Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 01 Юни

1974г. Стефан Саламанов - българин, защитник; юноша на Ботев (Пловдив); играл в Армеец (Сливен), Ямбол, Асеновец (Асеновград), Локомотив (Пловдив) (1995/98, А група), Локомотив (София) (1998/99, А група); Мачове/голове в А група: 46/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 38/2; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.09.1995 срещу Беласица (Петрич) (0:3)

1975г. Стоян Динков - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (2000/01, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 17/1; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.08.2000 срещу Пирин (Благоевград) (1:1)

1983г. Локомотив (Пловдив) - Чирпан 3:1, Купа на Съветската армия, финал - Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян; Стайков; Състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев (88' - Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садков, Любомир Бурнарски (78' - Иван Найденов). Старши треньор: Атанас Драмов, треньор Васил Анков; София, стадион "Васил Левски", 25 000 зрители; съдия: Иван Йосифов; За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели кулата на Съветската армия: 1/32 финал "Локомотив"- "Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Ераносян и един на Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник

1984г. Дино Езе - нигериец, полузащитник; играл в Брайдстар Академи (Нигерия), Берое (Стара Загора) (2004/2005-есен, А група), Локомотив (Пловдив) (2006-пролет, А група), Динамо (Букурещ, Румъния) (2006-есен), Арад (Румъния) (2007-пролет, 2010-пролет), Глория (Бужау, Румъния) (2007/08, 2009-пролет), Стяуа (Букурещ) (2008-есен), Чимиа Брази (Румъния) (2009-есен, Лига 3), УТА (Арад, Румъния) (2009-пролет, Лига 2), Ал Ахли (Триполи, Либия) (2010/-, Премиер Лига); Мачове/голове в А група: 30/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 7/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 01.04.2006 срещу Берое (Стара Загора) (1:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

През август на 1948г. била възстановена елитната футболна дивизия в България. Акцентираме върху възстановена, а не “новоучредена” елитна дивизия.

Това е така, защото, ако и да била пропагандирана като “новоучредена републиканска дивизия”, то между нея и Националната дивизия (1937-40г.) нямало никаква футболна разлика. Разликата била само в определението “републиканска”. То обаче е политически, а не спортен термин, и от него не произтичат спортни последици. Впрочем, за тогавашната власт това бил характерен прийом – пропагандирало се, че смяната на името променя съдържанието…

Във възстановената елитна дивизия Спортклуб (вече “Славия-Ченгелов”) встъпил като единствен представител на Пловдив – бидейки първенец на Пловдивска област за изтеклото първенство. Мачовете си тимът в червено-черно-бяло играел на “ЖСК-Левски” (вече “Локомотив-Спартак”), чиито трибуни пловдивчани неизменно изпълвали.

Според данните от пресата, през сезон 1948/49г. Спортклуб постигнал средна посещаемост от около 10 000 привърженици. За да оценим това, бихме направили съпоставка с днешния ден.

През 1948г. Пловдив наброявал около 140 000 души – тоест, средната посещаемост на спортклубските мачове се равнявала на 7.1% от тогавашното население. Отнесено към днес (Пловдив е около 350 000 души), това прави средна посещаемост от 24 500 привърженици!

Да, претъпкани били трибуните на “ЖСК-Левски”, когато играел отборът в червено-черно-бели цветове!

Може би най-впечатляваща била картината от домакинството на Левски София. За него били изпратени специални кореспонденти от София – известния писател Антон Антонов-Тонич и бъдещия знаменит автор на спортни шаржове Димо Димов. Ето как Антон Антонов-Тонич описал обстановката: “Пловдивчани не помнят по-голямо посещение на футболно състезание, отколкото това в неделя. Реномето на “Левски”, доброто представяне на пловдивчани срещу софийския “Славия” и “пролетното” време станаха причина да бъдат продадени около 12,300 билета за мача. А всеки знае, че поне още няколко хиляди души имат навик да не плащат, щом като могат да се катерят добре по стена.

Единственият вход на игрището беше така задръстен от граждани, че трябваше пловдивските играчи да се прекачват през стената. В същия момент един мощен блок от гратисчии отвори голямата залостена врата и нахлу в игрището. Това е единственият случай във футболната история, когато гратисчиите влизат през вратата, докато играчите се прекачват през стената. Размяната на ролите, предполагаме, е била по-приятна за гратисчиите…”

* * *

Вследствие обединението с железничарския клуб, Спортклуб (от 1951г. – Локомотив Пловдив) най-сетне сбъднал дълголетната мечта – снабдявайки се със собствено игрище. Сякаш съдбата била решила да се реваншира за над 20 годишните тегоби на клуба, отреждайки му най-модерното за времето игрище в Пловдив.

Този статут на “Локомотив-Спартак” не продължил обаче дълго. През 1954г. бил открит стадион “9 септември” (дн. “Пловдив”), който станал представителен за града.

През 50-те години локомотивци продължавали да използват и игрище “Колежа” (ил. 30, 31). С него били изградени десетилетни връзки, особено заздравени след приобщаването на католическия спортен клуб Парчевич.

Илюстр. 30

Илюстр. 30

Илюстр. 31

Илюстр. 31

 

Впрочем, първият изобщо мач на клуба, под рожденото му име Пловдивски Спортклуб, бил изигран именно на “Колежа” – на 1 август 1926г. гостуващият Атлетик от Дупница бил победен с 4:1.

За официални мачове локомотивци ползвали стадион “Локомотив-Спартак”. Така било до началото на 60-те години. Междувременно името на стадиона станало “Локомотив”, а с годините той все повече се оказвал тесен за клуба. Било така, защото дори сред шестгодишния мрак на втората дивизия пловдивчани не изоставяли своя любимец – препълвайки трибуните при мачовете на отбора в червено-черно-бяло.

Ето например думите на “Отечествен глас” за мача от “Б” група Локомотив Пловдив – Локомотив ГО (март 1961г.): “И във вчерашната среща мнозина пловдивчани не можаха да наблюдават играта поради липса на място. Крайно време е ръководството на “Локомотив” да вземе мерки за реконструиране на трибуните, с оглед стадионът да побере повече зрители, за да не се стига, както вчера, до чупене на врати и нахълтването на публиката до очертанията на терена, което пречи на правилното провеждане на състезанията.”

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.