
В-к Борба 17 окт. 1938г.
В-к Дневник 17 окт. 1938г.
Такъв бил начинът, по който нашият Локомотив Пловдив се изправил за първи път срещу единия от клубовете, изградили днешния Черно море. Недълго време след 16 октомври 1938г. пловдивските червено-черно-бели щели да срещнат и другия клуб, чийто съюз с Тича породил Черно море. А именно: славният клуб на зелената детелина, трикратен държавен първенец и двукратен финалист за титлата – Владислав Варна.
За този сблъсък обаче тепърва ще имаме повод да говорим. Вместо това, бихме искали да разкажем за първия път, когато клубът ни срещнал в официален мач обединението между Тича и Владислав.
На 18 февруари 1945г. тогавашната власт обединила Тича и Владислав. Към онзи момент това били двата най-изявени клуба на Варна, едни стълбовете на българския футбол. За постиженията на Владислав вече писахме, а освен титлата от Националната дивизия, Тича преди това достигала на два пъти до финал за държавно първенство.
Мащабът на двата клуба най-впечатляващо се проявил през дебютния сезон на Националната дивизия, 1937/38г. – тогава те ожесточено се надпреварвали за титлата, за да завършат в крайна сметка на първо и второ място. В допълнение, Тича и Владислав били “вечните съперници” на варненския футбол. Още през 1942г. те отбелязали впечатляващо постижение, изигравайки мач №100 помежду си.
Да бъдат обединявани тези два клуба било абсурдно от спортна гледна точка. Ала обединението не подлежало на обсъждане. Както писахме, то станало на 18 февруари 1945г., а на така образувания клуб поставили име “Т. В. 45”, тоест “Тича-Владислав 1945г.”. След множество преименувания през годините, той от 1959г. се казва Черно море Варна – наследникът на Тича и Владислав.
За първи път Локомотив Пловдив срещнал обединението на Тича и Владислав през есента на 1945г. Тогава клубът ни носел името “С. П. 45” (“Спортклуб-Парчевич 1945г.”), дошло вследствие приобщаването на католическия спортен клуб.
Двубоят между С. П. 45 и Т. В. 45 бил отново на пловдивска земя и отново за държавно първенство. То се провеждало по система на преки елиминации от по един мач.
Пловдивчани и варненци трябвало да се срещнат на четвъртфиналната фаза, а денят на техния сблъсък бил неделя, 16 септември 1945г. Интригата на двубоя се усилвала и от факта, че ден по-рано другият пловдивски представител за държавно първенство – Ботев, бил елиминиран у дома от софийския Локомотив. По този начин тимът в червено-черно-бяло, първенец на Пловдив за същата година, въплътил всички надежди за отстояване на пловдивската футболна чест. Единадесетте момчета, призвани да сторят това, били: Сетрак Задикян, Методи Караянев, Димитър Батинов, Борис Белков, Христо Бъчваров, Георги Киров, Стефан Паунов, Георги Фурнаджиев, Атанас Тодоров, Тодор Атлиев, Иван Лазаров.
Прочитайки имената им, виждаме, че седмина от тях бяха играли и при дебюта на тима в Националната дивизия – онзи мач от 1938г., донесъл достойно извоювано равенство срещу държавния първенец. Тези седмина били Методи Караянев, Димитър Батинов, Борис Белков, Георги Киров, Стефан Паунов, Атанас Тодоров и Иван Лазаров. А неизменна част от тима продължавали да са Аспарух Караянев и най-опитният, ветеранът на тима – 34 годишният Христо Попов. Те обаче останали резерви в този мач, стискайки палци на своите приятели на терена.
За битката на червено-черно-белия тим срещу обединените сили на двата могъщи варненски клуба разказал “Народен спорт”: “Спортен Пловдив вчера и днес живя с треската на държавното футболно първенство. Двете срещи, които се произведоха тук, предизвикаха грамаден интерес. Това пролича особено днес, когато състезанието между варненския ТВ45 и местния СП45 бе събрало на игрище “ЖСК-Левски” може би над 8,000 души. …
Още с първите си прояви състезанието очерта борческа игра еднакво и за двата тима. Амбицията е голяма. За надмощие още не може да се говори, защото и пред двете врати се редят постоянно интересни и опасни положения. Но и пред двете врати всичко отива неизползвано. Все пак, в 30 мин. Лазаров пробива устремно и успешно, бие сполучливо, вратарят само отбива, изпуска топката и притеклият се Фурнаджиев бележи – 1:0 за СП45. В оставащите 15 мин. и двата тима продължават доста разменени напредвания, но резултатът не се променя.
Второто полувреме започва с още по-голяма амбиция. Варненци полагат усилия за изравняване и успяват да вземат инициативата. Пловдивският тим прави откъслечни напредвания. В 15-та мин. нападението на ТВ45 прави успешно слизане към вратата на домакините, Радев пласира удобно на Йорданов и той постига изравняването. Именно сега амбицията и в двата тима порасна извънредно много. Желанието за победен гол, обаче, в двете редовни полувремена не се сбъдна нито за пловдивци, нито за варненци. Така се стигна до две продължения по 15 мин.
Ако трябва да се характеризира играта в тях, ще споменем, че тя бе бойка, особено амбицирана, толкова изпълнена с желание за победа, че навремени се стигаше до грубости. В 10-та мин. Радев успя да увеличи резултата на 2:1 за ТВ45. Във второто полувреме от продължението нервността в играта бе засилена още повече, грубостите зачестиха и това принуди рефера да отстрани Бъчваров от СП45 и Калъчев от ТВ45. Две минути преди края Тодоров постигна втория гол за пловдивци и състезанието и след две продължения не можа да излъчи победител. Срещата ще се преиграва отново утре.
Реферът ръководи играта добре, но не можа да овладее играчите, някои от които си позволиха своеволия. Публиката през двете редовни полувремена се държа добре, но при продълженията навлезе в игрището и трябваше играта да бъде спирана.”
В-к Народен спорт 17 септ 1945г.
В-к Народен Спорт 17 септ. 1945г.
Такава драма предложил четвъртфиналът за държавно първенство! Претъпканите пловдивски трибуни преживели 120 минути на напрежение, борба и страст, видели четири гола – последният от които, щастлив за момчетата в червено-черно-бяло, дошъл едва две минути преди края. Ала усилията на двата достойни съперника оставали напразни – защото все още полуфиналист за държавно първенство не бил излъчен. Така пловдивчани и варненци трябвало да се срещнат повторно – точно ден след първия им сблъсък, на същото игрище.
Отново „Народен спорт” отразил вълнуващия им двубой: “В понеделник, 17 т.м., в Пловдив при стечение на осем хилядна публика се преигра много интересната футболна среща за държавното първенство между областните първенци СП45-Пловдив и ТВ45-Варна, завършил в неделя наравно. Тимовете се представиха на футболния съдия Димитров от София в състав: СП45 – Задикян, Батинов, Караянев, Атлиев, Бъчваров, Белков, Лазаров, Паунов, Попов, Фурнаджиев и Тодоров. …
Началният удар имат гостите, но веднага топката се поема от СП45, които правят едно бързо слизане към противниковата врата. Варненци успяват в 6 мин. да прехвърлят към вратата на СП, където става едно меле, което е ликвидирано с мъка от вратаря. Играта се пренася бързо и живо от врата на врата, като леко се очертава надмощието на СП45. Около 12 мин. играта се задържа в полето на ТВ, като на няколко пъти е сериозно застрашена вратата им. В 29 мин. отбраната на ТВ прехвърля и след корнер благодарение на вратаря е спасен почти сигурен гол. Следващите минути топката отново се пренася от врата на врата, без някоя от страните да успее да открие. Едва в 36 мин. лявото крило на СП поема и подава пред самата врата за Попов, който бие във вратата, отбитата топка е отново посрещната от Попов и резултатът е открит – 1:0 за Пловдив. Последните минути има опасни моменти пред двете врати, без резултатът да бъде променен.
След почивката пловдивчани дават още по-жива и амбициозна игра. В продължение на 25 мин. играта се задържа в полето на ТВ, като вратата е постоянно нападана, но без резултат. Само в 18 мин. ТВ успява да мине средната линия. На 25 мин. при едно добре комбинирано, с високи прехвърляния слизане към вратата на СП, Николов бие не особено силно във вратата, вратарят спокойно пресреща, но теренът излъгва и топката в ляво от вратаря спокойно влиза в мрежата. Резултатът е изравнен 1:1.
Играта става още по-интересна, жива и бърза. У гостите се появява умора. Надмощието е отново в СП. Въпреки постоянните нападения на СП и голямата борбеност, резултатът остава непроменен. ТВ прави само откъслечни нападения, които не дават резултат. Битите над двете врати корнери също не дават резултат, при което положение реферът дава край на полувремето, като се дават две продължения от по 15 мин.
Първото продължение е добре започнато от варненци. Скоро пловдивци се окопитват. В 8-та мин. Попов умело подава на Паунов, който минава отбраната и изпраща топката в мрежата, като покачва на 2:1 за СП, при който резултат завършва първото продължение.
Във второто продължение СП започват още от първата минута, реферът отсъжда фаул, създава се едно меле пред вратата на Тича-Владислав и Паунов успява да покачи на 3:1 за СП. В следващите 10 мин. играта се задържа изцяло в полето на ТВ. В 11-та мин. Попов успява удобно да прехвърли на Паунов, който почти неспасяемо с бомбен шут праща топката отново в мрежата и при краен резултат 4:1 за СП завърши една от най-интересните и оспорвани в продължение на 240 мин. игра.”
В-к Народен Спорт 24 септ. 1945г.
Така завършило преиграването на четвъртфинала – с гола на Христо Попов и хеттрика на Стефан Паунов пловдивчани извоювали място на полуфинал за държавно първенство. Трябвали им цели 240 минути, за да сторят това – но пък всяка секунда усилие си струвало: защото до прекия сблъсък за титлата вече ги делял един-единствен мач!
На този паметен двубой предстои в скоро време да обърнем специално внимание.
