Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Окт.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

Когато на 26 юли 1926г. Караджа и Атлетик се слели в Пловдивски Спортклуб, игрище на новооснования клуб станало онова на Атлетик. Разбира се, то било в района на клуба: източно от църквата “Св. Петка”, покрай тогавашната ул. “Цариградска” (днешния бул. “Мария-Луиза”). Точното му местонахождение не е известно, най-вероятно игрището се е намирало на кръстовището на днешните булеварди “Мария-Луиза” и “Хр. Ботев”.

Игрище “Атлетик” било съградено през 1924-25г. от клубните членове. Имаме щастието една стара снимка да е съхранила миг от техния усилен труд. (ил. 1, 2) Благоустроявано постепенно (с трибуни за публика), там Спортклуб играл мачовете си от втора пловдивска дивизия.

Илюстр. 1

Илюстр. 1

Илюстр. 2

Илюстр. 2

 

Вечерта на 18 април 1928г. обаче преобърнала всичко. Ужасяващата стихия на земетръса връхлетяла града, оставяйки хиляди пловдивчани без дом. Попаднали в такава безизходна беда, те започнали да строят временни помещения на всяко свободно място – площадите, парковете, спортните игрища. (ил. 3, 4, 5)

Илюстр. 3

Илюстр. 3

Илюстр. 4

Илюстр. 4

Илюстр. 5

Илюстр. 5

 

Така през пролетта на 1928г. Спортклуб отдал своето игрище на пловдивските граждани, чиито домове стихията погубила. Първоначално това изглеждало временно решение – постройките щели да останат там, докато всеки се устрои на ново място или възстанови дома си. С течение на годините обаче временното положение ставало все по-установяващо се…

Така Спортклуб тръгнал по дългия, мъчителен път да живее без свой дом, без “бели дробове” – едно от най-важните условия за съществуване на спортен клуб!

* * *

Светлина проблеснала за кратко в началото на 30-те години. През 1931г. бил обнародван новият Закон за физическото възпитание на българската младеж, а през декември 1933г. бил утвърден Правилникът за неговото приложение. Според чл. 21 от закона, всяка община била длъжна да отдели от мерата си или отчужди от частни имоти необходимите места за игрища на спортните клубове – или издаде нотариални актове за собственост на онези, вече притежаващи игрища. (ил. 6, 7).

Илюстр. 6

Илюстр. 6

Илюстр. 7

Илюстр. 7

 

Следвайки изискванията на закона, пловдивската община и пловдивската спортна област изготвили план за игрищата на отделните спортни клубове. За Спортклуб било определено онова на едновремешния Кубрат. Последният бил един измежду влиятелните клубове на Пловдив – ала след земетресението от 1928г. игрището му било заселено от бездомници, клубът започнал да линее и се саморазпуснал.

Игрище “Кубрат” се намирало в местността “Адата” (до сегашния магазин “Билла”, днес съществува и улица „Игрище Кубрат”).

Илюстр. 8

Илюстр. 8

Според решението на пловдивската община от лятото на 1934г., игрището трябвало да бъде изместено на юг и там да се установят три клуба – Хоментмен, Шант и Спортклуб. (ил. 8).

 

Това групиране било естествено – тъй като Спортклуб съжителствал с арменските спортни клубове в източната част на Пловдив, поддържайки отношения на добросъседство. Нещо повече, предвидено било трите клуба да се слеят в един, но тази идея пропаднала.

Пловдивската община обаче не успяла да освободи игрище “Кубрат” от настанилите се граждани, нито пък обособила ново място за преместване на игрището.

Ето защо Спортклуб продължавал да понася несгодите от липсата на свой дом. Обикновено играчите се подготвяли на игрището на френския колеж (намиращо се на територията на Спортклуб – ІV-ти район) или пък били използвани игрищата на приятелски настроените арменски клубове. Те се разполагали в пространството между днешния пл. “Шахбазян” и р. Марица, като онова на Шант било само с една врата…

Понякога обаче нямало възможност спортклубци да ползват което и да е от игрищата на съседните клубове. Тогава тренирали на някое свободно място от ІV-ти район – някоя поляна или пък на т. нар. “гол остров” на р. Марица.

Колкото до официалните мачове от градското първенство – тях Спортклуб играел на някое от одобрените от Пловдивската спортна област игрища. Такива били “Левски” (източно днешната Сточна гара, покрай Асеновградско шосе), “Колежа”, “Ботев” (днес ст. “Т. Диев”), “Марица” (намирало се на мястото на днешния Панаир).

Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.