"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Междувременно, през 1941г. БДЖ започнали мащабна строителна инициатива, свързана с ведомствените спортни клубове.

В нейните рамки железниците инвестирали два милиона лева за модернизиране на пловдивското игрище “Левски”. Условието било то да се ползва от двата клуба – ЖСК Пловдив и Левски, като името му било променено на “ЖСК-Левски”.

На практика, “ЖСК-Левски” се оказал първият пловдивски стадион в модерния смисъл на думата. Той бил открит през лятото на 1943г., а ето как го обрисувал “Спорт”: “При влизането през добре построения портал погледът е привлечен от голямата симетричност на всички постройки. Една права и добре обзаведена алея води към павилиона – масивна постройка с гардеробни и душове, с малък салон и други технически приспособления.

От дясно се намират готовите вече игрища за баскетбол и тенис. В ляво е самото игрище. Отлично нивелиран, затревен и дрениран плац за футбол с размери 75 на 105 метра. Цялото игрище е опасано от също така отлична атлетическа 400 метрова писта, построена по всички правила на спортните норми и изисквания. Направени са места и за всички други атлетически дисциплини.

Цялото игрище е оградено със здрава циментова стена. Голяма част от трибуните, които заемат всичкото свободно място околовръст игрището, са вече построени. Основата им е камък. Отдолу, под главната трибуна, се намират нови две, напълно хигиенични гардеробни за играчите с душове за топла и студена вода. Когато бъдат завършени всички места, тогава игрището ще може да побира 18 000 души…

Разбира се, на това игрище има още да се строи. Този строеж се заключава само в местата за публиката, тъй като другото е вече завършено, ако не се смятат някои декоративни работи, като античните спортни статуи на главната входна алея, които ще придадат още по-добър вид и кокетност.”

Капацитетът на “ЖСК-Левски” бил около 10-11 000 души, достигайки в средата на 50-те години до 15 000. Именно това бил стадионът, на който Спортклуб започнал да играе от 1943г. нататък.

Останалите пловдивски клубове (наред със собствените си игрища) все повече започвали да ползват и “ЖСК-Левски”. Така той на практика се превърнал в Градски стадион.

Както дотогава, така и през 40-те години спортклубци продължавали да ползват игрище „Колежа” за тренировки на футболния тим или за различни клубни прояви. (ил.17-22).

И макар представителният отбор все така да страдал за свое игрище, то привържениците се захванали самостоятелно да изграждат спортни игрища (площадки) из ІV-ти район. (ил. 23, 24).

През 40-те години положението с игрището на Спортклуб оставало по дотогавашния тягостен начин. Да, макар и обявен официално за най-голям български клуб според броя картотекирани привърженици, Спортклуб продължавал възхода си, търпейки оскъдицата от липса на игрище. Продължавал да извисява снага и защитава футболната чест на Пловдив – въпреки липсата на игрище!

Ала положението оставало същото не само при Спортклуб. То оставало такова и при двата големи градски съперника – Левски и Ботев.

След 1944г. те все така разполагали с отлични условия. Левски получил стабилността на силово ведомство (милицията), продължавайки да има най-доброто градско игрище (“ЖСК-Левски”).

Колкото до Ботев, той продължавал да бъде обилно финансиран, вече от новата власт – онази, установила се след преврата на 9 септември 1944г. (ил. 25-28).

А през 1947г., вследствие обединението със спортното дружество на Пловдивския гарнизон, Ботев получил допълнителен ресурс относно игрището. Това били войници, които армията изпращала, за да го благоустрояват. (ил.29)