Годините минавали. Спортклуб неотлъчно вървял напред – представителният отбор жънел успехи, привържениците се множали. Клубът завоювал две титли на Пловдив (1936г. и 1938г.), а през 1938г. се преборил за място в Националната футболна дивизия, включвала 10-те най-силни български тима.
През втория си сезон в дивизията (1939/40г.) Спортклуб продължавал да бъде единствен представител на Пловдив сред елитния български футбол – но и нещо повече: спортклубци били и единствени представители на цяла Южна България!
Популярността на тима била огромна, привържениците изпълвали единственото игрище, подходящо за мачове на държавно ниво – “Ботев”. (ил. 9, 10). Така, по естествен път, в края на 30-те години Спортклуб постепенно надхвърлил границите на своето рождено място – ІV-ти район, разпростирайки се из целия град. Тоест, печелейки привърженици и мощ из цялата територия на града (впрочем, знайно е, че ІV-ти район бил най-обширният и най-гъсто населен район – историческото и административно сърце на Пловдив).
Именно към края на 30-те години се появило и прозвището на клуба, отразяващо както разпростирането му из целия град, така и отношението на пловдивчани към него. Той бил наречен с краткото, казващо всичко прозвище: “пловдивския любимец”.
Вървейки неотлъчно по пътя на своя устремен възход, в началото на 40-те години Спортклуб извисил снага до това да бъде провъзгласен за най-голямата спортна организация в България по броя на картотекирани членове.
И макар че мерел ръст с най-авторитетните, най-силните и отлично обезпечени български тимове, макар че всъщност бил единственият тим, който да отстоява с достойнство пловдивската футболна чест – Спортклуб продължавал да няма свое игрище!
Клубът все така използвал за тренировки “Колежа” (ил. 11) – ала това невинаги било възможно. И ставало така, щото отборът, респектирал и възхитил цяла футболна България, се виждал принуден да тренира на някоя буренясала поляна…
Спортклубци правели многократни опити да се снабдят с игрище. Нарочни делегации от клуба имали среща с общински съветници или кметове на Пловдив – настояването било общината да изпълни своето законово задължение, предоставяйки място за клубно игрище. Останалото щяло да се свърши от привържениците.
Уви, тези опити все удряли на камък!…