Използваме гостуването на Локомотив Пловдив на Черноморец Бургас, за да представим първия мач между двата клуба.
в-к Седем дни спорт, 3 септ. 2003г.
По мнението на най-авторитетния статистик в българския футбол – Димитър Попдимитров, клубовете Локомотив Пловдив и Черноморец Бургас се срещнали за пръв път през 1938г. Присъединяваме се към написаното – защото именно такива са историческите факти.
Както още се вижда от илюстрацията, Димитър Попдимитров посочва, че през 1938г. Черноморец е носел настоящото си име, а Локомотив Пловдив се казвал Спортклуб. За първи път тези два клуба играли официален двубой помежду си на 30 октомври. Равнището било най-високото в българския футбол – Националната футболна дивизия. Тя била основана година по-рано (1937г.) и включвала десетте най-силни български отбори.
Черноморец играел в дивизията и през втория й сезон – тъй като успял да се спаси от изпадане за сметка на пловдивския Ботев. Колкото до Спортклуб – той дебютирал сред футболния елит. При това, гостуването в Бургас щяло да бъде и първото изобщо гостуване на червено-черно-белите в дивизията.
От друга страна, мачът се оказвал своебразно “дерби” – защото се срещали двата представителя на Южна България в Националната дивизия. Всички останали осем тима били от Северна България (София, Варна и Русе).
И тъй, “южняшкото дерби” било насрочено за 30 октомври 1938г. В неделния следобед, на бургаски терен излезли тези единадесет пловдивчани в червено-черно-бяло: Димитър Маринов, Димитър Батинов, Тома Томов, Борис Белков, Никола Белков, Методи Караянев, Атанас Тодоров, Аспарух Караянев, Христо Попов, Стефан Паунов и Георги Киров.
в-к Спорт 1938г.
Около 4 000 души се стекли на игрище “Казармите”, за да станат свидетели на оспорван и мъжки двубой. Той бил разказан от “Спорт” с такива думи: “Зажаднели за шампионатна борба, играчите на Черноморец още с почването на мача се впускат в нападение с добре замислени и проведени атаки и поставят в затруднение крайната отбрана на Спортклуб. Един силен удар на Лафчиев праща топката в дирека, а Андрейчев и Жеков на два пъти дават в ръцете на Маринов. Въпреки че до 15-та мин. Черноморец е с очертано надмощие, първият гол е в полза на Спортклуб. В 16-та мин., при едно откъсване, голкипърът на Черноморец прави грешка, пропуща да улови една висока топка и Попов с глава бележи. Четири минути по-късно, обаче, Жеков и Андрейчев комбинират успешно и Андрейчев от 20 метра праща топката в мрежата на Маринов. Играта продължава да се води с променливо надмощие, а в последните 15 мин. отново се очертава инициативата на черноморци.
Със започването на втората половина, нападението на Черноморец сервира редица добре проведени атаки. В 7-та мин., след една комбинация между Жеков, Лафчиев и Андрейчев, топката попада в Лафчиев и той от 30 метра със силен удар покачва на 2:1 за своя тим. Увеличеното голово съотношение дава оттенък и върху играта. Пловдивчани започват крайна остра игра и контузват последователно Жеков и Евстатиев. Мачът следва с променливо надмощие, но се чувствува господството на домакините. Целият тим работи задружно, съществува добра връзка между отделните линии и между самите играчи. Атаките завършват обикновено с удари в гола. Победата бе почти осигурена. Хилядната публика акламира стегнатия тим на Черноморец. И времето почти изтича. Почти… защото в самия край на състезанието, в 44-та мин., пак поради грешка на вратаря, Караянев с глава изравнява.
Черноморец се показа днес с напълно стегнат тим, който бе много добре технически и тактически. Загуби поради малшанс едната точка. Тимът на пловдивци се очерта като остър и груб тим. Играчите му са физически добре сложени и с това подсилват острата си игра.”
По такъв начин, борейки се до край, тимът в червено-черно-бяло успял да извоюва равенство. Головете на Христо Попов и Аспарух Караянев дошли да увенчаят задружните усилия на отбора.
Играта, която показал представителят на Пловдив сред футболния елит, била оценена по достойнство от софийския “Дневник”. Коментирайки равенството в Бургас, вестникът писал: “Тъй като предварително победата бе присъдена за Черноморец, игрището бе масово посетено от публика, която бе дошла да акламира една победа на своя клуб. Това, обаче, което се разви на терена, показа, че гостите не са тим за пренебрегване. В първото полувреме Спортклуб имаше моменти, които, ако бяха реализирани, сигурно щяха да му осигурят победата.”
Такъв бил първият мач между Локомотив Пловдив и Черноморец Бургас – гостувайки, пловдивчани показали сърцата и устремна игра, която донесла драматично изтръгнато равенство.
Бихме искали да завършим статията с един любопитен факт, касаещ първата визита на нашия клуб край морето.
Използвайки гостуването на пловдивчани, друг бургаски клуб, Левски, отправил покана за приятелски мач. Тя била уважена, а мачът – насрочен за 1 ноември 1938г. Допускаме, че той бил част от проявите, чрез които тържествено се отбелязвал Деня на народните будители. Правим такова допускане, защото точно след година Спортклуб щял да получи друга покана да гостува за приятелски мач, чрез който да бъде отбелязан Деня на народните будители. При това, поканата идвала от възможно най-престижния съперник – самия държавен първенец, Славия София. Ала за това ще имаме специален повод да разкажем.
Колкото до приятелския мач срещу Левски Бургас – в него спортклубци изявили своята футболна стойност. Въпреки делничния ден, бургаската публика отново се стекла, за да наблюдава двубоя срещу пловдивчани, които оправдали този интерес. Както писал “Спорт”, “гостите проличаха с добрата си игра веднага след почването.”
Така още в 7-та минута лявото крило Атанас Тодоров открил за тима в червено-черно-бяло. В 19-та централният нападател Христо Попов изпълнил своя специалитет – пряк свободен удар, и резултатът вече бил 2:0 за Спортклуб. След още 5 минути разликата станала класическа – при мелле в наказателното поле на домакините техен защитник отправил топката в собствената врата.
Така завършило полувремето, а, въпреки надмощието на Левски и стремежа за поне почетен гол, резултатът 3:0 се запазил като окончателен.
Трябва да се каже, че тази победа на спортклубци носела престиж. Било така, защото Левски Бургас, ако и да не членувал в Националната дивизия, съвсем не бил тим за подценяване – напротив, месец и половина преди това достигнал до полуфинал в турнира за Националната купа (Царската купа).
