Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 22 Окт.

1982г. Мартин Керчев - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Русе); играл в Локомотив (Русе) (1999/01, В група), Чикаго (Тръстеник) (2001-есен), Академик (Свищов) (2002-пролет, Б група), Спартак (Варна) (2002/03, А група), ЦСКА (София) (2003-есен, А група), Видима-Раковски (Севлиево) (2004-пролет/05, А група), Славия (София) (2005/09, А група), Черно море (Варна) (2009-есен, А група), Локомотив (Мездра) (2010-пролет, А група), Локомотив (Пловдив) (2010-есен, А група); Мачове/голове в А група: 143/11; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 31.07.2010 срещу Видима-Раковски (Севлиево) (1:1); Мачове/голове за младежкия национален отбор: 8/1 (2002/03)

1951г. Локомотив (Пловдив) - Академик (София) 0:0, Купа на Съветската армия, 1/2 финал, 2-ри мач

1961г. Александър Тасев - собственик на Локомотив (Пловдив) (2005-пролет/2007-пролет)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

Годините минавали. Спортклуб неотлъчно вървял напред – представителният отбор жънел успехи, привържениците се множали. Клубът завоювал две титли на Пловдив (1936г. и 1938г.), а през 1938г. се преборил за място в Националната футболна дивизия, включвала 10-те най-силни български тима.

През втория си сезон в дивизията (1939/40г.) Спортклуб продължавал да бъде единствен представител на Пловдив сред елитния български футбол – но и нещо повече: спортклубци били и единствени представители на цяла Южна България!

Популярността на тима била огромна, привържениците изпълвали единственото игрище, подходящо за мачове на държавно ниво – “Ботев”. (ил. 9, 10). Така, по естествен път, в края на 30-те години Спортклуб постепенно надхвърлил границите на своето рождено място – ІV-ти район, разпростирайки се из целия град. Тоест, печелейки привърженици и мощ из цялата територия на града (впрочем, знайно е, че ІV-ти район бил най-обширният и най-гъсто населен район – историческото и административно сърце на Пловдив).

Илюстр. 9

Илюстр. 9

Илюстр. 10

Илюстр. 10

 

Именно към края на 30-те години се появило и прозвището на клуба, отразяващо както разпростирането му из целия град, така и отношението на пловдивчани към него. Той бил наречен с краткото, казващо всичко прозвище: “пловдивския любимец”.

Вървейки неотлъчно по пътя на своя устремен възход, в началото на 40-те години Спортклуб извисил снага до това да бъде провъзгласен за най-голямата спортна организация в България по броя на картотекирани членове.

И макар че мерел ръст с най-авторитетните, най-силните и отлично обезпечени български тимове, макар че всъщност бил единственият тим, който да отстоява с достойнство пловдивската футболна чест – Спортклуб продължавал да няма свое игрище!

Илюстр. 11

Илюстр. 11

Клубът все така използвал за тренировки “Колежа” (ил. 11) – ала това невинаги било възможно. И ставало така, щото отборът, респектирал и възхитил цяла футболна България, се виждал принуден да тренира на някоя буренясала поляна…

 

Спортклубци правели многократни опити да се снабдят с игрище. Нарочни делегации от клуба имали среща с общински съветници или кметове на Пловдив – настояването било общината да изпълни своето законово задължение, предоставяйки място за клубно игрище. Останалото щяло да се свърши от привържениците.

Уви, тези опити все удряли на камък!…

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.