Играейки през 60-те и 70-те години на Градския стадион, Локомотив спазвал дълголетната своя традиция – привличайки десетки хиляди пловдивчани по трибуните. (ил.48-54). Но как да било другояче? Та нали това бил “любимецът на Пловдив” – както пресата продължавала да нарича отбора в червено-черно-бяло.
Илюстр. 48
Илюстр. 49
Илюстр. 50
Илюстр. 51
Илюстр. 52
Илюстр. 53
Илюстр. 54
Илюстр. 55
Именно на Градския стадион Локомотив Пловдив встъпил в исторически за пловдивския футбол мач. На 23 септември 1964г. се изиграл първият в историята на Пловдив футболен мач на електрическо осветление. Срещнали се Локомотив Пловдив и Войводина Нови Сад в турнира за Купата на панаирните градове. (ил. 55)
Безспорно обаче, най-впечатляващ вид Градският стадион добил на 10 март 1965г. – когато гостуването на Ювентус предизвикало незапомнен в дотогавашната футболна история на Пловдив интерес. (ил.56-60)
Илюстр. 56
Илюстр. 57
Илюстр. 58
Илюстр. 59
Илюстр. 60
* * *
Междувременно, от 1967г. започнало проектирането, а от 1969г. – изграждането на новото клубно игрище в кв. „Лаута”. (ил. 61). Тъй като Локомотив можел само да мечтае за нужните средства, клубът предоставил финансирането на ЖП Управление Пловдив (ил. 62).
Илюстр. 61
Илюстр. 62
Ала финансирането (в което за малко се включила и община Пловдив) се оказало мъчително недостатъчно – и мъчително проточващо се! Арх. Здравко Василков разказа: „Първоначалният проект за стадиона, предложен от физкултурното ръководство на Пловдив, беше за само 10 000 души. По същото време бях главен архитект на града и силно се възпротивих на това. Успях да се преборя капацитетът на стадиона да бъде 23 000 седящи места и още около 2 500 правостоящи.
Колкото до средствата за строежа, те идваха от Министерството на транспорта. Но не директно на клуба, а на ЖП управление за изграждане на съоръжения в цяла Южна България. Ето защо средствата се разпределяха по усмотрение и понякога се отпускаха и се работеше на стадиона, друг път – с месеци не се вършеше никаква работа, защото нямаше средства, нямаше и работници.”
Да, при такива условия се строял стадионът в парк „Лаута”! Ето защо, Локомотив изиграл своя първи мач на него цели 13 години след първата копка! При това, „стадион” било твърде силно определение за направеното: защото всъщност имало само една трибуна – централната, а насреща й – другата „трибуна”, представляваща насип пръст!…
Сравнението с градския съперник би откроило контраста: през 1959г. местната политическа и спортна власт заедно с армията осигурили не само проектиране, но такова финансиране и работна ръка за ст. “Хр. Ботев”, че той бил построен за по-малко от две години! Нещо повече, било планирано да се направи за година и три месеца! (ил. 63, 64).
Илюстр. 63
Илюстр. 64
При това, стадионът бил напълно готов и несравнимо по-благоустроен в сравнение с този в квартал “Лаута”. Ето с какво разполагал целият комплекс: „…футболен стадион с лекоатлетическа писта и сектори, плувен комплекс и басейн, кула за скокове и съблекални, баскетболни и волейболни площадки със съблекални, тенис кортове и административна сграда.” (ил. 65, 66)
Илюстр. 65
Илюстр. 66
За да открие стадион „Хр. Ботев” се изсипало цялото партийно ръководство на Пловдив, плюс едни от най-важните фигури на тогавашния режим: “Зам.-министърът на народната отбрана ген.-лейтенант Д. Джуров, членът на ЦК на БКП и първи секретар на Градския комитет на БКП Т. Звездов, ген.-лейтенант В. Георгиев, секретарят на Градския комитет на БКП Хр. Серкеджиев, секретарят на Окръжния комитет на БКП Т. Костов, генералите Стоянов и Семерджиев, ген. Стоев – зам. завеждащ отдел на ЦК на БКП, полковник Митев, членът на бюрото на Градския комитет на БКП Д. Стоилов, председателят на ЦС на БСФС Ж. Колев, зам.-председателят на ЦС на БСФС Ив. Николов, секретарят на Градския комитет на ДКМС А. Трайков и др.
Малко по-късно спонтанни ръкопляскания заляха стадиона. На централната трибуна заеха място членът на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет А. Югов, министърът на вътрешната търговия Р. Христозов, председателят на Комитета по промишлеността Ат. Димитров, придружени от председателя на изпълнителния комитет на ГНС Ат. Костов.” (ил. 67, 68)
Илюстр. 67
Илюстр. 68
Разбира се, към 1959г. (началото на строежа) Ботев също търпял несгоди от липса на игрище. Било така, защото през 1949г. по силата на реорганизацията на спорта дотогавашното игрище „Ботев” било предадено на Динамо Пловдив (Ботев станал изцяло военизиран клуб, губейки права върху своето игрище).
Илюстр. 69
Така през 50-те години клубът трябвало да ползва Градския стадион или пък „Локомотив-Спартак” – принадлежащ на големия градски съперник. (ил. 69)
