"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Локомотив Пловдив срещнал за първи път в официален мач тима на Ловеч сравнително късно – едва през есента на 1977г. Тогава ловешкият тим носел името “Кърпачев”, а мачът бил от 1/32 фаза на турнира за Купата. За сметка на сравнително “позакъснелия” дебют, то мачът от късната есен на 1977г. представлявал твърде ярка изява на една от най-характерните локомотивски черти… Сякаш да уравновеси познатото с непознатото, дебютният мач на Локомотив срещу тима от Ловеч ни разкрива нещо наистина неочаквано. Всичко това ще откроим в следващите редове.

На 10 декември 1977г. пловдивският “Отечествен глас” анонсирал мачовете, които на следващия ден щели да изиграят отборите от Пловдивски окръг в турнира за Купата на съветската армия. Анонсите започвали с черно-белия тим: “Футболистите на “Локомотив” (Пловдив) едва ли ще имат много проблеми срещу деветия в класирането в северната “Б” РФГ – състава на “Кърпачев” (Ловеч). Като домакини в есенния дял от шампионата в “А” РФГ пловдивчани не допуснаха никой да ги победи. Смятаме, че това не ще е по силите и на поредния гост.”

Наистина, макар да не се представял на нивото си от предходните сезони, Локомотив Пловдив бил твърде стабилен в изявите у дома през есента на 1977г. Освен че не допуснал загуба, черно-белият тим записал и една респектираща победа – 3:0 над ЦСКА. Ето защо в епилога на полусезона, особено на собствен терен, не можело да се допуска, че локомотивци могат да се затруднят срещу гостуващия ловешки тим. Още повече, че той стоял на незавидното 9-то място в северната “Б” група. Да, такива биха били обикновените и резонни очаквания комай за всеки друг тим, но не и за локомотивския – защото наглед “лесният” мач далеч не се оказал тъй лесен… Отразявайки го, “От. глас” избрал симптоматично заглавие – “Стара история”, като думите на вестника били такива: “На тежкия терен на стадион “Хр. Ботев” “Локомотив” започна мача си с “Кърпачев” (Ловеч) много леко, с подчертано самочувствие и вяра в добрия край на срещата. Но той бе съставът, който трябваше да догонва в резултата. И това “непредвидено” обстоятелство съвсем обърка сметките на пловдивчани. Надмощието остана до края на срещата, но струва ми се, че подценяването – тази стара история, сложи отпечатък върху цялостното представяне на “Локомотив”. Все пак по-добрият победи, но трябваше да даде допълнителен труд за неумението си да се мобилизира в този мач. Отново най-висока оценка заслужи Бонев. Добре свърши работата си и Гавраилов. На другия полюс се оказа Делчев, който на няколко пъти вършеше това, което е задължение на защитата.

“Локомотив” – “Кърпачев” – 4:2, 0:1 – Тодоров (9 –дузпа), 1:1 – Бонев (27), 2:1 – Керимов (79 – дузпа), 2:2 – Лалов (81), 3:2 – Бонев (98), 4:2 – Дюлгеров (118).

Съставът на пловдивчани: Гавраилов, Добрев, Танов, Пеев, Чавдаров (99 Балевски), Овчаров (75 Маламов), Делчев, Бонев, Дюлгеров, Иванов, Керимов.”

По такъв начин преминал първият официален мач между Локомотив Пловдив и отбора от Ловеч, днешният Литекс. Както в началото писахме – този мач откроил една тъй позната локомотивска черта – към “лесните” мачове да се подхожда “разкрепостено”, така че да се превърнат в изпитание. Да, колко е типично това за локомотивеца: да подхожда с щедрост на духа, кавалерски и великодушно, с благородство – което неизменно превръща „лесните” мачове и „лесните” съперници твърде костеливи, мъчителни, препъващи…

Другото, което направи впечатление – стадионът “Хр. Ботев”, мястото, където се изиграла срещата Локомотив Пловдив – Кърпачев Ловеч. От една страна, това бил практичен вариант – защото “титулярът” Тракия Пловдив гостувал за Купата в гр. Гълъбово. От друга страна, това бил закономерен вариант – защото от средата на 60-те години Локомотив останал без свое игрище, което да приеме мачове на високо ниво. Старото игрище на Асеновградско шосе нямало тези възможности, а отборът играел на Градския стадион. Същевременно, от 1969г. започнало строителството на комплекса в парк “Лаута”, но то вървяло изключително бавно (завършвайки чак през есента на 1982г.).

Ала Локомотив Пловдив изиграл през 1977г. мача за Купата на ст. “Хр. Ботев” не само като практичен или неизбежен вариант – този вариант съдържал още и историческа закономерност. Защото ст. “Хр. Ботев” всъщност бил построен върху игрището на Френския колеж, а “титулярът” Тракия Пловдив станал титуляр там едва от 1961г. – когато бил настанен на новопостроения стадион. Дотогава клубът нямал общо с това игрище, а от 20-те години до края на 50-те то било ползвано, освен от колежанския тим, още от Спортклуб и Парчевич. Впрочем, в сайта има специална статия, посветена на игрището на “Св. Августин”, днешния стадион “Хр. Ботев” – тя в детайли разглежда неговата биография, съдържайки много илюстрации (една от тях разказва как през 1957г. Христо Бъчваров подготвял Локомотив Пловдив на игрище “Колежа”).

Такъв бе погледът ни към първия официален мач на Локомотив Пловдив срещу днешния Литекс Ловеч. Тъй като срещите между двата тима бяха твърде редки допреди петнадесетина години, то бихме искали да представим и техния втори официален мач. Още повече, че той има ореола на един от най-знаковите мачове в клубната история…

* * *

Вторият официален мач между Локомотив Пловдив и днешния Литекс Ловеч се изиграл на 13 август 1983г. Той станал епилог на знаменитата за черно-белите 1983г. В нея те извоювали Купата на съветската армия, а всеотдайната им публика записала няколко изумителни постижения. Най-напред била срядата на 16 март – тогава на Градския стадион в Пловдив се събрали 40 000 души, за да наблюдават мач от “Б” група (срещу Берое). Това постижение остава ненадминат рекорд по посещаемост за втората дивизия, още повече че бил поставен в делничен ден и въпреки прякото телевизионно предаване! След това дошли черно-белите “десанти” в Ихтиман – около 10 000, на финала за Купата в София – около 20 000, квалификационния мач в Бургас – около 3 000, отново в делничен ден (преценката е на местния “Черноморски фронт”). Накрая, дошло се и до паметния реванш срещу Черноморец – на който “Лаута” се пръскала по шевовете, едва побирайки 20 000 души, а отвън, в горичката, имало още толкова пловдивчани! Ала всичко било напразно… Локомотив Пловдив така и не успял през лятото на 1983г. да се завърне в “А” група. Ала съдбата му била подготвила още един, последен шанс.

На 9 август 1983г. “Труд” поместил една информация, разпространена от БТА: “На заседанието си на 8 август т.г. бюрото на Българската футболна федерация разгледа получените на 5 август т.г. от компетентни органи материали, свързани с договарянето чрез подкуп на резултата от срещата за първенство на “А” РФГ между отборите на “Черно море” и “Спартак” – сезон 1982/83г., състояла се на 21 май 1983г. във Варна и завършила при резултат 2:0 за “Спартак”. Доказано е по безспорен начин, че крайният изход от мача е договорен и купен от ръководството на ДФС “Спартак” (Плевен) и от състезатели на ФСФС “Черно море”. Установено е и наличието на извънсчетоводна каса в ДФС “Спартак”, която е използувана за тази цел. Във връзка с това бюрото на БФФ изважда отбора на “Спартак” от състава на “А” РФГ заради извършен подкуп и наличие на извънсчетоводна каса и го включва за първенството 1983-1984г. в състава на северната “Б” РФГ. Предлага на бюрото на ЦС на БСФС: да извади от редовете на БСФС футболистите от “Черно море” Б. Манолков и Ив. Иванов; отнема завинаги състезателните права на футболистите от “Черно море” Ив. Дончев и Г. Кондов; спира състезателните права за две години на Р. Рафиев и Св. Светозаров от “Черно море”. Определя квалификационен мач за попълване състава на “А” РФГ за сезона 1983-1984г. между отборите на “Осъм” (Ловеч) и “Локомотив” (Пловдив). Дава право на “Черно море” да картотекира в извън определените от БФФ срокове за сезона 1983-1984г. до 6 нови футболисти от отборите на “Б” РФГ.”

Ето че пред Локомотив Пловдив и Осъм Ловеч се откривал шанс да атакуват елитната футболна група. А били посочени именно те, защото именно тези два тима били победените в квалификациите през месец юни за “А” група. Няколко дни след като оповестил за решенията на БФФ, отново “Труд” допълнил: “Българската футболна федерация е решила победителят в съботния мач между отборите на “Осъм” (Ловеч) и “Локомотив” (Пловдив) да заеме мястото на плевенския “Спартак” и да играе в “А” РФГ по неговата програма. Ако победи “Осъм”, то “Спартак” ще заеме неговото място и ще играе по неговата програма. При победа на “Локомотив” обаче от северната “Б” група ще бъде изваден отборът на “Металург” (Перник) и “Спартак” ще заеме неговото място, а “Металург” ще бъде включен в южната “Б” група на мястото и по програмата на “Локомотив”.

Така всичко било определено и ясно – в събота, на 13 август 1983г., Националният стадион в София щял да приеме баражен мач за попълване на “А” група между Локомотив Пловдив и Осъм Ловеч. Регламентът бил като на финал за Купата – при равенство в 90-те минути се играят две продължения от по 15 минути, а при ново равенство – дузпи.

Ала само три дни преди баража била насрочена демонстративна среща – на Градския стадион в Пловдив щели да се срещнат Локомотив и Тракия. Ето как протекъл този дерби-мач: “При голям интерес на стадион “Девети септември” се състоя футболната среща между отборите на “Тракия” и “Локомотив”, средствата, от която ще бъдат внесени във фонда “Странджа-Сакар”. Още след първия съдийски сигнал двата отбора заиграха бързо и напористо. Бързо се редуваха атаките и към двете врати, като добри шансове за гол пропуснаха Бакалов, Пехливанов и Блангев от “Тракия” и Курбанов и Сотиров от “Локомотив”. Като прибавим към това и няколко атракции от висша класа на Бонев, обявен за най-добър играч на мача, може да дадем висока оценка за първото полувреме на мача. През втората част бяха направени много смени. Локомотивци излязоха с юношеския си състав, за да съхранят силите си за квалификацията в събота. Темпото на играта спадна и никой от двата състава не можа да отбележи гол. Стигна се до изпълнение на дузпи, в които по-точни се оказаха тракийци и победиха с 5:4. “Тракия”: Вичев, Юруков, З. Николов, Мачкански (Блангев), Хорозов, Бакалов, Костадинов (Дерменджиев), Симов (Танев), Пехливанов, Пашев, А. Николов (Стойнов). “Локомотив” – І полувреме: Стайков, Анчев (Беделев), Курбанов, Николов, Станков, Миков, Сотиров, Бонев, Ераносян, Камалиев, Бурнарски.”

Най-сетне денят на мача дошъл. Пловдивският “Отечествен глас” публикувал емоционален призив към черно-белия тим, озаглавен “Всеотдайност до край!” – изтъквайки неговата футболна стойност и закономерните очаквания за успех. За самия баражен мач пловдивският вестник разказал: “Точно 300 минути игра бяха необходими на пловдивския “Локомотив”, за да се завърне в “А” РФГ. Но от тези триста минути 120-те бяха най-тежките, най-инфарктните. 40 000 души бяха изпълнили националния стадион “В. Левски”, за да наблюдават квалификационния мач за влизане в групата на майсторите между отборите на “Локомотив” и “Осъм” (Лч). Повечето не криеха симпатиите си към носителите на Купата на Съветската армия, вярваха в техния успех. На практика обаче се получи един мач, който в никакъв случай не отговаряше на реномето на пловдивчани. Отдавна не бяхме виждали железничарите толкова немощни, толкова тактически объркани. От мач на годината те направиха може би най-слабата си среща за тази година. “Черно-белите” пропуснаха психологическия момент да нанесат решаващ удар, след като поведоха в резултата, позволиха на противника дълго време да владее положението на терена и да изпълни два пъти повече ъглови удари. Дори направиха повече нарушения, отколкото футболистите от Ловеч – 38 срещу 29. А това говори за малък футболен опит, за неумение да се използува конюнктурата на двубоя. Снощният футбол бе твърде непривлекателен. Може би времето на единствен квалификационен двубой, в който всичко се решава “ва банк”, бе сковало футболистите, може би напрежението бе марка “Супер”, но така или иначе играта бе много по-близо до “Б”, отколкото до “А” група, дори и при нашите критерии. Много хаос и много брак имаше в играта на двата отбора. Представителите на северната “Б” РФГ демонстрираха добро, бързо нападение, което не един и два пъти разтегна пловдивската отбрана. Добре че Курбанов бе човекът, който запълваше зейналите ями – и от ляво, и от дясно, и от центъра. Напред пък отново ветеранът Бонев трябваше да решава всички проблеми на “Локомотив”. Националът Садъков се видя само при победния гол. Наистина, изработи го майсторски, но това ли бе играта на Садъков до 114-та минута! Впрочем, единствено за продълженията отборът заслужава поздравление. Тогава се разиграха всички. Сотиров бе като вихър и сервираше топка след топка, но Ераносян бе забравил как се вкарват голове. Така или иначе обаче в допълнителните 30 минути пловдивчани доказаха, че са по-добрият отбор.

След три години прекъсване “Локомотив” е отново член на майсторската ни футболна група. Честито! Но след това “Честито!” не трябва да се забравя, че идват далеч по-сложни, далеч по-тежки срещи. “Локомотив”: Стайков, Анчев, (46 – Калканов), Курбанов, Николов (74 – Камалиев), Станков, Миков, Сотиров, Бонев, Ераносян, Садъков, Бурнарски. “Осъм”: Паралийски, Хубчев (97 – Цанев), Зарев, Василев, Блажев (46 – Дюлгеров), Минков, Линков, Лазаров, Николов, Трендафилов, Кюрдов. Голмайстори: 1:0 – Сотиров (16), 1:1 – Василев (55), 2:1 – Садъков (114).”

* * *

По такъв начин Локомотив Пловдив изиграл втория официален мач срещу днешния Литекс и по такъв именно начин черно-белият тим се завърнал в елитната група – с перипетии, страсти, изстрадано. По локомотивски! И най-впечатляваща отново била изявата на всеотдайната публика в черно-бяло. Ето какво писала българската относно публиката в баражния мач на 13 август 1983г.

“Народен спорт”: “Решението на Българската федерация по футбол “Локомотив” (Пд) и “Осъм” (Ловеч) да играят квалификационен мач за попълване състава на “А” РФГ (след изваждането на “Спартак” (Пл) предизвика много вълнения, задоволства и недоволства, коментари, но в края на краищата на националния стадион “В. Левски” дойдоха близо четиридесет хиляди любители на футбола (по-голяма част от Пловдив и Ловеч).”

“Труд”: “Шампионатът 1982/83г. не помни такъв сбор на националния стадион. Така е, когато има оправдан интерес, когато се знае, че двата отбора ще хвърлят всички сили за завоюване на победата, без уговорки, без задкулисни сметки. Така, както бе във финалния мач за купата на Съветската армия между два извънстолични отбора “Локомотив” (Пд) и “Чирпан”. Тогава същата тази публика аплодира мъжествената, всеотдайна игра на 22-та футболисти и остана напълно удовлетворена след многото скучни, безлични игри в “А” група.

Сега, когато след машинациите на ръководството на “Спартак” (Пл) отборът му бе изваден от групата и бе насрочен допълнителен квалификационен мач между игралите вече квалификации втори отбори в “Б” групи “Локомотив” (Пд) и “Осъм” (Ловеч), зрителите знаеха, че ще присъствуват на един жив двубой и затова се стекоха масово на стадиона. Това не бяха само горещи привърженици на двата отбора, дошли специално от Пловдив и Ловеч, но и хиляди приятели на футбола от столицата. … Така “Локомотив” (Пд) след дълго отсъствие се завърна в групата. Но той ще има проблеми със защитата и с проявите на някои състезатели, и със зрителите – на стадиона полетяха няколко саморъчно направени бомбички.”

“Отечествен фронт”: “Получили изненадващо втора възможност да кандидатствуват за “А” РФГ (да припомним, че и двата отбора бяха победени в редовните квалификации), съперниците изиграха мача в “турнирен стил” – амбициозно, всеотдайно и безкомпромисно. Пловдивчани започнаха с по-голямо самочувствие и успяха да се възползуват от явното смущение на съперника, който очевидно се оказа в необичайна обстановка между почти пълните трибуни на националния стадион.”

“Старт”: “След няколко пропуска на играчи от Ловеч, при които многобройната публика на националния стадион облекчено въздъхна (явно гостите от Пловдив бяха повече, за тях тази година “В. Левски” стана втори дом), Сотиров, през ръцете на вратаря Паралийски, откри – 1:0.” И още от “Старт”: “Годините не значат всичко! Така най-кратко можем да охарактеризираме новия стар познайник, който след 3-годишно “изгнание” се завръща в голямото семейство. Наистина в “Локомотив” и опитът, и опитните играчи не са малко. Някои – Стайков, Бонев, Курбанов – изживяват втора, че и трета младост. Води ги надеждата, че още не са казали всичко, че още не са дали всичко от себе си. Вярата, че годините не са всичко в сложна игра като футбола, където тъкмо рутината често взема връх над младостта. Новият треньор Ангелов, който замести отишлия в Кипър Ат. Драмов обаче има страхове, проблеми. Нищо, че е горд с вярната, обичлива публика на “Локомотив”, която и в “Б” група препълваше стадиона в “Лаута”. Нищо, че е щастлив от още по-големия ентусиазъм – и труд! – на колегите си, работещи в школата. Колкото и да “раздава” на другите (сега укрепи “Спартак” с Найденов и Трингов), “Локомотив” създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от които остават верни на своя клуб. Както остана верен на родното гнездо Бонев – примерът на капитана води останалите.”

А вярната, всеотдайна и обичаща публика на Локомотив Пловдив изявила себе си само четири дни след баражния мач срещу Осъм Ловеч. На 17 август 1983г., при тържественото откриване на първенството в “А” група, на Градския стадион в Пловдив се събрали 50 000 пловдивчани – за да ознаменуват завръщането в елита на своя тим!