Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Окт.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от
Илюстр. 32

Илюстр. 32

Положението със стадионите, които Локомотив ползвал през 50-те години, е накратко описано от една книга. Това е „Ние сме за Локо Пловдив”, издадена през 2001г. Неин автор е именитият привърженик доц. Владимир Янев – който пише: „Някога Локомотив е ползвал терена на Католическия колеж, където сега е стадион „Христо Ботев”. Но игрището, което помнят по-възрастните измежду днешните активни запалянковци на „черно-белите”, беше старото на Асеновградско шосе.” (ил.32)

Илюстр. 33

Илюстр. 33

Такова било положението до самото начало на 60-те години. Със завръщането на Локомотив в “А” група през 1961г. отборът започнал да играе срещите си на “9-ти септември” (който и дотогава нерядко ползвал, ил. 33).

 
Илюстр. 34

Илюстр. 34

А също както дотогава, трибуните на Градския стадион се изпълвали от хилядите привърженици на тима. (ил. 34)

Колкото до стадион “Локомотив” на Асеновградско шосе, той останал да се ползва за тренировки на различните формации – мъже, юноши, деца. През 1966г. обаче било решено разширяване на Сточна гара и транспортния възел около нея. Това предопределило съдбата на стадион “Локомотив”. Оказало се, че той трябва да бъде разрушен, за да се освободи необходимото пространство.

Онзи момент белязал началото на ново ходене по мъките за клуба. Станало така, че построяването на стадиона в кв. “Лаута” отнело много повече от планираното време. И докато представителният отбор играел официални мачове на Градския стадион, то зейнала огромна липса на игрища за подготовка не само на мъжете, но също на юношеските и детски формации.

Тази оскъдица хвърляла безмилостната си сянка над Локомотив дълги, трудни години наред. Ето нейния тягостен вид – и задушаващи последици:

Илюстр. 35

Илюстр. 35

„Към организацията ни има следните отбори: деца, юноши младша и старша възраст и мъжки представителен отбор. … Отборите на деца, юноши младша и старша възраст със съответните треньори Бъчваров, Манолов и Киров водят подготовката си по годишен план, съобразен с отделните състезатели, а така също и с отбора като цяло, но при крайно лоши условия поради липса на игрища и екипи. Не малко са случаите на единствения терен в едно и също време да тренират всички наши представителни отбори, включително и мъжете. По този повод някои от заплануваните тренировки не се осъществяват.” (ил. 35, информация за състоянието на футбола в Локомотив Пловдив през 1967г., ДА-Пловдив, фонд 1036, опис 2, архивна единица 54).

“Футбол”, 31 януари 1968г., репортаж за материалната база на трите пловдивски клуба: “В района на “Марица” 5 отбора (два детски, два младша и един старша възраст) трябва да се обучават на терена на дружествения стадион, където се води подготовката и на представителния отбор, участник в “А” група! Стадионът буквално “изнемогва” от сутрин до вечер, но въпреки това липсват условия за нормална работа на треньорите.

В “Локомотив” пък положението е направо плачевно. Вече 2-3 години дружеството фактически няма своя база и младите футболисти са оставени кажи-речи на произвола на съдбата. Изглежда куриозно, че подрастващата футболна смяна на едно дружество с традиции в този спорт трябва да изучава основите на футболното майсторство на… хандбално игрище, а треньорите се принуждават да обикалят като чергари из поляните и да търсят свободни терени, за да организират своите занимания!

Илюстр. 36

Илюстр. 36

По-добро е положението в дружество “Тракия”, където за нуждите на младите е определен стадион “Спартак”, заедно с необходимите съоръжения. Това дружество обаче не полага достатъчно грижи за поддържането на своите терени, които са в много лошо състояние.” (ил.36)

 

“Материалната база е големият проблем на “Локомотив”. По този въпрос неведнъж е писано, но мъките на треньори и състезатели все още продължават. Нима не звучи парадоксално, че за футболен отбор от “А” РФГ и юношеска школа с 223 млади футболисти дружеството разполага само с един тревист терен (предстоящо е и неговото разрушаване!), една хандбална площадка (!?) и един сгуров терен в недобро състояние на у-ще “П. Р. Славейков”!

Илюстр. 37

Илюстр. 37

Строителството на новия комплекс “Лаута” се бави и спъва от редица трудности. Все пак в дружеството не стоят със скръстени ръце и полагат всички усилия да се излезе час по-скоро от това незавидно положение, което пречи за подобряване на качеството на учебно-тренировъчната работа и за по-нататъшното масовизиране на футболната игра. Предвижда се през второто тримесечие на настоящата година в строя да влязат новите тревист и кортов терени в комплекса. В тази насока “Локомотив” се нуждае от срочна помощ!” (“Футбол”, 17 февруари 1971г., статия за Локомотив Пловдив, ил.37).

Илюстр. 38

Илюстр. 38

“Футбол”, 7 юли 1971г., Иван Манолов, треньор на Локомотив Пловдив, споделя преди новия сезон: “След доброто представяне в това първенство пред “Локомотив” стоят много и отговорни задачи. … Грижа ни е и лошата материална база (не разполагаме с тревист терен).” (ил.38)

 

“Футбол”, 18 октомври 1972г., известният журналист Димитър Попдимитров коментира материалната база на няколко клуба в Южна България: “От няколко години насам за нуждите на пловдивската железопътна гара постепенно се изземва територията, на която е старият стадион на дружество “Локомотив”. Все още благодарение на добра воля у някои приятели на футбола, на него могат да водят занимания възпитаници на детско-юношеската школа, но това едва ли ще продължава много…

А при новото ни посещение в новостроящия се стадион в квартал “Лаута” пак с болка и разочарование трябваше да констатираме, че темповете са рачешки, че не могат да се решат финансовите затруднения, че все още като “дамоклев меч” виси проводникът с високо напрежение над кортовата площ, където най-малките трябва да набират здраве, сили и умение. Вярно е, че вече е налице тревисто игрище за нуждите на мъжкия отбор в този момент. Но то е една малка утеха…

Илюстр. 39

Илюстр. 39

…как да не изпадне човек в недоумение, че вече толкова години пловдивското дружество пъшка и не се намира кой да му помогне. Сили и резерви би трябвало да се намерят и в града.” (ил.39)

 

„Особено крещяща е обаче нуждата в „Локомотив” (Пд) във връзка с материалната база за децата и юношите.” („Футбол”, 28 февруари 1973г., информация за състоянието на юношеския футбол в Пловдив, ил. 40, 41)

Илюстр. 40

Илюстр. 40

Илюстр. 41

Илюстр. 41

 
Илюстр. 42

Илюстр. 42

“Комсомолска искра”, 30 юли 1973г., Иван Манолов, треньор на Локомотив Пловдив: “Тук бих искал да кажа, че причината (за неравномерната форма на отбора, бел. авт.) е в това, че не сме поставени при равни условия с водещите дружества в българския футбол. Та ние на тренировъчното си игрище в “Лаута” нямаме нормални съблекални, липсва ни база за възстановяване. Дори игрището тук трябваше да пазим през зимата, за да можем сега да играем контролни мачове. А един отбор като ЦСКА, например, разполага с няколко терена…” (ил.42)

Илюстр. 43

Илюстр. 43

“Футбол”, 7 август 1974г., Иван Манолов – треньор на Локомотив Пловдив, преди започване на новото първенство: “Проблеми имаме не малко. Един от най-тежките е материалното осигуряване в границите на оптималните нужди на учебно-тренировъчния процес. Повишените изисквания за максимални натоварвания изискват база и екипировка, с каквато ние не разполагаме. Разбира се, за някои тези въпроси не съществуват, но за нас те са ежедневие. И ако в последните години все пак успяваме да мерим сили с първите, това е постижение на главно на ентусиазма и трудолюбието на състезателите, на големите грижи на ръководители и специалисти в дружеството.” (ил.43)

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.