Използваме съботното гостуване на Академик София в Пловдив, за да представим първия мач на нашия клуб срещу този противник. Той се изиграл през пролетта на 1950г., а равнището било възможно най-високото: елитната футболна група.
Академик София дебютирал там – а за Торпедо Пловдив това бил втори пореден сезон в елитната група. Променено обаче било името на клуба – в предходния сезон той се състезавал като „Славия Пловдив”. Всичко друго оставало неизменно: играчи, цветове, екипи, привърженици.
В съответствие с това, пресата не можела да третира по друг начин Торпедо Пловдив, освен като дотогавашен участник в елитната група. Точно както третирала, например, Динамо София (Левски) или Строител София (Славия).
Прочее, на 23 април 1950г. Торпедо Пловдив трябвало да посрещне Академик София в мач от елитната група. Първенството се провеждало по съветски модел – пролет/есен, като това бил седмият кръг от надпреварата.
За този мач пловдивският „Отечествен глас” разказал: “Още със започването на играта пролича, че торпедовци ще вложат всичките си сили за излизане като победител от срещата. Първите 25 мин. от срещата преминаха под знака на взаимни слизания, като “Торпедо” упражни натиск и подчертано имаше инициативата. …
Резултатът бе открит в 37-та минута. Десният инсайд Бъчваров с отсечен удар успя да отбележи първия и единствен гол в мача. Играта се особено оживи със започване на второто полувреме, когато академиците направиха опит за изравняване. Бързите пробиви обаче на нападателите на “Торпедо” не им дадоха възможност да наложат надмощие.
В завчерашната среща отборът на пловдивския представител в РФГ показа явен напредък, което се дължи на уместното разместване на играчите му. Голямата борбеност, която показаха торпедовци, се прояви по време на целия мач. Състезателите му, знаейки, че този мач е от особена важност, вложиха амбиция и показаха данни, които могат само да радват.
Илюстр. 1
Илюстр. 2
Илюстр. 3
Победата на “Торпедо” е напълно заслужена и ако не бе самоотвержената игра на вратаря на “Академик”, който предпази отбора си от по-голям голов резултат, същият сигурно щеше да бъде друг. Особено добре се представиха Бъчваров, десният полузащитник Лазаров и център-хафбека Събев, а така също и вратарят Делчев. … Победата, която спечели “Торпедо”, трябва да послужи за поощрение на играчите и им даде нов импулс в предстоящата среща в Плевен, където те ще трябва да се борят и непременно да изтръгнат победата. В същото време системната работа на треньора Н. Щерев трябва да продължи.” (ил.1-3)
На снимката, предоставена ни от сина на Христо Бъчваров, Камен Бъчваров, се вижда моментът, в който победният гол бил отбелязан. Надписът е от ръката на самия Христо Бъчваров…
Когато се вгледаме в играча на заден план (и познавайки изобщо екипировката през този сезон), може да различим екипа на Торпедо Пловдив: червени фланелки, черни гащета, червено-черни хоризонтално раирани чорапи.
С абсолютно същия дизайн на екипите този отбор в предходния сезон играл под името Славия Пловдив – а с абсолютно същия дизайн му предстояло да играе (от 1951г.) и с името Локомотив Пловдив.
Репортажът на „Отечествен глас” откроява няколко имена – Христо Бъчваров, Иван Лазаров, Петър Събев, вратаря Делчев. Първите трима от тях се състезавали рамо до рамо вече трета поредна година. В конкретния мач обаче постовете им били разместени: Иван Лазаров напуснал десния бек, за да заиграе като десен полузащитник – постът, на който още 17 годишен дебютирал в Спортклуб, Петър Събев от ляв защитник в този мач играл като централен. Наред с това, на вратата вместо Никола Аров застанал Делчев.
Тези размествания били дело на Никола Щерев (Старика) – големия пловдивски специалист, чиято треньорска кариера се поделяла поравно между Ботев и Левски (плюс престой в Казанлък). Най-сетне, през пролетта на 1950г. той застанал начело и на третия клуб от „голямата тройка” на пловдивския футбол – Спортклуб.
Разбира се, през 1950г. никой от тези три клуба не носел своето изконно име. Спортклуб се казвал „Торпедо”, Ботев бил „ДНВ”, а Левски и Ударник, обединявайки се, формирали „Спартак”.
Колкото до съперника от 23 април 1950г. – Академик София, трябва да се каже, че той се представил достойно в дебютния си сезон. Столичани извоювали престижните бронзови медали.
Пловдивчани, както и предходния сезон, останали на седмо място в класирането. Както и предходния сезон, тимът в червено-черно-бяло бил единственият, отстояващ честта на Пловдив сред елитното футболно общество.
Много интересна статия- благодаря за информацията. Продължавайте в същия дух!