През август на 1948г. била възстановена елитната футболна дивизия в България. Акцентираме върху възстановена, а не “новоучредена” елитна дивизия.
Това е така, защото, ако и да била пропагандирана като “новоучредена републиканска дивизия”, то между нея и Националната дивизия (1937-40г.) нямало никаква футболна разлика. Разликата била само в определението “републиканска”. То обаче е политически, а не спортен термин, и от него не произтичат спортни последици. Впрочем, за тогавашната власт това бил характерен прийом – пропагандирало се, че смяната на името променя съдържанието…
Във възстановената елитна дивизия Спортклуб (вече “Славия-Ченгелов”) встъпил като единствен представител на Пловдив – бидейки първенец на Пловдивска област за изтеклото първенство. Мачовете си тимът в червено-черно-бяло играел на “ЖСК-Левски” (вече “Локомотив-Спартак”), чиито трибуни пловдивчани неизменно изпълвали.
Според данните от пресата, през сезон 1948/49г. Спортклуб постигнал средна посещаемост от около 10 000 привърженици. За да оценим това, бихме направили съпоставка с днешния ден.
През 1948г. Пловдив наброявал около 140 000 души – тоест, средната посещаемост на спортклубските мачове се равнявала на 7.1% от тогавашното население. Отнесено към днес (Пловдив е около 350 000 души), това прави средна посещаемост от 24 500 привърженици!
Да, претъпкани били трибуните на “ЖСК-Левски”, когато играел отборът в червено-черно-бели цветове!
Може би най-впечатляваща била картината от домакинството на Левски София. За него били изпратени специални кореспонденти от София – известния писател Антон Антонов-Тонич и бъдещия знаменит автор на спортни шаржове Димо Димов. Ето как Антон Антонов-Тонич описал обстановката: “Пловдивчани не помнят по-голямо посещение на футболно състезание, отколкото това в неделя. Реномето на “Левски”, доброто представяне на пловдивчани срещу софийския “Славия” и “пролетното” време станаха причина да бъдат продадени около 12,300 билета за мача. А всеки знае, че поне още няколко хиляди души имат навик да не плащат, щом като могат да се катерят добре по стена.
Единственият вход на игрището беше така задръстен от граждани, че трябваше пловдивските играчи да се прекачват през стената. В същия момент един мощен блок от гратисчии отвори голямата залостена врата и нахлу в игрището. Това е единственият случай във футболната история, когато гратисчиите влизат през вратата, докато играчите се прекачват през стената. Размяната на ролите, предполагаме, е била по-приятна за гратисчиите…”
* * *
Вследствие обединението с железничарския клуб, Спортклуб (от 1951г. – Локомотив Пловдив) най-сетне сбъднал дълголетната мечта – снабдявайки се със собствено игрище. Сякаш съдбата била решила да се реваншира за над 20 годишните тегоби на клуба, отреждайки му най-модерното за времето игрище в Пловдив.
Този статут на “Локомотив-Спартак” не продължил обаче дълго. През 1954г. бил открит стадион “9 септември” (дн. “Пловдив”), който станал представителен за града.
През 50-те години локомотивци продължавали да използват и игрище “Колежа” (ил. 30, 31). С него били изградени десетилетни връзки, особено заздравени след приобщаването на католическия спортен клуб Парчевич.
Илюстр. 30
Илюстр. 31
Впрочем, първият изобщо мач на клуба, под рожденото му име Пловдивски Спортклуб, бил изигран именно на “Колежа” – на 1 август 1926г. гостуващият Атлетик от Дупница бил победен с 4:1.
За официални мачове локомотивци ползвали стадион “Локомотив-Спартак”. Така било до началото на 60-те години. Междувременно името на стадиона станало “Локомотив”, а с годините той все повече се оказвал тесен за клуба. Било така, защото дори сред шестгодишния мрак на втората дивизия пловдивчани не изоставяли своя любимец – препълвайки трибуните при мачовете на отбора в червено-черно-бяло.
Ето например думите на “Отечествен глас” за мача от “Б” група Локомотив Пловдив – Локомотив ГО (март 1961г.): “И във вчерашната среща мнозина пловдивчани не можаха да наблюдават играта поради липса на място. Крайно време е ръководството на “Локомотив” да вземе мерки за реконструиране на трибуните, с оглед стадионът да побере повече зрители, за да не се стига, както вчера, до чупене на врати и нахълтването на публиката до очертанията на терена, което пречи на правилното провеждане на състезанията.”
