Сблъсквайки се с находката, която описахме (а и разсъждавайки за ранните „графити”) – хрумнаха ни още два ранни примера.
Първият е от лятото на 1939г. По това време току приключвал вторият сезон на Националната футболна дивизия. Обхващаща 10 тима, тя сбирала цвета на българския футбол.
В нея честта на града била отстоявана от „любимеца на пловдивската спортна публика” – Спортклуб. Ала и нещо повече: тимът в черно-бяло-червено го сторил тъй впечатляващо, щото събуждал изключителна гордост из местните спортни среди.
Илюстрация 9
Снимката от лятото на 1939г., която поместваме, отразява първите стъпки от по-сетне разразилата се, могъща популярност на Спортклуб. На нея позират група работници, покачени, за да ремонтират покрива на емблематична за Пловдив сграда – дом „Левски”. (ил. 9)
Един от тях е изписал с големи букви името на любимия тим – „ПЛОВДИВСКИ СПОРТКЛУБ”. И гордо го сочи! Може би за да се извисява над града по същия начин, както Спортклуб надхвърлял границите на родния 4-ти район, запалвайки привърженици из целия град…
Името на този човек е Андон Угринов. И тази снимка попадна при нас неслучайно. Тя бе предоставена от внука на Андон Угринов – Тони Ляпчев. Който с гордост именува себе си „трето поколение локомотивец”!
Тази снимка фигурира на цяла страница в книгата „Оттук започва любовта” – и чрез сегашния текст бихме искали по най-искрен начин да изразим признателността към Тони Ляпчев!
* * *
Илюстрация 10
Последният пример за „ранни графити”, който ни е известен, датира от края на 50-те години.
През 1960г. в-к „Комсомолска искра” инициирала дискусия за пловдивската спортна публика. По темата се произнасяли авторитетни фигури – деятели, играчи, ръководители, съдии. Сред последните бил и Хари Узунян, рефериращ към онзи момент в „А” група.
В статия от 16 май 1960г., говорейки за пловдивската спортна публика, той засегнал и добиващите популярност надписи по стени на сгради. Авторът цитирал някои от тях: „Долу Ботев”, „Горе Локомотив”, „Само Спартак”. (ил. 10)
* * *
На такава – необичайна – тема бе посветен днешният текст. Надяваме се, че той е прибавил нещо ново към познанията на читателя, обогатявайки пъстроликата картина на пловдивския футбол.
Нея предстои все повече да осветляваме – със същата усърдна и добросъвестна неотклонност, която вече четвърта година изковава репутацията на виртуалния локомотивски музей!
