Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 01 Юни

1974г. Стефан Саламанов - българин, защитник; юноша на Ботев (Пловдив); играл в Армеец (Сливен), Ямбол, Асеновец (Асеновград), Локомотив (Пловдив) (1995/98, А група), Локомотив (София) (1998/99, А група); Мачове/голове в А група: 46/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 38/2; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.09.1995 срещу Беласица (Петрич) (0:3)

1975г. Стоян Динков - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (2000/01, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 17/1; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.08.2000 срещу Пирин (Благоевград) (1:1)

1983г. Локомотив (Пловдив) - Чирпан 3:1, Купа на Съветската армия, финал - Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян; Стайков; Състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев (88' - Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садков, Любомир Бурнарски (78' - Иван Найденов). Старши треньор: Атанас Драмов, треньор Васил Анков; София, стадион "Васил Левски", 25 000 зрители; съдия: Иван Йосифов; За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели кулата на Съветската армия: 1/32 финал "Локомотив"- "Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Ераносян и един на Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник

1984г. Дино Езе - нигериец, полузащитник; играл в Брайдстар Академи (Нигерия), Берое (Стара Загора) (2004/2005-есен, А група), Локомотив (Пловдив) (2006-пролет, А група), Динамо (Букурещ, Румъния) (2006-есен), Арад (Румъния) (2007-пролет, 2010-пролет), Глория (Бужау, Румъния) (2007/08, 2009-пролет), Стяуа (Букурещ) (2008-есен), Чимиа Брази (Румъния) (2009-есен, Лига 3), УТА (Арад, Румъния) (2009-пролет, Лига 2), Ал Ахли (Триполи, Либия) (2010/-, Премиер Лига); Мачове/голове в А група: 30/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 7/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 01.04.2006 срещу Берое (Стара Загора) (1:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

Междувременно, през 1941г. БДЖ започнали мащабна строителна инициатива, свързана с ведомствените спортни клубове.

В нейните рамки железниците инвестирали два милиона лева за модернизиране на пловдивското игрище “Левски”. Условието било то да се ползва от двата клуба – ЖСК Пловдив и Левски, като името му било променено на “ЖСК-Левски”.

На практика, “ЖСК-Левски” се оказал първият пловдивски стадион в модерния смисъл на думата. Той бил открит през лятото на 1943г., а ето как го обрисувал “Спорт”: “При влизането през добре построения портал погледът е привлечен от голямата симетричност на всички постройки. Една права и добре обзаведена алея води към павилиона – масивна постройка с гардеробни и душове, с малък салон и други технически приспособления.

От дясно се намират готовите вече игрища за баскетбол и тенис. В ляво е самото игрище. Отлично нивелиран, затревен и дрениран плац за футбол с размери 75 на 105 метра. Цялото игрище е опасано от също така отлична атлетическа 400 метрова писта, построена по всички правила на спортните норми и изисквания. Направени са места и за всички други атлетически дисциплини.

Цялото игрище е оградено със здрава циментова стена. Голяма част от трибуните, които заемат всичкото свободно място околовръст игрището, са вече построени. Основата им е камък. Отдолу, под главната трибуна, се намират нови две, напълно хигиенични гардеробни за играчите с душове за топла и студена вода. Когато бъдат завършени всички места, тогава игрището ще може да побира 18 000 души…

Разбира се, на това игрище има още да се строи. Този строеж се заключава само в местата за публиката, тъй като другото е вече завършено, ако не се смятат някои декоративни работи, като античните спортни статуи на главната входна алея, които ще придадат още по-добър вид и кокетност.”

Капацитетът на “ЖСК-Левски” бил около 10-11 000 души, достигайки в средата на 50-те години до 15 000. Именно това бил стадионът, на който Спортклуб започнал да играе от 1943г. нататък.

Останалите пловдивски клубове (наред със собствените си игрища) все повече започвали да ползват и “ЖСК-Левски”. Така той на практика се превърнал в Градски стадион.

Както дотогава, така и през 40-те години спортклубци продължавали да ползват игрище „Колежа” за тренировки на футболния тим или за различни клубни прояви. (ил.17-22).

Илюстр. 17

Илюстр. 17

Илюстр. 18

Илюстр. 18

Илюстр. 19

Илюстр. 19

Илюстр. 20

Илюстр. 20

Илюстр. 21

Илюстр. 21

Илюстр. 22

Илюстр. 22

 

И макар представителният отбор все така да страдал за свое игрище, то привържениците се захванали самостоятелно да изграждат спортни игрища (площадки) из ІV-ти район. (ил. 23, 24).

Илюстр. 23

Илюстр. 23

Илюстр. 24

Илюстр. 24

 

През 40-те години положението с игрището на Спортклуб оставало по дотогавашния тягостен начин. Да, макар и обявен официално за най-голям български клуб според броя картотекирани привърженици, Спортклуб продължавал възхода си, търпейки оскъдицата от липса на игрище. Продължавал да извисява снага и защитава футболната чест на Пловдив – въпреки липсата на игрище!

Ала положението оставало същото не само при Спортклуб. То оставало такова и при двата големи градски съперника – Левски и Ботев.

След 1944г. те все така разполагали с отлични условия. Левски получил стабилността на силово ведомство (милицията), продължавайки да има най-доброто градско игрище (“ЖСК-Левски”).

Колкото до Ботев, той продължавал да бъде обилно финансиран, вече от новата власт – онази, установила се след преврата на 9 септември 1944г. (ил. 25-28).

Илюстр. 25

Илюстр. 25

Илюстр. 26

Илюстр. 26

Илюстр. 27

Илюстр. 27

Илюстр. 28

Илюстр. 28

 
Илюстр. 29

Илюстр. 29

А през 1947г., вследствие обединението със спортното дружество на Пловдивския гарнизон, Ботев получил допълнителен ресурс относно игрището. Това били войници, които армията изпращала, за да го благоустрояват. (ил.29)

 

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.