Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 22 Окт.

1982г. Мартин Керчев - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Русе); играл в Локомотив (Русе) (1999/01, В група), Чикаго (Тръстеник) (2001-есен), Академик (Свищов) (2002-пролет, Б група), Спартак (Варна) (2002/03, А група), ЦСКА (София) (2003-есен, А група), Видима-Раковски (Севлиево) (2004-пролет/05, А група), Славия (София) (2005/09, А група), Черно море (Варна) (2009-есен, А група), Локомотив (Мездра) (2010-пролет, А група), Локомотив (Пловдив) (2010-есен, А група); Мачове/голове в А група: 143/11; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 31.07.2010 срещу Видима-Раковски (Севлиево) (1:1); Мачове/голове за младежкия национален отбор: 8/1 (2002/03)

1951г. Локомотив (Пловдив) - Академик (София) 0:0, Купа на Съветската армия, 1/2 финал, 2-ри мач

1961г. Александър Тасев - собственик на Локомотив (Пловдив) (2005-пролет/2007-пролет)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

Сякаш историята се повтаряла. Клубът изглежда повтарял 40-те години – време на оскъдица, ограничения, тегоби. Ала едновременно и години, в които червено-черно-белият клуб отстоявал футболната чест на Пловдив.

Именно тъй станало и в края на 60-те/началото на 70-те години. Макар да нямал свое игрище и търпейки унизителната мизерия на материалната си база, Локомотив Пловдив отново бил лицето на футболен Пловдив.

Макар и с една промяна, историята се повтаряла и при градските съперници. Промяната била в това, че на единия от тях – Левски, без време прекратили футболното битие. Това се случило през 1967г. В нейното лято Левски (от 1947г. преименуван на Спартак Пловдив) бил унищожен, за да се създаде т. нар. Тракия.

Под името Тракия продължавал да съществува другият градски съперник, Ботев. И той продължавал да се радва както на властова грижа (през 1969г. например бил оглавен от секретаря на Градския комитет на БКП), така и на произтичащите отлични материални условия.

Последните се умножили заради заличаването на Спартак Пловдив и последвалото слагане на ръка върху дотогавашната му база. Това бил стадионът „Спартак”, плюс открития през 1965г. работнически спортен център.

Всичко това (два стадиона и един нов тренировъчен комплекс) било на разположение на Тракия. (ил.44-47)

Илюстр. 44

Илюстр. 44

Илюстр. 45

Илюстр. 45

Илюстр. 46

Илюстр. 46

Илюстр. 47

Илюстр. 47

 

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.